Р Е Ш Е Н И Е   № 265   гр.София, 25 юни  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Второ наказателно отделение в съдебно заседание на  двадесет и седми май  две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                         БИЛЯНА ЧОЧЕВА                                                                                                                                              със секретар   Кристина Павлова при участието на прокурора    ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно   дело под № 245/2009 година, за да се произнесе, взе предвид:   Касационното производство е образувано по жалбите на защитниците на подсъдимите Т. И. С. и С. М. И. против присъда № 42/19.03.2009 год. по въззивно нохд № 60/2009 год. на Русенския окръжен съд. Поддържат се доводи за нарушение на закона като последица от допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с които се обосновава искането за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване на подсъдимата С. В жалбата на защитника на подсъдимата И. се поддържат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. С касационните основания по чл.348, ал.1, т.т.2 и 3 се обосновават алтернативни искания – отмяна и връщане на делото за ново разглеждане или изменение и прилагане института на условното осъждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че жалбата от името на подсъдимата И. е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а тази в частта относно осъждането на подсъдимата С. да бъде оставена без уважение поради липса на нарушения при постановяване на новата присъда. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Русенският районен съд с присъда № 217/11.11.2007 год. по нохд № 1666/2008 год. признал подсъдимата С. за невинна и я оправдал по обвинението по чл.196, ал.1, т.1 вр.чл.195, ал.1, т.4, пр.3 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.4 НК, а подсъдимата И. признал за виновна и осъдил по чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.18, ал.1, извършено с неустановено лице, като при предпоставките по чл.54 НК я осъдил на 1 година лишаване от свобода, изпълнението на което наказание отложил на основание чл.66, ал.1 НК за срок от 4 години от влизане на присъдата в сила. Оправдал я по първоначалното обвинение да е извършила престъплението в съучастие с подсъдимата С. , за довършено престъпление и за квалификацията „по специален начин”. Русенският окръжен съд с обжалваната нова присъда по въззивно нохд № 60/2009 год. отменил присъдата на районния съд в частта относно подсъдимата С. като я признал за виновна в това, че на 13.04.2008 год. в гр. Р. при условията на опасен рецидив подпомогнала И. да извърши кражба на имущество, собственост на св. Х, на обща стойност 14 лева и на основание чл.196, ал.1, т.1 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.4 и чл.58, б.”Б” НК я осъдил на 1 година лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален общ режим. Изменил присъдата в частта относно подсъдимата И. като я признал за виновна в това, че на 13.04.2008 год. в гр. Р. в съизвършителство с неустановено лице и подпомогната от подс. С. извършила кражба на имущество, собственост на св. Х, на обща стойност 14 лева. На основание чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.54 НК я осъдил на 1 година лишаване от свобода и определил режим на изтърпяване „общ”. Потвърдил присъдата в останалата й част и се произнесъл по въпроса за размера на дължимите разноски от подсъдимата С. Въззивното производство е образувано по повод протеста на прокурор при Русенската районна прокуратура, съдържащ искане за отмяна и осъждане на двете подсъдими по обвинението, за което е внесен обвинителен акт. Мотивирал се е с допуснато нарушение на процесуалните правила и на закона, както и на необоснованост на фактическите изводи. Въззивният съд по повод доводите и изцяло съгласно чл.314 НПК е проверил първоинстанционния съдебен акт и е направил извод, че протеста е основателен, поради което е упражнил правомощията си по чл.336, ал.1, т.2 вр.чл.334, т.2 НПК за подсъдимата С. и по чл.337, ал.1 вр.чл.334, т.3 НПК за подсъдимата И. Постановил нова присъда като приел за доказано обвинението по отношение на С. , което е имала в първата инстанция, и я осъдил. Видно от съдържанието на протокола от проведеното на 19.03.2009 год. съдебно заседание - същият ден в „11.00 ч.”, съдът в същия състав и в присъствието на страните обявил присъдата си като разяснил, че подлежи на обжалване пред ВКС в 15-дневен срок „от днес”. Съгласно разпоредбата на чл.339, ал.3 НПК когато въззивната инстанция постанови нова присъда, се прилагат изискванията на чл.305 НПК във връзка със съдържанието на решението на въззивната инстанция, т.е. съдът прилага правилата, предвидени за първоинстанционната присъда и съобразно с правомощията й на инстанция по същество. Спазени са изискванията по чл.310 НПК за обявяване на присъдата от председателя, но не е изпълнено изискването това да стане „след като е подписана от всички членове на състава на съда”, защото е обявен само диспозитива, който обаче е подписан от председателя, но не и от другите двама членове на състава – съдиите П. и А. Подписването на мотивите от тримата съдии, участвали при разглеждане на делото, не е основание да се приеме, че липсва нарушение на процесуалните правила, след като не са обявени заедно с диспозитива, а в срока, предвиден в чл.310, ал.2 НПК. Нарушението е съществено и не може да бъде отстранено, защото фактически по делото няма присъда. Изискването, предвидено от законодателя, след изготвянето й в окончателен вид присъдата първо да бъде подписана от всички членове на състава, а след това обявена в съдебната зала, е гаранция както за значението и силата на съдебния акт, така и за защита срещу възможността да бъдат внесени допълнения или изменения, с които да бъдат нарушени основни права на подсъдимите. Затова неподписването на диспозитива от целия съдебен състав на съда прави присъдата абсолютно недействителен съдебен акт, който не може да породи правни последици. Нарушението е особено съществено по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 вр.ал.1, т.2 НПК, поради което новата присъда следва да бъде отменена, а делото върнато на въззивния съд. При новото разглеждане от друг състав да се вземат предвид всички доводи и възражения на страните с оглед да се решат правилно въпросите по чл.301 НПК. Констатираното нарушение е основание настоящият състав да не обсъжда доводите в жалбите на страните, нито становището на прокурора от касационната прокуратура, изразено в съдебното заседание.       Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.3, т.2 вр.ал.1, т.4 вр.чл.348, ал.1, т.2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ присъда № 42/19.03.2009 год. по въззивно нохд № 60/2009 год. на Русенския окръжен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: