5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 50145
гр. София, 21 ноември 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести септември, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валя Рушанова
ЧЛЕНОВЕ: Христина Михова
Красимир Шекерджиев
при участието на секретаря Мира Недева и прокурора Калин Софиянски, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №575 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационен протест на прокурор при Апелативна прокуратура-Велико Търново срещу присъда №4 от 28.03.2022 г., постановена по ВНОХД №37/2022 г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново.
С първоинстанционна присъда №260013 от 12.04.2021 г., постановена по НОХД №946/2020 г. по описа на Окръжен съд-Плевен, подсъдимите И. Г. И. и Ю. И. С. са признати за виновни в това, че на 13.11.2019 г. в местността „К.“, в землището на [населено място], в съучастие като съизвършители, противозаконно държали два броя оръдия- любителски металдетектори, които не са били регистрирани по реда на чл.152, ал.3 Закон за културното наследство, за които са знаели, че са предназначени за търсене на археологически обекти- престъпление по чл.277а, ал.7, във вр. с чл.20, ал.2 и на основание чл.55, ал.1, т.1 НК са им наложени наказания една година и шест месеца „пробация“ при пробационни мерки „задължителни срещи с пробационен служител“ два пъти седмично за същия срок и „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за същия срок- за подсъдимата И. и шест месеца „пробация“ при пробационни мерки „задължителни срещи с пробационен служител“ два пъти седмично за същия срок и „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за същия срок- за подсъдимия С..
С присъдата на основание чл.53, ал.1, б.“а“ НК са отнети в полза на Държавата двата металдетектора, както и подсъдимите на основание чл.189, ал.3 НПК са осъдени да заплатят разноски по водене на делото в размер на по 200, 72 лева.
С присъда №4 от 28.03.2022 г., постановена по ВНОХД №20224000600037/2022 г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново е отменена частично първоинстанционната присъда, като подсъдимият С. е признат за невиновен и изцяло оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.277а, ал.7, във вр. с чл.20, ал.2 НК, а подсъдимата И. е призната за невиновна и частично оправдана по обвинението да е извършила престъплението по чл. 277а, ал.7 НК в съучастие с подсъдимия С., както и присъдата е отменена в частта, с която подсъдимият С. е осъден да заплати разноски по водене на делото в размер на 200, 72 лева.
С въззивната присъда подсъдимата И. е осъдена да заплати на основание чл.189, ал.3 НПК разноски по водене на делото в размер на 200, 72 лева.
Първоинстанционната присъда е потвърдена в останалата й част.
В касационният протест и допълнението към него се сочи касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК, но се навеждат доводи и се прави оплакване и за допуснати от въззивния съд нарушения, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК.
Поддържа се, че съдът е постановил изцяло оправдателна присъда в нарушение на чл.13 и чл.14 НПК, като не е подложил на внимателна проверка всички събрани доказателства, не е изследвал връзката между тях, игнорирал е част от тях и това е довело до неправилно формиране на вътрешното му убеждение въз основа на погрешно установена фактическа обстановка по делото.
Като отделно оплакване се посочва това, че въззивният съд не е удовлетворил част от доказателствените искания на държавното обвинение, като по този начин не му е дал възможност да установи осъществяването на престъплението от страна на С. от субективна страна, с което е допуснал нарушение на чл.107 НПК
На тези основания се предлага атакуваната въззивна присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В касационното съдебно заседание представителят на държавното обвинение не поддържа протеста, като твърди, че в него не са развити убедителни доводи, че с постановяването на частичната оправдателна присъда са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди, че разпита в качеството на свидетел на кмета на [населено място] не би допринесъл за изясняване на релевантните факти и не би могъл да опровергае събраните в хода на производството доказателствени източници. Поддържа, че не е установено за подсъдимия С. да се е занимавал с търсене на предмети от археологически обекти, той не е имал опит с използване на металдетектор и е било установено единствено и само това, че за кратко е носил един от уредите. Въз основа на посочените обстоятелства се твърди, че липсват убедителни доказателства, които да обосноват неговата наказателна отговорност.
Защитникът на подсъдимия С. поддържа, че постановената въззивна присъда е правилна, законосъобразна и мотивирана и моли да бъде потвърдена.
Подсъдимият С. моли да бъде потвърдена въззивната присъда.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:
Касационния протест е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение.
По отношение на оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения:
Касационният съд прецени, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК. Оплакванията, отразени в протеста, са относими към начина на интерпретиране на доказателствени източници, като се оспорват фактическите изводи, възприети от въззивния съд, въз основа на направения доказателствен анализ. Това оплакване в същността си е по необосноваността на атакуваната въззивна присъда и като такова е извън пределите на касационна проверка, доколкото необосноваността не е касационно основание. В рамките на проверката за допуснати процесуални нарушения следва да бъде направен преглед на постановения въззивен съдебен акт на плоскостта дали събраните в хода на производството доказателства и доказателствени средства са ценени съобразно тяхното съдържание и доколко въз основа на тях са направени верни фактически изводи. При тази проверка не бяха установени непълноти, логически или фактически несъответствия при аналитичната дейност на въззивния съд. Правилно съдът е ценил показанията на разпитаните в хода на производството свидетели по отношение на важните за изхода за делото факти- от кого са ползвани процесните металдетектори, къде са били използвани, как са били приобщени към доказателствената съвкупност и дали двамата подсъдими са се познавали преди инкриминираната дата. Тези обстоятелства са били установени по несъмнен и категоричен начин, тъй като за тях всички събрани доказателства и доказателствени средства са еднопосочни и непротиворечиви.
