1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 556/05.07.2022 г. Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закритото съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: Веска Райчева Членове: Геника Михайлова Анелия Цанова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 213 по описа за 2022 г. Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № II-29/20.08.2021 г. по гр.д. № 317/2021 г. в частта, с която Окръжен съд - Бургас, потвърждавайки решение № 260044/08.01.2021 г. на Районен съд – Бургас, е отхвърлил исковете на Й. П. Т. срещу „Термотрейд“ ООД с правна квалификация съответно чл. 128, т. 1 КТ за сумата 7 712.00 лв. – трудово възнаграждение за периода 05.07.2019 г. – 16.11.2019 г. и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 454.78 лв. – лихвите за забавеното изпълнение от съответната дата на падежа на всяко неплатено възнаграждение до 22.05.2020 г. Решението се обжалва от Й. Т. с искане да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка за правилност по процесуалноправни въпроси, чието обобщаване и конкретизиране съгласно т. 1 от ТР № 1/09.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС ги свежда до следния: Какво е доказателственото значение на ведомостите за работни заплати? Касаторът счита въпроса включен в предмета на обжалване - общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, - а допълнителните по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК обосновава с доводи, че въззивният съд го е решил в противоречие с конкретни решения на Върховния касационен съд, а въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По същество касаторът се оплаква, че решението е неправилно като постановено при съществено процесуално нарушение, доколкото въззивният съд не е съобразил, че ведомостите за работни заплати засвидетелстват задълженията на ответника. Претендира разноски по делото. Ответникът „Термотрейд“ ООД, ответник и по касация, възразява, че жалбата е с недопустим предмет – всеки от отхвърлените искове, кумулативно обективно съединени, е с цена под 5 000 лв., а въпросите нямат претендираното значение и решението е правилно. Претендира разноски пред тази инстанция. Настоящият състав намира за неоснователен отвода, че решението е необжалваемо. Разграничителният критерий за достъп до Върховния касационен съд на въззивните решения за неплатени трудови възнаграждения, възприет от законодателя във второто изключение по чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК, е делото да засяга значителен имуществен интерес на работника/служителя – над 5 000 лв. Отвърлените кумулативно обективно съединени искове по чл. 128, т. 2 КТ са с общ източник/правопораждащ факт (трудовия договор), а общата им цена е над 5 000 лв. Засегнатият значителен имуществен интерес на работника поставя обжалваното решение във второто изключение по чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК. За да отхвърли исковете, въззивният съд е приел, че дължимите трудови възнаграждения в зададения с иска период работодателят е платил своевременно. Изводът е обосновал на уговореното с трудовия договор и на това, че за част от плащанията ищецът се е разписвал във ведомостите за работни заплати, за други е разписвал платежни фишове, а за третите - сумите са наредени, а плащанията - заверени по посочена от ищеца банкова сметка. При тези мотиви на въззивния съд повдигнатият въпрос обуславящо значение, доколкото в решението е прието, че ведомостите за работни заплати не засвидетелстват всички плащания. Съгласно чл. 128, т. 1 и т. 3 КТ, работодателят има задължение да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд и да издава при поискване от работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения. Правната уредба на ведомостите за работни заплати обуславя съответно прилагане на чл. 182 ГПК (арг. от чл. 46, ал. 2 НА). За доказателственото значение на вписванията в счетоводните книги има установена практика на Върховния касационен съд. Приема се, че когато счетоводните книги са редовни, те могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите. Това обаче не означава, че съдът е длъжен да приеме за ненастъпил факт, за който законът изисква осчетоводяване, само защото не е вписан или е вписан погрешно в счетоводните книги. Фактът може да бъде установен чрез другите допустими доказателствени средства, предвидени в ГПК. Приетото от въззивният съд съответства на тази практика, а и на решение № 233/09.11.2018 г. по гр.д. № 1088/2018 г. и решение № 89/ 29.03.2013 г. по гр.д. № 558/2012 г. все на ВКС, IV-то ГО, цитирани от самия касатор. В тях се приема, че изплащането на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на работника/служителя или на посочено от него лице във ведомостите за работна заплата, но и в разписка или в документ за банков превод по сметка, посочена от работника. Останалите решения на ВКС, на които касаторът се е позовал, също не противоречат на тази практика, а обжалваното решение им съответства. Изключени са допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. При този изход и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора следва да се възложат направените от ответника разноски пред настоящата инстанция. Те се изразяват в уговорения и заплатен адвокатски хонорар. При тези мотиви, съдът О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № II-29/20.08.2021 г. по гр.д. № 317/2021 г. на Окръжен съд – Бургас. ОСЪЖДА Й. П. Т. да заплати на „Термотрейд“ ООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 600 лв. – разноски пред Върховен касационен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.