5 .Р Е Ш Е Н И Е № 274 СОФИЯ, 20.12.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на деветнадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 265/2011 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 1196 от 15.10.2010 г. по в.гр.д. № 1166/2010 г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение № 3185 от 26.10.2007 г. по гр.д. № 6122/05 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Ж. Я., постоянно живеещ в К., против Н. Н. К., М. А. Р. и О. Г. Д. иск за ревандикация на недвижим имот, находящ се в [населено място], представляващ имот пл.№ 450 по плана на[жк]/ Голяма К./, с площ 1560 кв.м, при граници: имоти пл.№ 473, 475,604,605,606,451 и път. В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. Р. М. като пълномощник на Ж. Я.. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Касаторът поддържа, че въззивният съд е възприел погрешно фактическата обстановка по дело, като е основал е изводите си на неотносими към спора доказателства. В писмен отговор ответницата по касация Н. Н. К. изразява становище, че жалбата е неоснователна. Ответниците М. А. Р. и О. Г. Д. не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи, приема следното: Обжалваното въззивно решение е постановено при повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция. За да остави в сила първоинстанционното решение, Варненския окръжен съд е приел, че ищецът, който основава претендираното от него право на собственост върху недвижимия имот на наследствено правоприемство от своя баща К. Я., не е доказал с надлежни писмени доказателства качеството си на наследник на посоченото лице. Според въззивната инстанция качеството на наследник следва да бъде установено в процеса с удостоверение за наследници. Представеният от ищеца препис от акт за раждане, чийто оригинал се съхранява в кметството на [населено място], служи като доказателство за фактите, удостоверени с него - че ищецът е роден на посочената в акта датата и че негов баща е К. Я., роден на 13.08.1897 г. в [населено място], но не доказва кои са наследниците на К. Я.. На следващо място съдът е приел, че искът е неоснователен и поради това, че ищецът не е доказал че недвижимият имот, описан в крепостен акт № 857/1910 г. и съответно в нотариален акт за продажба № 19/1949 г., са идентични с процесния недвижим имот, съставляващ пл.№ 450 по плана на гр. варна,[жк]/ Голяма К./. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за допустимите писмени доказателства, с които чужд гражданин може да доказва пред българския съд качеството си на наследник. Съгласно чл. 89, ал.1 от Кодекса за международно частно право наследяването на движими вещи се урежда от правото на държавата, в която наследодателят е имал обичайно местопребиваване към момента на неговата смърт, а съгласно съгласно ал. 2 на същата разпоредба, наследяването на недвижими вещи се урежда от правото на държавата, в която вещите се намират. Приложимото право към наследяването урежда кръга и реда на наследниците-чл. 91 КМЧП. Тъй като в случая недвижимият имот се намира на територията на Република България, относно наследяването намират приложение разпоредбите на българското право. В българското наследствено право наследявяването по закон се основава на родствена връзка между лицата, която се обуславя от техния произход, като изключение прави само съпругът, чието право на наследяване се основава на брачната връзка с наследодателя. Поради това доказването на качеството на наследник на едно лице по смисъла на чл. 5-10 ЗН е свързано с доказването на родствената връзка на това лице с наследодателя и на факта на смъртта на последния. Удостоверението за наследници, издадено въз основа на регистъра на населението от длъжностно лице по реда на Закона за гражданската регистрация, като официален свидетелстващ документ, доказва с обвързваща съда доказателствена сила тези обстоятелства, но не изключва възможността същите да бъдат доказани пряко от страната чрез представяне на препис или извлечение от регистрите за гражданското състояние от акта за раждане, акта за сключен за брак и акта за смърт. В случая ищецът е представил удостоверение за наследници на Я. П. С., издадено от [община], видно от което същият е починал на 01.11.1938 г. и е оставил за наследници съпруга и три деца, едното