Вярно въззивната инстанция е преценила, че липсата на одобрение по реда на чл.161, ал.2 НПК е довело до невъзможност протокола за оглед на местопроизшествие да бъде ползван в частта му, с която са иззети двата металдетектора, но това обстоятелство е било установено по различен доказателствени път- чрез разпит на свидетели, протоколи за предаване на вещите и пликове за съхранението им, подписани от поемните лица. Правилно въззивният съд е преценил, че невъзможността да бъде кредитиран протокола за оглед в посочената му част не е непреодолима пречка за постигане на идентични доказателствени резултати, тъй като в наказателното производство не съществуват доказателствени средства, които да се ползват с формална доказателствена сила и същите обстоятелства могат да бъдат установени и чрез друга непрекъсната доказателствена верига от допустими и годни доказателствени източници каквито са налични в това производство.
Основното оплакване в касационния протест е за това, че неправилно въззивният съд е приел, че инкриминираните уреди са принадлежали на подсъдимата И.. Настоящият съдебен състав прие, че правилно са анализирани гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите Д., К. и обясненията на подсъдимия С. и е преценено, че показанията на първия свидетел са противоречиви и не кореспондират с тези на останалите двама. Вярно съдът е приел, че инкриминираните уреди са принадлежали на подсъдимата И.- обстоятелство, което се установява и от това че именно тя в писмена жалба, подадена в хода на наказателното производство, е отразила, че е собственик на металотърсачите и е помолила да и бъдат върнати.
В заключение следва да бъде посочено и това, че е налице противоречие между доказателствени източници по отношение на това кой е действителния собственик на процесните уреди, но то е по отношение на подсъдимата И. и свидетеля Д.. По делото липсват доказателства, от които може да бъде установена съпричастност на подсъдимия С. към тях, респективно извода за това, че той е държал чужда вещ следва от събраните доказателствата.
Предвид изложеното касационният съд прецени, че при направения от въззивната инстанция доказателствен анализ не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които налагат отмяна на постановения въззивен съдебен акт.
По отношение на направеното с касационния протест оплакване за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.107 НПК и конкретно за това, че не е уважено доказателственото искане за разпит в качеството на свидетел на кмета на [населено място], касационният съд изцяло споделя доводите на въззивния съдебен състав, с което същото е оставено без уважение. По направено искане вярно съдът е преценил, че не е необходимо с оглед разкриване на релевантните за изхода на производството факти да бъде разпитан в качеството на свидетел кмета на населеното място, в чието землище е осъществено инкриминираното деяние, тъй като обстоятелството дали там се намират археологически обекти е въпрос, който е изяснен чрез други доказателствени източници- справка от Регионален исторически музей- [населено място]. В практиката си касационната инстанция неотклонно е приемала, че отказ да се съберат нови доказателства от инстанция по фактите, (каквато е въззивния съд) е винаги съществено нарушение на процесуални правила, когато тези доказателства са били необходими за изясняване на релевантни факти. Когато те са изяснени от други доказателства или доказателствени средства недопускането им не е нарушение и не може да бъде основание за отмяна на постановения въззивен съдебен акт и връщане на делото за попълване с доказателства. (В този смисъл са решения по КНД № 26/2011 г. 1 НО, КНД № 66/1999 г. 2 НО и КНД № 522/1999 г.)
По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон:
При правилно установените факти по делото въззивният съд е направил верния извод, че не са налице предпоставките за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия Ю. С., тъй като в хода на производството не е установено по несъмнен и категоричен начин той да е осъществил състава на престъплението по чл.277а, ал.7 НК от субективна страна.
Този престъпен състав изисква субекта на престъпление да е знаел или предполагал това, че процесните металдетектори са предназначени за извършване на теренни археологически проучвания (съобразно повдигнатото и поддържано срещу този подсъдим обвинение). Осъществяването на престъплението от субективна страна изисква С. да е имал конкретно знание или представа за тяхното предназначение (интелектуален момент, като част от умисъла, относим към виновното извършване на формалното престъпление). Това обстоятелство следва да бъде установено от събраните доказателствени източници по несъмнен и категоричен начин и не може да почива на предположение. Този подход е изцяло спазен от въззивния съд, който е оценил обстоятелствата, че процесните детектори не са принадлежали на подсъдимия, няма данни той да е имал досег с тях преди датата на извършване на инкриминираното деяние, контакта му с подсъдимата И. (собственик на металдетекторите) е бил инцидентен и липсват доказателства той да я е познавал преди това. Тези обстоятелства в едно с това, че използването на детекторите не е било на място, където има археологически обекти или е било вероятно да бъдат открити, както и това, че в този подсъдим не са открити никакви предмети, имащи отношение към осъществяване на такава дейност са дали основание на съда да приеме, че осъществяването на престъплението от субективна страна от него е напълно недоказано.
При така установените обстоятелства и касационният съд прие, че с постановяването на изцяло оправдателна присъда по отношение на подсъдимия С. и частично оправдателна по отношение на подсъдимата И. (в частта за извършване на престъплението при условията на съучастие между двамата) въззивният съд е приложил правилно материалния закон и постановения му съдебен акт не следва да бъде отменен или коригиран.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъда №4 от 28.03.2022 г., постановено по ВНОХД №37/2022 г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |