1 Р Е Ш Е Н И Е № 141 гр. София, 12 октомври 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП К. ИВАНОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №567/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба от подсъдимия А. Д. П. срещу решение № 88 от 29.03.2018г. по внохд № 113/2018г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, с оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. С присъда № 10 от 29.01.2018г., постановена по нохд № 2375/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, подсъдимият А. Д. П. е признат за виновен в това, че на 09.09.2017г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 390лв. от владението на М. И. М. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на четири години „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим на изтърпяване. Извършено е приспадане по реда на чл. 59 от НК. Съдът се е произнесъл по разпореждане с веществените доказателства и по възлагане на разноските по делото. Първоинстанционната присъда е била проверена по реда на въззивното производство по жалба от служебния защитник на подсъдимия, касаеща справедливостта на наложеното наказание. С решение № 88 от 29.03.2018г. по внохд № 113/2018г. по описа на Апелативен съд – Пловдив атакуваната присъда е била потвърдена. В касационната жалба срещу въззивното решение се твърди явна несправедливост на наложеното на подс. П. наказание, като се претендира неправилен отказ наказанието да бъде определено при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства под предвидения минимум. Прави се искане за намаляване на наказанието с приложение на хипотезата по чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, алтернативно – за намаляване на наказанието в хипотезата на чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция служебният защитник на подс. П. – адв. И. П., моли да бъде уважена касационната жалба, като счита, че не са отчетени в пълна степен всички смекчаващи вината обстоятелства. Пледира за намаляване на наказанието при условията на чл. 54 от НК на предвидения минимум. Представителят на ВКП излага становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. Подсъдимият А. П. моли наказанието му да бъде намалено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Извършената от ВКС проверка за наличието на твърдяното в жалбата касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, сочи на извод за НЕОСНОВАТЕЛНОСТ на касационната жалба. Единственият спорен въпрос в производството е този за правилното отмерване на наказанието на подс. П. за извършеното престъпление. Той е бил предмет на разглеждане от въззивния съд, който е обективирал преценката си за това, че първата инстанция правилно и законосъобразно е определила наказанието на подсъдимия. Необходимо е да се посочи, че в настоящото производство касаторът не сочи никакви нови обстоятелства, които следва да бъдат самостоятелно отчетени от ВКС при отмерването на санкцията, които да не са били взети предвид и от Апелативен съд – Пловдив. Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, като подс. П. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Така заетата от дееца процесуална позиция закономерно е обусловила приложението на чл. 58а от НК при определянето на наказанието за престъплението, за което е бил предаден на съд. Формулираната от касатора пред настоящата инстанция претенция за определяне на наказанието за извършеното от него престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1 от НК в хипотезата на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, е без основание. Двете съдебни инстанции правилно са откроили като смекчаващи вината обстоятелства признанието на подсъдимия, улеснило разкриването на престъплението, възстановяването на равностойността на предмета на престъплението на пострадалата, родителската грижа за малолетно дете, положените усилия за преодоляване на наркотичната зависимост от подсъдимия. Установените смекчаващи отговорността на подс. П. обстоятелства не са с изключителен характер, нито са многобройни и не могат да обосноват изискуемата от закона преценка, че и най-лекото предвидено в нормата наказание би се явило несъразмерно тежко за извършеното престъпление. Обсъжданите обстоятелства, свързани с личността на дееца, не могат да превалират над същественото посегателство върху правно защитените обществени отношения, доколкото се касае до въздействие върху два обекта – собствеността и личността, като конкретните характеристики на извършването и фактът, че подсъдимият е посегнал на възрастна жена, без задръжки, на място, където поради присъствието на много хора тя би следвало да се чувства неуязвима, сочат на висока степен на обществена опасност на извършеното деяние. Не може да бъде оставено без внимание и обстоятелството, че подс. П. има осъждания извън това, обосноваващо по-тежката квалификация на деянието като опасен рецидив. Описаните съображения сочат, че е немислим извод за по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното деяние в сравнение с обичайната за този вид престъпни деяния, така че не би могло да се осмисля наказание под предвидения в специалната норма минимум като адекватно на извършеното. По-нататък, настоящата инстанция не намери основания за допълнително смекчаване на наказателно правното положение на подсъдимия. При правилно и законосъобразно определяне на наказанието в хипотезата на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК, не се набелязват неотчетени смекчаващи вината обстоятелства, нито подценяване на относителната тежест на установените такива обстоятелства. Следва да се има предвид, че процесът по индивидуализиране на наказанието е сложна логическа дейност, а не механичен сбор от изводимите по делото данни за обстоятелствата, визирани в чл. 54 от НК. Обстоятелствата, обосновали налагане на наказание на подс. П. в размер доста под средния и малко над минимума, предвиден в нормата от особената част на НК, са свързани с признаването на фактите, улеснило разкриване на престъплението, възстановяване на вредите, родителското отношение и необходимост от полагане на грижи към малолетно дете, усилията за преодоляване на наркотичната зависимост. Видно е, че инстанционните съдилища са отчели превеса на смекчаващите вината обстоятелства и не са подценили тяхното значение. Относителната им тежест е съобразена при съпоставянето с преценката за конкретната степен на обществена опасност на извършеното деяние с оглед на конкретните характеристики на деянието и тези на жертвата, а също и с обремененото съдебно минало на подсъдимия, сочещо на липса на поправителен и превъзпитателен ефект от предходните осъждания. Законоустановите критерии за индивидуализация на наказанието са били спазени от инстанционните съдилища, като определеното на подс. П. наказание от шест години лишаване от свобода преди редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК, е напълно в унисон с целите по чл. 36 от НК. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав не констатира нарушения при индивидуализацията на наказанието, наложено на подс. А. П. за извършеното престъпление, нито негова несъответност на степента на обществена опасност на извършеното деяние и на тази на самия деец. Определеното на подсъдимия наказание, редуцирано съобразно правилата на диференцираната процедура, е справедливо и съответно на тежестта на извършеното и с него в пълнота могат да бъдат постигнати целите на специалната и генерална превенция. Предвид изложените съображения, настоящият касационен състав намери, че не е налице развитото в жалбата касационно основание, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 88 от 29.03.2018г., постановено по внохд № 113/2018г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.