Р Е Ш Е Н И Е   № 364   София, 29.04.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 20 април две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНИН СИЛДАРЕВА   ЧЛЕНОВЕ:  ДИЯНА ЦЕНЕВА                                       БОНКА ДЕЧЕВА   при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 909 /2009 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 824 от 03.08.2009г. по касационна жалба на Д. В. С. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 127 от 04.07.2008г., постановено по гр.д. № 65/2008г. на Пернишки окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 739/29.10.2007г., постановено по гр.д. № 465/2007г. на Пернишки РС в обжалваната част. Въззивният съд е приел, че предмет на обжалване пред него е решението на РС в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба между Р. Г. Н. и Д. В. С. при равни права на 1.апартамент № 5, находящ се в гр. С., ж.к.”Л”, ул. “., кв. 1020, бл. 38, ет.2, вх. “В”, със застроена площ 111,98 кв.м., ведно с прилежащото му мазе № 5 от 5,27 кв.м. и 2,387% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж. За влязло в сила е прието решението на РС, с което е допусната делба на апартамент № 1* находящ се в гр. П. ул. Р., бл. 70,ет.8, вх.”Е” със застроена площ 65,50 кв.м., ведно с мазе № 119 с площ 3,36 кв.м. и 0,63% от общите части на сградата. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 19, ал.3 и чл. 21 от СК от 1985г. /отм/ и необоснованост, защото от събраните доказателства се установява, че апартамента в гр. С. е купен изцяло със средства, които са му били платени като трудово възнаграждение и обезщетения за работата му в Мозамбик. Ответницата по касация счита, че възражението за пълна трансформация на лични средства в покупката на апартамента в гр. С. е неоснователно, защото тези средства са придобити от труд, а не по наследство, или дарения и защото не е доказано превеждането на сумата от М. на негова сметка и влагането на пари от нея при покупката на апартамента.. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Пернишки окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по отношение на апартамента в Перник, решението е влязло в сила, а апартамента в гр. С.q придобит по време на брака между страните, сключен 24.10.1978г. и прекратен с влязло в сила решение за развод на 11.04.2006г.q представлява изцяло съпружеска общност. Съдът не е уважил възражението на ответника по иска за делба Д. С. за пълна трансформация, защото не е оборена презумпцията на чл. 19, ал.3 от СК от 1985г. /отм/, тъй като от писмените доказателства по делото не се установява, че този апартамент е изплатен с преведените от Република Мозамбик 100 000 щ.д. /погрешно записани от съда като 100 000 лв./, от които 74 000 щ.д. обезщетение за имуществени и неимуществени вреди и обезщетение за забавено плащане и на трудово възнаграждение в общ размер 26 000 щ.д. Съдът е приел, че приноса на съпругата не е изключен, тъй като тя е подпомагала дъщерята на ищеца от предходен брак, изпращала му е пари за периода, когато е изпаднал в затруднение в Мозамбик – 2 000 щ.д., а след завръщането му двамата съпрузи дали големи суми в заем на трети лица и на последно место защото не е доказана пълна фактическа раздяла към придобивния момент – 22.02.1999г. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК по въпроса основание ли е влагането на суми от обезщетение за неизплатени трудови възнаграждения за работа в чужбина и за имуществени и неимуществени вреди от работа в чужбина в придобиването на недвижим имот по време на брака за изключване приноса на другия съпруг и за признаване на пълна трансформация. Със отменения вече СК от 1985г. законодателят въведе като предпоставка за възникване на съпружеската общност наличието на съвместен принос, който намира изражение в пари, работа в домакинството, отглеждане на деца. Трудовите възнаграждения и полагащите се обезщетения, свързани с трудово правоотношение и обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди представляват вземания на този, на когото са присъдени. Върху вземания на единия съпруг не възниква съпружеска общност, съгласно чл. 19, ал.1 от СК /отм/. Режимът на съпружеската имуществена общност е създаден за да отчете и уреди правно статута на недвижим имот, придобит възмездно с общи средства, и при съвместни усилия и на двамата съпрузи. Липсва съвместен принос и презумпцията на чл. 19, ал.3 от СК е оборена, когато произхода на средствата е такъв, че те не са съпружеска общност, каквито са обезщетенията. Действително приноса на другия съпруг може да се изрази в труд, работа в домакинството и отглеждането на децата. При покупка на недвижим имот с получети като обезщетение суми няма влагане на труд. Докато ищецът е бил на работа в чужбина от 1993г. до завръщането му през 1998г. страните не са имали общо домакинство, поради което и този вариант на принос е изключен. Под отглеждане на деца законодателят има предвид ненавършили пълнолетие деца, а от материалите по делото е видно, че в този период дъщерята на С. от предходен брак е навършила пълнолетие. Неправилно въззивния съд в противоречие с материалния закон – чл. 19, ал.1 и ал.3 от СК от 1985г. свързал оборването на презумпцията само с това дали съпрузите са били във фактическа раздяла. Смисълът на въвеждането на фактическата раздяла като факт, изключващ съпружеската общност е това, че през времетраенето й съпрузите не реализират съвместен принос за придобиване на имущество с общи средства, чрез труд на другия съпруг за придобиването, чрез работа в домакинството и при отглеждане на децата. В случая когато на единия съпруг се присъжда обезщетение за вреди, съставляващо едно облигационно по рода си вземане също е изключен приноса на другия съпруг, защото тази сума е лична на съпруга и е предназначена да репарира понесените от него вреди, поради което законодателят е предвидил, че не съставлява съпружеска общност, а това означава, че и придобитото с нея не става съпружеска общност, защото е изключен приноса на другия съпруг. По делото е безспорно установено от преведените доказателства, от присъда № 120/1995г. и мемориален ордер № М* от 29.10.1998г., че на Д. С. са присъдени като обезщетение на имуществени и неимуществени вреди са преждевременно прекратяване на трудовия му договор и създадените след това неудобства общо 74 000 щ.д. като обезщетение и неизплатено трудово възнаграждение в размер на 26 000 щ.д., които са му преведени от държавата Мозамбик по банков път. От представената спестовна книжка № 8* на негово име е видно, че на 16.12.1998г. и на 01.02.1999г. е теглил суми съответно от по 15 000 щ.д. и 66 000 щ.д. Апартамента в гр. С. е купен на 22.02.1999г. и е с придобивна цена в размер на 42 768 400 неденоминирани лева. Равностойността на сумата в щатски долари, изтеглена около двадесет дни преди сделката надвишава придобивната стойност по нот. акт. Относно цената по покупко-продажбата доказателствената сила на нотариалния акт, като официален документ не е оборена. Даването на суми от С. в заем е станало няколко години по-късно, а изпращането на съпругата му на сума от 2 000 щ.д. по никакъв начин не опровергават извода, че покупката на апартамента е станала с изтеглена сума от сметка, по която е постъпило преведеното обезщетение от Мозамбик, присъдено на касатора. Така изводът на възивният съд, че не е доказано, че С. е получил обезщетение от държавата Мозамбик и влагането на част от него в покупката на апартамента в гр. С. е формулиран при не обсъждане на доказателствата по отделно и в съвкупност и е необоснован. Това е основание за отмяна на решението на възивния съд. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, на основание чл. 293 от ГПК настоящата инстанция следва да се произнесе по същество. От посочените доказателства се установява влагането на лични средства на С. в покупката на апартамента в София, поради което той е станал негова лична собственост. Поради липса на съсобственост между страните за този апартамент, иска за делба следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 127 от 04.07.2008г., постановено по гр.д. № 65/2008г. на Пернишки окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 739/29.10.2007г., постановено по гр.д. № 465/2007г. на Пернишки РС в обжалваната част, с която е допуснато извършването на съдебна делба между Р. Г. Н. и Д. В. С. при равни права на апартамент № 5, находящ се в гр. С., ж.к.”Л”, ул. “., кв. 1020, бл. 38, ет.2, вх. “В”, със застроена площ 111,98 кв.м., ведно с прилежащото му мазе № 5 от 5,27 кв.м. и 2,387% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ иска за делба, предявен от Р. Г. Н. против Д. В. С. на апартамент № 5, находящ се в гр. С., ж.к.”Л”, ул. “., кв. 1020, бл. 38, ет.2, вх. “В”, със застроена площ 111,98 кв.м., ведно с прилежащото му мазе № 5 от 5,27 кв.м. и 2,387% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: