О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50565 гр. София, 04.11.2022 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Мадлена Желева при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 2322 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Захарен комбинат П.“ АД, [населено място], срещу решение № 32/21.06.2021 г., постановено по в.т.д.№ 301/2021 г. от Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260025/29.01.2021 г. по т.д.№ 290/2019 г. на Пловдивски окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на С. П. Шумило и П. С. Шумило, и двамата граждани на Русия, сумата от 126964,66 лв., представляваща получена цена на първоначална вноска по предварителен договор от 16.10.2012 г. за закупуване на недвижим имот във ваканционна жилищна сграда „Хасиенда Б.“ в [населено място], която сума подлежи на връщане на отпаднало основание – поради разваляне на предварителния договор в резултат на виновно неизпълнение на продавача, както и за отхвърляне на насрещния иск за заплащане на сумата от 25737,90 евро, представляваща уговорено обезщетение в чл.15 от предварителен договор от 16.10.2012 г., дължимо за забавено плащане на продажната цена. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Ответниците оспорват жалбата. Претендират разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 16.10.2012 г. между страните е сключен договор, по силата на който настоящият касатор е поел задължение да изгради конкретен имот, описан в договора, в срок до 30.12.2013 г. и да го продаде на ответниците срещу цена от 85783 евро. Продажната цена е платима на две вноски – първата от 64916 евро при сключване на договора и втората от 20867 евро – в 30 – дневен срок от получаване на акт 15 за сградата, като окончателният договор е следвало да се сключил по нотариален ред в 2 – месечен срок от получаване на акт 15 и заплащане от купувачите на цената. Акт 15 е изготвен на 08.06.2018 г., като на 27.06.2018 г. продавачът е поискал с писмо по електронна поща плащането на остатъка от цената, който не е бил заплатен и до подаване на исковата молба на 12.12.2018 г. Решаващият състав е изложил съображения, че не е настъпило автоматично продължаване на срока за строителство на сградата, така както е било уговорено в чл.21 на договора. Прието е, че по делото не е доказано продавачът да е уведомил купувача за настъпването на обективни обстоятелства от значение за продължаване на срока, както и дали действително са били налице такива обстоятелства. Въззивният съд е посочил, че са направени изменения в инвестиционните проекти, но не и причините за тези промени, както и дали те са се отразили за изграждането на имота и дали строителството е било спряно. Според апелативния съд ищците – купувачи по договора са упражнили правото си на разваляне по чл.87, ал.2 ЗЗД предвид продължителната забава на продавача, в резултат на която е настъпила невъзможност да се възстанови инвестиционния разход и да се постигнат целите на договора – ползване на имота за ваканционна почивка и за получаване на доходи от същия, като са изследвани и евентуалните суми от приходи от отдаване на имота под наем за периода на забавата на продавача. Предвид развалянето на договора е уважен искът по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на платената цена по първата вноска. Насрещният иск за заплащане на неустойка за забава е отхвърлен с оглед развалянето на договора по вина на продавача. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК процесуален въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди аргументите и доводите на ответника, да прецени всички доказателства по делото и да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и е формулирал пет въпроса, всички по тълкуването на нормата на чл.87, ал.2 ЗЗД относно безполезността на престацията като основание за разваляне на договора. Основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е мотивирано с довода, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да обсъди всички възражения и доказателства по делото. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поставеният процесуален въпрос е относим към правомощията на въззивната инстанция като инстанция по съществото на спора. По смисъла на Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и служебно известните на настоящия състав: решение № 173/06.11.2020 г. по гр.д. № 4404/2019 г. на ВКС, III г.о., решение № 75/20.06.2016 г. по т.д. № 1608/2015 г. на ВКС, II т.о., решение № 94/13.09.2016 г. по т.д. № 3768/2014 г. на ВКС, II т.о., решение № 161/04.10.2016 г. по т.д. № 2220/2015 г. на ВКС, II т.о., решение № 8/19.01.2018 г. по т.д. 2435/2016 г. на ВКС, II т.о., решение № 55/03.04.2014 г. по т.д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т.о., и други, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани във въззивната жалба и отговора по чл.263, ал.2 ГПК. Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. В случая Пловдивският апелативен съд не е извършил нарушения при упражняване на правомощията си на въззивна инстанция по спора, така както са очертани в практиката на ВКС, поради което касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и съответно по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК по процесуалния въпрос и по доводите за очевидна неправилност не следва да се допуска. Материалноправните въпроси могат да се обобщят като въпрос, свързан с упражняване на правото на страна по договора да го развали на основание чл.87, ал.2 ЗЗД при безполезност на престацията, който въпрос е обуславящ за изводите на въззивния съд. В цитираната от касатора практика на ВКС са дадени насоки на съдилищата по тълкуването на нормата на чл.87, ал.2 ГПК, като касационното обжалване следва да се допусне съгласно чл.280, ал.1, т.1 ГПК. На основание чл.18, ал.2, т.2 от ТДТСС по ГПК касаторът следва да заплати държавна такса в размер на 3546,07 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 32/21.06.2021 г., постановено по в.т.д.№ 301/2021 г. от Пловдивски апелативен съд. УКАЗВА на касатора „Захарен комбинат П.“ АД, [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ, удостоверяващ внасянето на държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 3546,07 лв. по сметка на ВКС. Делото да се докладва на председателя на І т.о. на ВКС след изпълнение в срок на указанията относно държавна такса - за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване по реда на чл.289 ГПК на страните, а случай на неизпълнение в срок на указанията – делото да се докладва на състава за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.