от които – К. Я., живеещ в К., починал на 28.09.1971 г. Представил е пред въззивната инстанция препис от Акт за раждане, съставен на 14.07.1938 г. в П., с който доказва, че К. Я. е негов баща. Посочените доказателства са достатъчни да обосноват извод, че ищецът е наследник по закон на К. Я., поч. на 28.09.1971 г. Обстоятелството дали К. Я. е оставил и други наследници, е ирелевантно за изхода на настоящия спор, тъй като съсобственикът е легитимиран да предяви против трето лице иск по чл. 108 ЗС за предаване на владението върху целия имот, а не само до размера на своя дял в съсобствеността. По основателността на касационната жалба. От фактическа страна по делото е установено, че през 1910 г. дядото на ищеца- Я. П. С., е придобил по договор за покупко - продажба, недвижим имот, представляващ лозе в [населено място], м. ”Голяма К.”, с площ 4.8 дка, при съседи: К. К., С. Д., М. К., В. Д. и С. Б.. Същият е починал през 1938 г. и е оставил за наследници съпруга П. Я. П., поч. през 1948 г., и деца - П. Я. П., Г. Я. П. и К. Я.. През 1949 г. Г. Я., П. Я. и К. Я. продали на Н. П. Р. 3 дка от този имот, при граници на продадената част: Ж. Д., Л. Д., Г. Б., К. П. и наследници на Я. П.. На 22.10.1958 г. в регистъра на Варненския районен съд е вписан отказ на П. Я. П. и Г. Я. П. от наследството на техните родители Я. П. С. и П. Я. П.. С пълномощно с нотариална заверка на подписа от 06.10.1958 г. К. Я. П. упълномощил М. А. К. и Н. И. П. да обработват собственото му лозе, находящо се в м. “Голяма К.”, В. землище, за своя сметка срещу заплащане от тяхна страна и в тяхна тежест на следуемите се данъци, наряди и пр. Ответниците по иска Н. Н. К., Г. А. Д. и М. А. Р. са наследници на М. А. К., поч. на 13.03.1995 г. Н. К. е негова съпруга, а Г. Д. и М. Р.- негови брат и сестра. През 1994 г. М. А. се снабдил с нотариален акт за собственост по давност на недвижим имот, представляващ овощна градина с площ 1560 кв.м, имот пл.№ 450 в кв. 40 по плана на[жк], при съседи: П. Р., Д. Н., М. Т. и път. Този имот е предмет на иска за ревандикация. Основателно е наведеното в касационната жалба оплакване за допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с установяване идентичността на спорния имот с част от имота, придобит през 1910 г. от дядото на ищеца Я. П. С.. Този въпрос е останал неизяснен от въззивната инстанция, въпреки дадените от ВКС указания в тази насока в отменителното решение по гр.д. № 579/09 г. по описа на ВКС, ІІ г.о. Установено е по делото от заключението на изслушаната съдебно- техническа експертиза, че по кадастрален план от 1956 г. част от процесния имот с площ 1 272 кв.м попада в границите на имот пл.№ 9677, записан в разписния лист към плана на името на П. Р., както и че същото лице е записано като собственик на съседния имот с пл.№ 9678. При наличието на доказателства по делото, че част от имота на Я. С. е била продадена през 1949 г. след неговата смърт от наследниците му на Н. П. Р., въззивният съд е следвало да изясни дали имот пл.№ 9678 не е идентичен с продадения. Изложеното налага въззивното решение да бъде отменено и на основание чл. 295, ал.2 ГПК да се даде ход по същество пред касационната инстанция за изясняване на въпроса за идентичността на спорния имот с този, придобит от наследодателя на ищеца през 1910 г., за което следва да бъде назначена съдебно- техническа експертиза. След събирането на това доказателство и изясняване на въпроса за идентичността на имота съдът ще се произнесе по възражението на ответницата Н. К. за придобиване на имота по давност, изтекла след смъртта на съпруга й до предявяване на иска за ревандикация. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1196 от 15.10.2010 г. по в.гр.д. № 1166/2010 г. на Варненския окръжен съд. ДАВА ХОД на делото по същество. НАЗНАЧАВА съдебно- техническа експертиза, която след като се запознае с доказателствата по делото и извърши проверка на кадастралните планове от 1956 г. и 1977 г., да даде заключение за площта и границите / съседите/ на б. имот пл.№ 9678 и б.имот пл.№ 9677 по КП на Крайбрежието от 1956 г. по тези планове. Експертизата да се изпълни по делегация от Варненския районен съд, след което делото да се върне във ВКС за насрочване в открито съдебно заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: