8 Р Е Ш Е Н И Е № 19 гр. София, 28 март 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1230/2017 година. Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия С. И. П. срещу присъда № 114 от 24.04.2017 г. постановена по внохд № 1072/2015 г. по описа на Софийския градски съд. В нея се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК за отмяна /изменяване/ на обжалваната присъда. Данни в подкрепа на касационните основания се излагат в жалбата, както следва: по отношение на оплакването за нарушение на материалния закон - не е налице идентичност между откраднатите и намерени вещи и се твърди за нарушение на чл. 246 от НПК, вр. чл. 26 от НК, при приетата квалификация на деянието; изтъква се, че са опорочени протоколите за оглед и обиск от 12.12.2008 г., съставени в нарушение на чл. 156, ал. 1 и чл. 164, ал. 2 от НПК и нарушаване изискванията на чл. 8 от ЕКПЧОС, включително и за несъобразяване със задължителните указания, дадени с ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС; съдът превратно е тълкувал заключението на трасологическата експертиза по делото; заявява се и „липса на мотиви“, както и явна несправедливост на размера на наложеното наказание, въпреки приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и отлагането му по реда на чл. 66, ал. 1 от НК. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият, редовно призован, се явява лично, както и преупълномощеният от упълномощения му защитник адвокат, който П. изразява съгласие да го защитава. Защитникът поддържа изцяло жалбата със съответно заявените основания и алтернативните искания - за оправдаване на подсъдимия; за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд или намаляване на размера на наложеното наказание до минималния възможен такъв. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага същата да бъде оставена без уважение, тъй като касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК не са налице, а въззивната присъда като правилна и законосъобразна да бъде оставена в сила. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда от 20.08.2014 г. на Софийския районен съд, НО, 111 с-в по нохд № 19708/2011 г. подсъдимият С. И. П. е бил признат за невиновен в това, че на 12.12.2008 г. за времето от 10.00 ч. до 13.00 ч., в [населено място],[жк], в[жк], [улица], при условията на продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, като съизвършител в съучастие със другия подсъдим по делото С. И. Т., като съизвършител, чрез използване на техническо средство - подбран или подправен ключ, отнел чужди движими вещи на обща стойност 5 797.20 лв. от владението на пострадалите, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 304 от НПК е бил оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. С обжалваната присъда на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК първоинстанционната присъда е отменена и подсъдимият П. е бил признат за виновен в извършването на гореописаното престъпно деяние, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, вр.чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание и по реда на чл. 66, ал. 1 от НК било отложено за срок от три години. С новата присъда подсъдимият П. е оправдан частично за отнемането на епилатор „марка“ от единия, от двамата пострадали. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваната присъда в пределите на чл. 347 НПК, намира жалбата за неоснователна. Въпреки, че в нея се посочват всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, основно се твърди, че по същество въззивната инстанция не е осъществила законосъобразен доказателствен анализ, което е довело до неправилното постановяване на осъдителна присъда. При упражняване на възложените му правомощия касационният състав не установи нарушение на процесуалните норми на чл. 13 и чл. 14 от НПК, вменяващи задължение за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и не констатира нарушения и недостатъци в доказателствената дейност на въззивната инстанция, които да са я довели до погрешни изводи за основните факти на наказателния процес – съставомерността на деянието и виновността на подсъдимия. Присъдата на Софийския градски съд отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305 от НПК. От мотивите й е видно, че въззивният състав е извършил дължимата самостоятелна проверка на първоинстанционната присъда, според изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и е постановил съдебен акт съобразно предписаното от процесуалния закон съдържание. Настоящият касационен състав не установява въззивната инстанция да е игнорирала или изопачила доказателства при решаване на делото и постановяване на присъдата. След извършения анализ на събраните и проверени по делото доказателствени източници въззивният съд е заключил, че обвинението за извършената от С. П. в съучастие с другото наказателноотговорно лице кражба - престъпление по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, е доказано по несъмнен начин. Относно твърденията за опороченост на протоколите, въззивният съд е отделил достатъчно място на този въпрос, като го е разгледал подробно и след необходимия анализ. Съображенията на градския съд са изложени на стр. 7 - 8 от мотивите към присъдата и настоящият състав на ВКС напълно ги споделя като извод и аргументация, поради което, освен да се солидаризира с тях и да ги преповтори накратко, не намира за необходимо да обсъжда същите допълнително. На инкриминираните с обвинителния акт дата и място е извършен оглед от дознател при СДВР на управлявания от осъденият С. Т. лек автомобил марка „марка“, с рег. [рег.номер на МПС] и от него са иззети част от откраднатите вещи, подробно описани в огледния протокол, който в частта му за изземване на вещи е одобрен по реда на чл. 161, ал. 2 от НПК с определение на съдия от СРС от 13.12.2008 г. Друга част от откраднатите вещи били намерени при личен обиск на подсъдимите, извършен от дознател при СДВР, като протоколите за обиск също били одобрени с определение на съдия от СРС. При обиска в подсъдимия С. П. била намерена паричната сума от 1 900 лв., отнета от владението на единия пострадал, а в другия подсъдим, който не обжалва новата присъда и по отношение на когото същата е влязла в сила, са били намерени откраднатите мъжки парфюми, ключодържател във формата на сърце, както и специални технически средства за отключване на вкопаеми секретни брави – пет броя метални изделия тип „шперц“ и плоскочелюстни клещи. Също така, открита е в багажника на автомобила извита метална щанга тип „кози крак“. Неоснователен е доводът на защитата за процесуална негодност на съставените на мястото на задържането на подсъдимите процесуални документи-протоколите за претърсване и изземване и извършените лични обиски на подсъдимите. Въззивният съд е приел като законосъобразни и годни протокола за оглед на местопроизшествие и протоколите за лични обиски на двамата подсъдими от 12.12.2008 г., от които се установява, че инкриминираните вещи - предмет на кражбите, са били намерени у тях, както и в ползвания от тях лек автомобил. Правното естество на всеки протокол се определя не от буквалното му наименование и титул, а от неговото действително съдържание и същност. По тези причини въззивният съд е преценил извършеното процесуално-следствено действие, обективирано в протокола, като „претърсване и изземване в лек автомобил“ по смисъла на чл. 160-163 от НПК, а не с титулното заглавие на протокола-„протокол за оглед на местопроизшествие”. По делото съдът е приел, че при извършване на това процесуално-следствено действие са били спазени законовите изисквания, поради което обсъжданият протокол е годно доказателствено средство и може да бъде поставен в основа на фактическите изводи на съда при самостоятелен и обективен доказателствен анализ. В производството пред въззивната инстанция, в качеството на свидетели, са допуснати и разпитани поемните лица, присъствали при извършване на претърсването и изземването в лекия автомобил и при личните обиски на подсъдимите. От показанията на поемните лица се установява, че при извършване на посочените процесуално-следствени действия не са допуснати нарушения, които могат да се определят като съществени такива и които да доведат до негодност на съответните протоколи. Показанията на двамата свидетели – поемни лица не са противоречиви, а взаимно допълващи се. При съвкупната преценка и анализ на показанията на двете поемни лица, въззивният съд правилно е счел, че допуснатите нарушения при извършване на претърсването и изземването от процесния лек автомобил, не дават основание да се заключи, че протоколът е опорочен до такава степен, че да се изключи от доказателствената маса по делото като негоден, тъй като едното поемно лице е наблюдавало извършването на процесуално-следственото действие и намерените вещи са му били показани, а другото поемно лице, най-малкото, е възприел лично и непосредствено въпросните вещи след тяхното изземване, т.е. ролите на двете поемни лица се допълват една друга и в цялост постигат това, което процесуалният закон им е отредил и изисква от тях. Протоколите за извършените обиски на подсъдимите, както и за оглед на местопроизшествие, в частта относно изземване на вещите от лекия автомобил, са били надлежно одобрени с определения на СРС/л.75-77 от досъдебното производство/. На всички тези въпроси въззивният съд е отговорил изчерпателно и след нужния самостоятелен доказателствен анализ /стр. 7 - 9 от мотивите/, така че, доводите за негодност и опороченост на протоколите, както и за незаконосъобразното им кредитиране следва да бъдат отхвърлени като несъстоятелни от правна гледна точка. Въззивният съд е обърнал нужното внимание и е коментирал в достатъчна степен и трасологическата експертиза по делото /л. 62 – 65 и л. 161 – 164 от ДП/, от заключението на която се установява, че намерените при обиска на подсъдимия Т. пет броя метални изделия тип „шперц“, в комбинация помежду им, както и в комбинация с намерените в същия подсъдим плоскочелюстни клещи, са предназначени за отключване на вкопаеми секретни брави. От всичко изложено може да се направи единствено възможният, житейски правдив и подчинен на формалната логика извод за предварителна подготовка на подсъдимите за извършване на взломни кражби. Твърдението на защитата, че превратното тълкуване на заключението на експертизата е довело до неправилна квалификация на деянието, следва да бъде отхвърлено в цялост. Градският съд, за разлика от първата инстанция, е приел, че по делото са налице достатъчно доказателства за извод за идентичност между отнетите от владението на пострадалите вещи, от една страна, и вещите, намерени при претърсването в лекия автомобил и при обиските на подсъдимите, от друга страна. Същите са подробно изложени и анализирани от въззивния съд на стр. 9 - 10 от мотивите към присъдата, а именно: - Двата фотоапарата, отнети от владението на Е. О. Ц., са точно индивидуализирани от него чрез посочване на марка, модел и фабричен номер, като номерата са установени от пострадалия въз основа на оригиналните фабрични опаковки на двата фотоапарата, които опаковки той е пазил и е предал на органите на полицията с протокола за доброволно предаване, като в този протокол фабричните номера са отразени и същите тези фотоапарати – с цитираните фабрични номера, са намерени и иззети при претърсването в лекия автомобил на подсъдимите, поставени в кафява раница, отговаряща на описанието на модела, цвета и марката, дадени от другия пострадал, за отнетата от дома му раница. По сходен начин стоят нещата и до отнетите от владението на пострадалия Я. С. Н. движими вещи и парична сума от 1 900.00 лв., като съдът е установил съответствие между купюрите на банкнотите, както на брой, така и по номинал, описани в показанията на пострадалия и купюрите на банкнотите, описани в протокола за обиск на подсъдимия С. И. П., а именно – 15 броя банкноти по 100.00 лв. и 8 броя банкноти по 50.00 лв., което, също така, няма как да води до извод, различен от този за пълна идентичност и съвпадение между откраднатото от пострадалите и откритото, намерено у подсъдимите и в автомобила, който са използвали. Вярно е, че по делото са събрани само и единствено косвени доказателства за авторството на инкриминираните деяния, но те са многобройни и разгледани в своята съвкупност и взаимовръзка, като едно неделимо и хомогенно цяло, тези доказателства водят до единствено възможен и категоричен логически извод за вината на подсъдимите. Подсъдимите са били забелязани от служителите на полицията в района, където са извършени двете кражби, приблизително по същото време, по което са извършени кражбите. Полицейските служители са последвали двамата подсъдими по време на тяхното оттегляне от района с лек автомобил, без да ги изпускат от поглед, и след спирането на подсъдимите и извършените им обиски и претърсване в лекия автомобил, били намерени откраднатите вещи. При обиска в подсъдимия Т., който не обжалва присъдата си, са били намерени специални технически средства тип „шперцове“, предназначени за отключване на вкопаеми секретни брави, в колата е открита извита, огъната метална щанга със заострен край, тип „кози крак“, използвана за взломяване на врати на затворени помещения. Всеки един от посочените по-горе факти, разгледан сам по себе си, представлява доказателствена индиция с достатъчно висока степен на вероятност подсъдимите да са извършители на деянията, а разгледани в своята съвкупност и цялост, посочените факти представляват верига от косвени доказателства, която категорично изключва възможността за друг извод от този, че обвинението е напълно доказано по несъмнен и категоричен начин. Ето защо, въззивният съд правилно и законосъобразно е признал подсъдимият П. за виновен, че е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. От обективна страна, при условията на продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, в съучастие като съизвършител, чрез използване на техническо средство – подбран или подправен ключ, подсъдимият П. е отнел чужди движими вещи от владението на пострадалите без тяхно съгласие. От субективна страна, деянията са извършени виновно, при пряк умисъл – той е съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване при условията на общност на умисъла с другото наказателноотговорно лице. Съдебната практика е последователна и константна по отношение на изискванията към обвинителния акт, за да изпълни той процесуалната си функция - да определи предмета и пределите на доказване в съдебното производство, както и за да обезпечи правото на подсъдимия да разбере фактическите и правни параметри на обвинението, за да може да организира защитата си. За да отговаря обвинителният акт на посочените изисквания, в обстоятелствената му част прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, като към тези факти се отнасят и времето и мястото на извършване на престъплението /т. 4 от ТР № 2/2002 г. на ВКС/. Внимателният прочит на съдържанието на обвинителния акт, с който е поставено началото на съдебното производство по настоящото дело, сочи на извод, че съдържанието на обстоятелствената му част покрива изискванията по чл. 246, ал. 2 от НПК и удовлетворява посочените в цитираното Тълкувателно решение изисквания. В този процесуален документ подробно и последователно са описани конкретно извършените действия, както от подсъдимия П., така и от осъдения С. Т., който е бил привлечен да отговаря. Конкретизирано е времето и мястото на деянието, както и дължимото описание на поведението на П. като извършител на инкриминираното престъпление с другото наказателноотговорно лице при противозаконното отнемане на вещите от пострадалите без тяхно съгласие. Следователно, съдържанието на обвинителния акт в изискуемата степен е дало възможност на П. да научи в какво е обвинен, понеже са му предявени фактите, които според обвинението, обосновават съставомерността на деянията му. В случая, безспорно е налице продължавано престъпление съобразно задължителните предписания на ТР № 3/1971 г. по д. № 32/1970 г. и ТР № 52/1988 г. по д. № 34/1988 г., ОСНК на ВС – да са извършени поне две отделни единични деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също по вид престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Ето защо, твърденията на защитата на подсъдимия за нарушение на правата му по чл. 8 от ЕКПЧОС и несъобразяването с изискванията на ТР № 2/2002 г. по д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, които са били довели до ограничаване на процесуалното му право на защита, не намират подкрепа от данните по делото. Що се касае до довода за липса на мотиви на въззивната присъда, следва да се подчертае, че съдебната практика не схваща липсата на мотиви само като пълна липса на специално предвидената в закона съобразителна част от съдебния акт – достатъчно е да липсват и само отделни съображения по основните въпроси или изложените съображения да са съществено непълни. В случая, такава частична липса на мотиви не се констатира, още повече, че конкретни доводи във връзка със соченото касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК не са развити в жалбата. При индивидуализацията на наказанията на подсъдимите/респ. на касатора/, съдът е отчел изключително дългия период от време, който е изтекъл от извършване на престъплението до постановяване на осъдителната присъда - повече от осем години. Въззивната инстанция е приела, че наказанията на подсъдимите следва да бъдат определени при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – при наличие на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, изразяващо се в коментираната по-горе продължителност на делото - и на всеки от подсъдимите е наложила наказание от по шест месеца лишаване от свобода, като по отношение на подсъдимия П., същото е отложено по реда на чл. 66 от НК. Съгласно нормата на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК, за да се породи за касационната инстанция правомощието за изменение на атакуваното решение по основанието за явна несправедливост на наказанието, следва да се установи, че наложеното наказание очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. В случая, нито една от тези хипотези не е налице. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените от касатора основания за отмяна /изменяване/ на обжалваната въззивна присъда, която като правилна и законосъобразна следва да се остави в сила. С оглед на горепосоченото и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 114 от 24.04.2017 г. постановена по внохд № 1072/2015 г. по описа на Софийския градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: