Р Е Ш Е Н И Е № 79 град София, 24.04.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Биляна Чочева Жанина Начева при секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 3076 /2011 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал.1 от НПК по касационните жалби на адвокатите – пълномощници на подсъдимите А. Д. С., Д. С. М., С. И. Г. и А. Т. Т. против присъда № 82/ 20.10.2011 г. по внохд № 1334/2011 г. на Окръжния съд в гр.Варна. Касационната жалба на адвокат В. като защитник на подсъдимия А. Д. С. е сведена до фраза, съдържаща оплакване за „необоснованост и съществени процесуални нарушения”. В съдебното заседание пред касационната инстанция тя се подкрепя с довод за квалифициране на инкриминираното поведение на подсъдимия като негоден опит за изнудване, с който се свързва претенция за оправдаването му. В жалбата на адвокат Г. като защитник на Д. С. М. и писмените бележки към нея се прави генералното оплакване за несъставомерност на деянието по повдигнатото обвинение. Излагат се доводи за недоказаност на действия на принуда , упражнени от касатора. Развиват се и тезите за негоден опит за изнудване и ограничаване на причинените на пострадалия увреждания до характеристиките на лека телесна повреда. В заключение се отправят няколко искания – за оправдаване на подсъдимия, за ново разглеждане на делото поради липса на мотиви и за намаляване на наказанията до възможния минимум. Бланкетната жалба на адвокат К. като защитник на подсъдимия С. И. Г., допълнена по реда на чл.351, ал.3 от НПК, съдържа оплаквания за нарушаване на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. В нея също се излагат аргументи за негоден опит за изнудване и за изтичане на давностните срокове за наказателно преследване за престъпления по чл. 142 и чл. 143 от НК. Не се съобщават конкретни доводи за касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. In fine се претендира отмяна на осъдителната въззивна присъда и оправдаване на подсъдимия. В жалбата на адвокат С. като защитник на подсъдимия А. Т. Т. се сочи, че присъдата е „необоснована и противоречаща на закона”. Изтъква се, че извършеното деяние представлява лека телесна повреда, която не подлежи на наказателно преследване поради изтекла давност. По отношение на обвинението за изнудване се изразява становище за недовършен и негоден опит. С тези аргументи се настоява за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия. Прокурорът пледира за оставяне на жалбите без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, обсъди доводите на страните, изложени в жалбите и в съдебното заседание пред настоящата инстанция, и след като извърши проверка в пределите на чл. 347 , ал.1 от НПК, установи следното : Районният съд в гр. Варна, пети състав, с присъда от 28.06.06.2010 г. по нохд № 351 / 2010 г. признал подсъдимите А. Д. С., Д. С. М., С. И. Г. и А. Т. Т. за невинни и ги оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 214, ал.3, т.1, пр.2 във вр. с ал.2, т.4 от НК. Окръжният съд в гр.Варна с присъда № 82 от 20.10.2011 г. по внохд № 1334/2011 г.отменил първоинстанционната присъда и признал четиримата подсъдими за виновни в това, че на 07.05.1996 г. в гр.Аксаково и гр.Вълчи дол, област Варна, след предварителен сговор, с цел да набавят за другиго- за М. Д. А. имотна облага направили опит да принудят чрез сила и заплашване М. П. И. да извърши нещо противно на волята му и с това да причинят нему имотна вреда, като изнудването е придружено с две средни телесни повреди, поради което и на основание чл. 214,ал.3, т.1 пр.2 вр.ал.2,т.4, чл. 18,ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 от НК им наложил наказания , както следва: 1.На А. Д. С. - шест месеца лишаване от свобода, групирано с наказанието по нохд № 18/2006 г. по описа на Военен съд- гр.Сливен до размер на шест месеца лишаване от свобода, към което присъединил наказанието глоба в размер на 200 лева и приспаднал изтърпяната част от наказанието по нохд № 18/2006 г. по описа на Военния съд в гр.Сливен. 2.На Д. С. М. – шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил на основание чл. 66 от НК за срок от три години от влизане на присъдата в сила, както и глоба в размер на 200 лева 3.На подсъдимия С. И. Г. - шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил на основание чл. 66 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъда в сила, както и глоба в размер на 200 лева 4.На подсъдимия А. Т. Т. – лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване отложил на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, както и глоба в размер 200 лева. Подсъдимите били оправдани по първоначално повдигнатото срещу тях обвинение - деянието да е довършено и да цели причиняване на вреда и на П. И. П.. Касационните жалби срещу така постановения въззивен акт съдържат общи базисни оплаквания срещу правните изводи на въззивния съд, поради което аргументите за посоченото във всички жалби касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК – нарушение на материалния закон, ще бъдат разгледани заедно. От фактическа страна двете предходни инстанции установили следното : През 1996 г. пострадалият М. И. дължал сумата 180 000 /неденоминирани/ лева на тъста си – св. М. Д. А.. Последният от своя страна дължал пари на подсъдимия Андреей С. и го насочил да ги получи от М. И.. През месец април 1996 г. подсъдимите А. С. и А. Т. намерили М. И., но той отказал да преговаря с тях. След около месец подсъдимият С. се уговорил с останалите трима подсъдими – Т., М. и Г. да принудят И. по насилствен начин да върне парите, които дължал на М. А.. На 07.05.1996 г. подсъдимите посетили дома на М. И. в гр.Аксаково и влезли вътре, като разбили входната врата. Открили И. скрит на тавана и му казали, че ще го водят при адвокат, където го чакала съпругата му, с която бил във фактическа раздяла.В автомобила подсъдимите започнали да заплашват И.,за да го мотивират да им даде сумата от 180 000 /неденоминирани/ лева. Спрели в безлюдна местност и започнали да го ритат. След като се уверили, че той няма подобна сума, поискали да ипотекира къщата в гр.Аксаково, като за целта им предаде нотариалния акт за нея . Подсъдимите С. и М. тръгнали обратно за Аксаково, за да вземат документа от указаното от пострадалия място. Т. и Г. останали с И. и започнали да го удрят с дървени колове. М. и С. се върнали без нотариалния акт и тогава пострадалият казал, че той се намира при баща му,св.П. П., в село В. дол. Пристигнали там и потърсили П. на работното му място.Той казал на М. и С., че ще се обърне към полицията , тъй като вече бил уведомен от съпругата си за разбитата врата на къщата в гр. Аксаково. Подсъдимите, заедно със свидетеля И. отпътували към близкото село Искър, като пострадалият обещавал, че ще уреди нещата с нотариалния акт. По сигнал на свидетеля П. полицията задържала подсъдимите, които преди това изхвърлили взетата от къщата на И. папка с документи. Съдът установил, че на свидетеля М. И. били причинени множество леки и две средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на три ребра с разместване по ширина, което трайно затруднило движението на снагата, и счупване на дланни кости, затруднило трайно движението на лявата ръка. Тази фактическа обстановка правилно е субсумирана от въззивния състав под текста на чл. 214, ал.3, т.1, пр.2 вр. с ал.2, т.4 от НК /редакция ДВ бр.50 от 1996 г./ като опит за изнудване, извършен от повече от две лица, сговорили се предварително и придружен със средна телесна повреда. Тезата на касаторите и техните защитници за абсолютно негоден опит, обоснована с твърдението ,,че извършеното деяние е насочено към несъществуващ непосредствен обект”, законосъобразно е отхвърлена от въззивния съд. Наред с изложените в мотивите на атакуваната присъда аргументи настоящият съдебен състав отбелязва, че непосредствен обект на престъплението изнудване са отношенията, гарантиращи формирането на свободна воля и отношенията, позволяващи нормалното упражняване на правото на собственост и другите имуществени права. Описаните действия на подсъдимите пряко били насочени към насилственото мотивиране на пострадалия да извърши акт на имуществено разпореждане в своя или на другиго вреда.Важно е да се отбележи, че първоначално подсъдимите отправили директно искане към свидетеля да им предаде 180 000 лева , и едва по-късно започнали да настояват за ипотекиране на имота в гр.Аксаково. През цялото време както личните, така и имуществените правнозащитените права на пострадалия били поставени в опасност. Обстоятелството, че нотариалният акт за къщата сочел бащата на пострадалия за собственик правилно е преценено от предходната инстанция единствено като затрудняващо постигането на престъпната цел на подсъдимите. Ипотекирането на имот, чийто собственик не е лично задължен към ипотекарния кредитор , а гарантира задълженията на друго лице ,се допуска от чл. 149 , ал.2 от ЗЗД. Следователно, макар подсъдимите да са планирали ипотекирането на собствен на пострадалия имот, те са използвали средство, принципно годно да постигне целения съставомерен резултат, но конкретно недостатъчно ефективно. Възраженията на подсъдимите, че не са установени действия , насочени срещу бащата на пострадалия, са ирелевантни, тъй като разглежданият казус е за недовършен опит към изнудване, при който е достатъчно осъществяването на част от елементите на изпълнителното деяние без то да е довършено с настъпване на имотна вреда.Подсъдимите са осъществили поредица от принудителни действия по отношение на пострадалия, за да го мотивират към нежелан от него акт на имуществено разпореждане.След като той е възможен по изложените по-горе съображения и е в корелация с причиняване на имотна вреда другиму, е налице реална опасност за засягане на обекта на престъплението - личната и имуществената сфера на пострадалия, което изключва квалификацията на инкриминираната дейност като негоден опит. Неоснователни са и възраженията на касаторите за несъставомерност на причинените на пострадалия увреждания като средна телесна повреда. Защитата на подсъдимия Д. С. М. избирателно се позовава на част от обясненията на пострадалия за тежестта на травмите и процеса на лечението им извън общия контекст на доказателствената съвкупност. Тази позиция игнорира експертната оценка на събраните доказателства, направена от вещото лице д-р Г., според която уврежданията на ребрата и дланта на пострадалия затруднили движението на снагата и ръката му за период не по-кратък от месец. Данните, че преди изтичането на този период М. И. извършвал определени движения, натоварващи увредените кости , не са оценени от вещото лице като признак за пълно възстановяване на двигателните функции .Ето защо въззивният състав не е имал основание да отхвърли квалифициращия признак по чл. 214 , ал.3,т.1 пр.2 от НК. Касационната проверка не констатира и сочената от жалбоподателите незаконосъобразност в разсъжденията на предходния състав относно съучастническата дейност на подсъдимите като съизвършители. Побоят на пострадалия с колове, извършен от подсъдимите Г. и Т., не се вписва в хипотезата на екцес на вината. Общият умисъл на подсъдимите е обективиран в синхорнизираните, последователни и взаимнообусловени действия на четиримата по насилственото склоняване на жертвата да извърши имуществено разпореждане. В отделни моменти те извършвали подобни действия – като заплахите в колата и ритниците в безлюдната местност, а в други си разпределяли ролите – двама останали с жертвата и продължили малтретирането й , а другите двама тръгнали да осигурят документите за ипотеката.За общността но умисъла убедително говори и обстоятелството, че подсъдимите М. и С. възприели следите от побоя, който другите двама – Г. и Т. допълнително нанесли на жертвата, и се възползвали от резултата, продължавайки замислената дейност за постигане на престъпната цел. Изводът на въззивния съд, че във всеки момент на престъпната дейност подсъдимите са имали съзнанието за участие в обща дейност, е законосъобразен и не подлежи на ревизия по касационен ред. На последно място подлежи на отхвърляне и бланкетно заявеното искане за защитника на Д. С. М. за намаляване на размера на наложените наказания глоба и лишаване от свобода поради явната им несправедливост. Санкцията на подсъдимия е определена съгласно чл. 55,ал.1 от НК при изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства с акцент върху продължителния срок на разглеждане на делото, излизащ извън стандарта на разумен срок по смисъла на чл. 22 , ал.1 от НПК и чл.6, т.1 от ЕКПЧ. Съдът не е наложил кумулативното наказание конфискация, а срокът на лишаване от свобода е близо до легалния минимум за този вид наказание. Изтърпяването му е отложено за срок от три години съгласно чл. 66, ал.1 от НК. По този начин като обем и начин на изтърпяване наказателната санкция е в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК, съответства на обществената опасност на деянието и дееца, поради което не е явно несправедлива и не предпоставя касационното основание на чл. 348, ал.1, т.3 от НПК. Водим от горното Върховния касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 82/ 20.10.2011 г. по внохд № 1334/2011 г. на Окръжния съд в гр.Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.