5 Р Е Ш Е Н И Е № 522 София,23 ноември 2010година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на десети ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елена Величкова ЧЛЕНОВЕ: Николай Дърмонски Блага Иванова при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора:Петя Маринова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №500 по описа за 2010 година Срещу въззивно решение по внохд.№292/2010 г. на Апелативен съд гр.Пловдив е подадена касационна жалба от частните обвинители ,чрез повереника им адв. Савов,с оплаквания за явна несправедливост на наложеното на двамата подсъдими наказание. Срещу същото решение касационни жалба са подали и подсъдимите Е. С. и И. Г.,в които са ангажирани всички касационни основания. В съдебно заседание жалбата на частните обвинители се поддържа от повереник. Подсъдимата С. лично и чрез защитника си поддържа жалбата и моли да бъде оневинена. Подсъдимия Гаригов,чрез защитата пледира за порочност на съдебните актове и явна несправедливост на наложеното му наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила,а подадените жалби на страните неоснователни. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 23.04.2010 г. постановено по внохд.№292/2010 г. на Апелативен съд гр.Пловдив е изменена присъда по нохд.№2002/2008 г. на Окръжен съд гр.Пловдив,като е отменено приложението на чл.37 ал.1 т.6 НК, по отношение на подсъдимата Е. Д. С. ,а в останалата обжалвана част присъдата е потвърдена. С посочената присъда подсъдимата Е. С. е призната за виновна в това на 18.03.2004 г. в село Стряма,в съучастие с под.И. Г.,тя като извършител,а той като подбудител и помагач,тя като длъжностно лице- лесничей при Държавна дивечовъдна станция “Чекерица”-с.Стряма ,в кръга на службата си съставила официален документ,в който удостоверила невярно обстоятелство,с цел да бъде използван този документ като доказателство за това обстоятелство,поради което и на основание чл.311 ал.1НК вр. чл.20 ал.2 НК вр. с чл.54 НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца.На основание чл.37 ал.1т.6 НК подсъдимата е лишена от право да заема длъжността лесничей за срок от две години/отменено от въззивния съд/. На основание чл.66 ал.1 НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от три години. С присъдата подсъдимата е призната за не виновна да е извършила престъпление по чл.310 ал.1 НК вр. с чл.308 ал.1 НК,поради което е оправдана по това обвинение. Подсъдимия И. Г. и признат за виновен да е извършил престъпление,както е посочено по горе по чл.311 ал.1 НК вр. с чл.20 ал.3 и ал.4 НК, за което и при условията на чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца.Признат е за виновен и в това ,че в края на м. март 2004 г. в с.Златосел унищожил ,чрез сеч горски дървета с общ запас 535 кубични метра на стойност 11823,50 лв.,от гора с размер 39063 дка от горския фонд, собственост на наследници на И. К. Куртев,като от деянието са причинени немаловажни вреди,поради което и на основание чл.236 НК/в редакцията му до 2006 г./и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и десет месеца и глоба в размер на 300 лв.Подсъдимия е оправдан по обвинението по чл.216 ал.5 вр. с ал.1 НК. На основание чл.23 ал.1 НК на подсъдимия е определено общо наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца,като на основание чл.23 ал.3 НК е присъединено и наказанието глоба в размер на 300 лв.На основание чл.24 НК съдът е увеличил наказанието лишаване от свобода с четири месеца до три години. На основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от пет години. ПО ЖАЛБАТА на частните обвинители: Единственото оплакване е за явна несправедливост на наложените на двамата подсъдими наказания,като според частното обвинение инстанционните съдилища, не са взели предвид обществената опасност на унищожаването на четиридесет декара широколистна гора и това, че двамата подсъдими са действали съвместно и в съучастие с Директора на Д.”Чекерица”с.Стряма. Довода е неоснователен. При определяне вида и размера на наказанието ,което следва да бъде наложено на всеки от подсъдимите инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение.Съобразили са личното участие на подсъдимите, в съвестната им престъпна дейност,обществената опасност на извършеното и на всеки от подсъдимите.Наказанието на под.Г. е определено за престъплението по чл.311 ал.1 НК, при превес на отегчаващите вината обстоятелства,а на под.С. при превес на смекчаващите вината обстоятелства и тези наказания не са явно несправедливи по смисъла на чл.348 ал.5т.1 НПК. ПО ЖАЛБАТА на под.С. : Оплакванията за съществени процесуални нарушения са в две посоки: -на първо място според защитата първоинстанционния съд недопустимо е изменил обвинението по реда на чл.287 НПК,с което ограничил правото на защита. Довода е неоснователен и вътрешно противоречив. От една страна се твърди,че съдържанието на “справката” с изх.№11-19/30.03.2009 г./за пръв път включена във фактическото обвинение / е прочит на материали фигуриращи в заверен препис многократно в различни томове на следственото дело и че не от длъжностната характеристика,трудовия договор и заповед №72/10.04.2002 г.,а именно от “справката”, която ги преповтаря произтича задължението на подсъдимата,в качеството й на длъжностно лице да извършва проверка на представените със заявлението и изискуеми по Наредба №30 документи за осъществяване на сеч. От друга не се спори ,че подсъдимата в качеството й на длъжностно лице има задължение да извърши проверка и да удостовери валидността на представените й документи,а това че не “справката” включена според защитата по чл.287 НПК, е основанието за това задължение. - на второ място липсвал отговор на направени пред въззивния съд възражения. Довода е неоснователен.Всички възражения на защитата във въззивната жалба са подробно обсъдени, изложените са и съображения защо не се възприемат на л.196 и л.197 от мотивите на въззивното решение. Незаконосъобразен според защитата на подсъдимата С. е извода за приложимия закон,тъй като съдилищата превратно тълкували Постановление №2/80 г. на ПЛ на ВС в т.1 на което е казано ,че “източник на задължение по служба могат да бъдат и ненормативни актове,ако задължението за тяхното спазване е уредено в нормативен акт”.Заповедта №72/2002 г. на св.С. няма нормативен характер и не може да бъде източник на задължения по служба,тъй като задължението за тяхното спазване не е уредено в нормативен акт. Довода е незаконосъобразен.Съобразно разпоредбата на чл.133 от Наредба №30 и чл.86 ал.9 от ППЗГ/нормативни актове/ изрично се изисква подписът и на друго длъжностно лице освен Директора,който единствен има право да одобри заявление за сеч в частни гори.Преди подписа подсъдимата е следвало да провери,съобразно заповедта и да удостовери редовността на представените й със заявлението и изискуеми по Наредбата документи,т.е. да отрази липсата на пълномощно от съсобствениците на гората ,чиято сеч се иска от заявителя.Отговорността на подсъдимата би отпаднала само ,ако тя “проверяваше” в изпълнение на неправомерна заповед на Директора на Д. ,ако тя не налага очевидно за дееца престъпление,каквото в случая не се твърди.С невярно съдържание е отбелязването “проверил “-официален документ,съставен от длъжностно лице в кръга на службата му.С оглед удостоверителния му характер ,това отбелязване може да бъде предмет на лъжливо документиране. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимата наказание.Както бе посочено по горе ,по повод жалбата на частните обвинители,съобразени са всички обстоятелства от значение,наказанието е определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства ,с приложението на чл.66 ал.1 НК и е достатъчно и справедливо. По горните съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни,а подадената жалба изцяло неоснователна. ПО ЖАЛБАТА на под.Г. : Доводите за съществени процесуални нарушения касаят оценката на доказателствата,липсата на такива по отношение на подбуждането на под.Стойчева,липсата на мотиви за субективната страна,не преодолени противоречия в показанията на свидетели на делото. Доводите са неоснователни. Инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства.Подробно са ги обсъдили и са посочили ,които обстоятелства от предмета на доказване приемат са установени и на коя доказателствена основа.Всички възражения на защитата на под.Г. по фактите са подробно обсъдени,посочени са и основанията поради които не се възприемат.В тази връзка без последици/не им е дадена вяра/ са останали показанията на св.К. дадени пред съдия. Неоснователни са и доводите за нарушение на закона,които изцяло се припокриват с тези на под.С. и които подробно са обсъдени по горе. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. При определяне вида и размера на наказанието ,което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършените две престъпления инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение ,подробно изброени на л.199 от мотивите на въззивния съд.Наказанието не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 т.1 НПК ,съответно е на обществената опасност на деянията и дееца.Увеличаването по чл.24 НК е само с четири месеца,за да позволи приложението на чл.66 ал.1 НК,което сочи на проявено снизхождение,а не на утежняване на наказанието. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира и тази жалба изцяло неоснователна,а постановените присъда и решение законосъобразни. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№292/2009 г.на Апелативен съд гр.Пловдив, с което е изменена присъда по нохд.№2002/2008 г. на Окръжен съд гр.Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :