Ключови фрази
Умишлен палеж в това число и квалифицираните състави, палеж чрез взрив * липса на мотиви * абсолютно нарушение на процесуални правила * липса на анализ и съпоставка на доказателства * недопустими доказателствени средства * обяснения на подсъдим


6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 57
София 23.03.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева

ЧЛЕНОВЕ : Жанина Начева

Галина Захарова
при секретар Невена Пелова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 109 /2016 г.
Производството по делото е образувано на основание чл. 346 , т.1 от НПК по жалба на подсъдимия П. Г. Г. против решение № 150/17.11.2015 г., постановено от Бургаския апелативен съд по внохд № 173/2015 г.
В жалбата и писмената защита на адвоката на касатора се сочи, че решението нарушава закона и процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. Акцентира се върху отсъствието на преки доказателства за авторството на деянието и се оспорва доказателствената стойност на самопризнанието на подсъдимия. Твърди се, че решението на съда е изградено върху предположения и при пренебрегване или превратно възприемане на доказателствени средства, ползващи обвиненото лице. Защитава се теза за невинност и се формулира искане за оправдаване или, алтернативно, за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.
Пред касационната инстанция подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата по изложените в нея съображения.
Повереникът на частните обвинители и граждански ищци Т. М. В. и Й. М. В. адвокат Д. Д. оспорва основателността на касационната жалба.
Прокурорът пледира решението на въззивния съд да бъде оставено в сила, тъй като е базирано на доказателства, събрани и обсъдени по предвидения в закона ред. Подчертава, че с него се санкционира тежко престъпление с висока степен на обществена опасност.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :
Бургаският окръжен съд, наказателно отделение, с присъда № 152 от 13.07.2015 г. по нохд № 687/2014 г. признал подсъдимия П. Г. Г. за виновен в това, че на 15.11.2012 г. в гр. С. запалил сграда със значителна стойност, а запаленото имущество има и историческа стойност, от което последвали значителни вреди и смъртта на три лица, като деецът не е искал и не е допускал това, поради което и на основание чл. 330, ал.3 вр. с ал.2, т.1, т.3 вр. ал.1, вр. чл.54 го осъдил на лишаване от свобода за срок от дванадесет години, търпими в затвор при първоначален строг режим, като го оправдал по обвинението по чл. 330, ал.2, т.2 от НК.
На основание чл.68, ал.1 от НК съдът постановил подсъдимият да изтърпи и наказанието една година лишаване от свобода, чието изтърпяване било отложено по реда на чл.66,ал.1 от НК по нчд №.2259/2010 г. на Бургаския районен съд.
Със същата присъда П. Г. бил осъден да заплати на всеки от гражданските ищци по 100 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от престъплението.
В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски и дължимите държавни такси.
Апелативният съд в гр. Бургас с решение № 150 от 17.11.2015 г. по внохд № 173/2015 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.
Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е основателна в основното твърдение за съществени процесуални нарушения при второинстанционното разглеждане на делото.
Апелативният съд е изложил съждения, които са далеч от стандартите за предмет и предели на въззивната проверка и за минимално съдържание на решението, в което се обективира крайният ѝ резултат.
На стр. 5 до стр.13 от мотивите на обсъждания акт може да се прочете буквален препис/ включващ правописните и печатни грешки/ на фактическата обстановка, описана в първоинстанционната присъда. Без какъвто и да било анализ на доказателствата и доказателствените средства в контекста на предмета на доказване по делото и възраженията на защитата веднага след цитиране на съдържанието на експертните заключения следва обобщението /на стр.14/, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 330 , ал.3 вр. с ал.2, т.1,т.3 вр. с ал.1 от НК. Този тежък дефицит на въззивни мотиви не се компенсира от изложението на стр. 15 и стр.16, което е посветено на оплакванията на подсъдимия за необоснованост на присъдата и за съществени процесуални нарушения при събиране и анализ на доказателствата. Там въззивният съд се е ограничил в изброяване на част от доказателствените средства и в изразяване на бланкетна солидарност с оценката за процесуалното им значение, направена от предходната инстанция. Липсват разсъждения на въззивната инстанция, показващи всеобхватна и задълбочена проверка на присъдата ,включително в доказателствената база на изложените фактически изводи. Това прави невъзможна касационната проверка на оплакванията на касатора за процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение на предходния съдебен състав относно значението на отделните доказателствени източници. В тази връзка следва да се отбележи, че спецификата на казуса е поставила в центъра на доказателствената съвкупност обясненията на подсъдимия. Те обаче съвсем не са последователни и еднопосочни. При разпита в досъдебната фаза, на 19.11.2012 г. П. Г. направил самопризнания. На 04.12.2013 г. обвиняемият се отрекъл от тях, като се позовал на упражнен натиск и влошено здравословно състояние. Първоинстанционният съд прочел обясненията от 19.11. 2012 г по реда на чл. 279, ал.2 ,вр. ал.1 , т.3 от НПК и ги характеризирал като описващи ”точно и относително конкретно” извършване на деянието. Възраженията за тяхното манипулиране чрез въздействие върху разпитвания били отхвърлени с аргументи от извършените експертизи, посветени на психическото състояние на подсъдими и проведеното лечение непоредствено преди разпита му. Първоинстанционният съд /на стр.26/, след като обобщил, че са недоказани оплакванията на Г. за лишаване от храна, топлина, медикаменти, заявил, че е „напълно необяснимо как твърдяния натиск е формирал във въображението на подсъдимия / възприятно-представната сфера/ несъществуващи дотогава представи за използвани средства и за начин на извършване на запалването, след като отрича каквато и да било съпричастност към деянието.” Съдът обърнал специално внимание върху обстоятелството, че подсъдимият е разказал кредитираните факти трикратно – като свидетел, втори път като участник във следствен експеримент и накрая – като обвиняем. В същото време, на стр. 10 - стр.11 от мотивите, показанията на Г. като свидетел и данните от проведения в тази връзка следствен експеримент са посочени като недопустими. Въззивният съд също е отбелязал, че тази процесуална оценка е правилна, тъй като процесуално-следствените действия са извършени преди привличането на Г. като обвиняем. Това е задължавало въззивната инстанция да обсъди детайлно аргументите за верифициране на самопризнанията, тъй като окръжният съд се е позовал и на недопустими доказателствени средства. Задълбоченият анализ на самопризнанията се е налагал и по още една причина. Без да навлиза в съдържанието на показанията на Г. като свидетел и на протокола за следствен експеримент въззивният съдебен състав е трябвало да коментира датата и часа на тяхното провеждане във връзка с възраженията на подсъдимия за довеждането му до неадекватно състояние преди привличане като обвиняем.
Разпитът на Г. като свидетел започнал в 00.30 минути на 19.11.2012 г. и приключил в 01.00 часа. Следственият експеримент бил извършен между 01.30 и 02.15 часа. Привличането на обвиняемия станало в 10.30часа и непосредствено след това той направил коментираните самопризнания в присъствието на служебен адвокат. Тези обстоятелства би следвало да бъдат обсъдени заедно с безспорния факт, че от 17.11.2012 г. Г. е бил почти непрекъснато на разположение на полицията. С него са провеждани разпити и беседи, а след прилошаване бил транспортиран от полицейското управление в болница. Веднага след изписването отново бил подложен на разпит и следствени действия, проведени в полунощ. Едва след обсъждане на тези факти, наред с данните от експертизите, съдът би бил в състояние да стигне до убедителни изводи за достоверност или недостоверност на самопризнанията на обвиняемия, като приеме или изключи съмненията за сломяване на психическите и физическите му сили.
Обективността на обясненията на подсъдимия е следвало да бъде проверена и чрез продължаване на усилията на първата инстанция да изясни начина на възникване на пожара чрез данни от други доказателствени източници. В тази насока въззивният съд е пропуснал възможността да насочи вниманието си към обективните находки, като се съсредоточи върху експертните изводи, свързани с тях. Тази забележка е продиктувана от акцента, който двете предходни инстанции са поставили върху част от твърденията на вещите лица, изпълнили пожаро-техническите експертизи. Според окръжния съд експертът Н. е дал положителен отговор на въпроса дали пожарът би могъл да възникне по начин и със средства, описани от подсъдимия при разпита му на 19.11.2012 г. т.е. позовал се е отново на самопризнанията, а не на изследваните по делото веществени доказателства .
Втората инстанция не е подложила на внимателен сравнителен анализ събраните доказателства и е направила необективни и непълни изводи. Като краен резултат въззивното решение не убеждава, че е осъществена пълноценна въззивна проверка, което препятства и касационния контрол за нейната законосъобразност. Настоящият състава намира за необходимо изрично да подчертае, че е суверенно право на съда по фактите да кредитира или отхвърли определени доказателства и доказателствени средства, но това трябва да стане след обективно , пълно и всестранно изследване на всички материали в тяхната взаимна обвързаност. Този принцип е пренебрегнат от въззивния съд както на ниво собствен анализ на доказателствената съвкупност, така и на ниво проверка на доказателствената дейност на предходната интанция. Налице е касационното основание на чл. 348, ал.1, т.2 от НПК, предпоставящо отмяна на обжалвания съдебен акт и ново разглеждане на делото от друг второинстанционен състав. При този изход на делото е безпредметно да се обсъждат доводите на жалбоподателя за неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал.3, т.2 вр. с ал.1,т.4 вр. с чл. 348 , ал.1, т.2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
Р Е Ш И
ОТМЕНЯВА решение № 150/17.11.2015 г., постановено от Бургаския апелативен съд по внохд № 173/2015 г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ : 1.


2.