2 Р Е Ш Е Н И Е №66 гр. София, 15.04.2011 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на тридесети март, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. В. ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря И. В. като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №770/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] със седалище[населено място] срещу решение №213 от 29.04.2010 г.на Пазарджишки окръжен съд по в.гр.д. №203/2010 г. , с което е отменено решение №179/28.10.2009 г. на П. районен съд постановено по гр.д.№316/09 по описа на съда, с което е уважен искът на касатора срещу [фирма]-гр.П. за сумата от 5 160 лева, дължимо възнаграждение по договор за международен автомобилен превоз на товари от 26.02.2008 г. и е отхвърлен искът изцяло. В касационната жалба се излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на така предявения иск. Ответникът по касационната жалба изразява становище, че същата не следва да се допуска до касация, а по същество е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното въззивно решение, с което отменя първоинстанционното и искът за възнаграждение за извършения от страна ищеца-превозвач превоз се отхвърля изцяло, решаващият състав е приел, че ответното дружество като получател на товара , предмет на международния автомобилен превоз дължи заплащане на възнаграждението само, ако това не е сторено от страна на изпращача на товара-чл.372 ал.2 от ТЗ и доколкото ищецът не е доказал, че товародателят не му е заплатил дължимото възнаграждение , то искът се явява недоказан по основание. Касационно обжалване е допуснато по правния въпрос от значение за изхода на спора, дължи ли получателят на товара по договор за международен автомобилен превоз заплащане на възнаграждение на превозвача, когато в самия договор / ЧМР-товарителница/ не е уговорено, кой следва да заплати на превозвача и няма данни това да е извършено от страна на изпращача на товара като е прието, че същият се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото –чл.280 ал.1, т.3 ГПК. По основателността на касационната жалба : Касационната жалба е основателна. В нея се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, доколкото съдът в нарушение на материалния закон-чл. 367 и сл. от ТЗ е приел, че превозното правоотношение по принцип възниква само между изпращача на товара /товародател/ и превозвача, както и за съществено нарушение на съдопроизводствените правила относно разпределение на доказателствената тежест за установяване факта на плащането на дължимото възнаграждение за извършения превоз от товародателя на превозвача , с оглед обосноваване правото на последния да иска същото от товарополучателя-ответник. Във връзка с първото оплакване, въззивният съд се е позовал на това, че данни за договор за международен автомобилен превоз между ищеца [фирма] като превозвач и ответника [фирма]-гр.П. като товародател липсват по делото. От представената като доказателство от ищеца и приета по делото СМR –товарителница ищецът не фигурира като превозвач, а като изпращач на товара е вписано в самия документ по превоза третото за процеса лице Зи Т. Г.-Г., а ответникът „К. Т. „ЕООД фигурира като получател на товара. При това положение, съдът е направил извода, че изобщо не е възникнало валидно правоотношение по договор за международен автомобилен превоз, между изпращача на товара и ищецът като превозвач, за да се приеме, че поради неплащане на възнаграждението на превозвача от страна на товародателя следва да се ангажира отговорността на ответника като получател на товара в хипотезата на чл.372 ал.2 от ТЗ. При цялостния анализ на събраните писмени доказателства по делото и пред двете инстанции: СМR-товарителница от 29.02.2008 г., фактура № [ЕГН]/25.03.2008 г. , извлечение от сметка и платежно нареждане , както и 18 броя товарителници и фактури се установява, че ищецът като превозвач е в трайни търговски отношения с ответника по извършването на международни автомобилни превози, възлагани му от страна на последния. В тази връзка със заявка от ищеца [фирма] до [фирма]-София е поискано извършването на процесния превоз уточнен в заявката по направление, вид на товара, МПС , товародател и получател на товара и цена , съвпадащи напълно със съответните данни от приетата международна товарителница, която не е оспорена от страните относно автентичност и верност на съдържанието и като документ. В този документ като изпращач на товара е вписан „Зи Т.” Г. със седалище в Г., а ответникът [фирма] фигурира като получател на товара, а БУЛ Д. като превозвач. Не се спори, че превозът е извършен без недостатъци. При това положение следва, че ищецът се явява превозвач извършил превоза изцяло с участието на друг превозвач-БУЛ Д. ООД, т.е. в хипотезата на чл.374 ал.1 от ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.4 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ самият договор се установява с товарителницата. В същата ответното дружество фигурира като получател на товара по процесния превоз, което качество и не се оспорва от негова страна. При това положение и с оглед, че не се установява изпращачът на товара да е заплатил възнаграждение за превоза и при липса на изрична уговорка в самата CMR- товарителница, освобождаваща получателя на товара от това задължение, то възнаграждението на превозвача се дължи за заплащане от получателя на товара, съгласно изричната разпоредба на чл. 372 ал.2 от ТЗ . Това е и отговорът, който настоящият състав на ВКС дава на обуславящия правен въпрос. Съгласно разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК самото плащане от товародателя на превозвача е факт, чиято доказателствена тежест е в ответната страна по иска за възнаграждение в хипотезата на цитираната законова разпоредба, тъй като представлява правоизключващ факт за твърдяното спорно право на ищеца –превозвач. От изложеното следва , че обжалваното решение следва да се отмени като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила -касационни основания по чл. 281 ал.3 от ГПК и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага събиране на нови доказателства ВКС следва да се произнесе по същество на спора, като уважи така предявения иск. Относно разноските: Съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК във връзка с чл.81 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски и възнаграждения за един адвокат в производствата пред трите инстанции се заплащат от ответника, съобразно уважената част от исковете. Установява се размер на разноските пред трите инстанции от 1356 ,40 лева, представляваща сбора от внесените държавни такси и договорено и платено от страната-ищец адв. възнаграждение. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №213 от 29.04.2010 г.на Пазарджишки окръжен съд по в.гр.д. №203/2010 г. като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма]-гр.П. да заплати на [фирма] със седалище[населено място] сумата от 5 160 лева, дължимо възнаграждение по договор за международен автомобилен превоз на товари от 26.02.2008 г., както и разноските направени от ищцовата страна пред трите инстанции в размер на 1356,40 лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.