Р Е Ш Е Н И Е № 5 София, 13.03.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 638/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура [населено място] срещу решение №447/ 06.10.2011 год., постановено по гр.д. № 700/2011 год. на Апелативен съд [населено място] , с което е потвърдено решението по гр.д. № 3353/2010 год. на Окръжен съд [населено място] , с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Х. И. П. от [населено място] сумата от 25 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.05.2008 год. до окончателното й изплащане и са присъдени разноски. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да бъде отменено частично като размера на определеното обезщетение за претърпени от ищеца Х. И. П. неимуществени вреди бъде съобразен с действително претърпените такива и принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД. Ответникът по касация Х. И. П. от [населено място], чрез адв. А. Ц. и Н. Ц. оспорва касационната жалба . Представя писмена защита. Претендира разноски. С определение №1202/26.102012 год. по делото е допуснато касационно обжалване по правния въпрос: „При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице, кои са критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението по чл.2 ЗОДОВ по см. на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ.” Прието е , че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на съда, изразена в т. ІІ ППВС № 4/23.12.1968 год., както и с представеното с касационната жалба решение № 832/10.12.2010 год. на ВКС, 4-то г.о. , което е постановено при условията на чл. 290 ГПК и се ползва със задължителен характер. С оглед на това, касационното обжалване е допуснато на осн. чл.280,ал.1,т.1 ГПК . По поставения правен въпрос Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: . Съгласно т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 год. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие , а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди. С решение № 832/10.12.2010 год. на ВКС, 4-то г.о. по въпроса какви са критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ съставът на съда счита , че следва да се изхожда от принципните съображения установени в практиката на ВС и ВКС, че понятието „справедливост” не е абстрактно понятие , а е свързано с преценката на съда по същество на конкретни обстоятелства вкл. характер на увреждането, състояние на пострадалия, причинител и др., че моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им и че не е проява на справедливост, а е в дисхормония със справедливостта определяне на парично обезщетение по- голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по- нисък размер на обезщетението. При определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено- икономически условия на живот. При този отговор на поставения правен въпрос, Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о., приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ на осн. чл. 2,ал.1,т.3 ЗОДОВ. Срещу ищеца е било образувано наказателно производство по обвинение за извършено престъпление от общ характер по чл. 202,ал.2,т.1 във вр. чл. 201 във вр. чл. 93,т.1б.”б” във вр. чл.26,ал.1 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №325/2006 год. на Пловдивския районен съд. Прието е , че в резултат на образуваното наказателно производство и незаконно обвинение ищецът е претърпял значителни душевни и физически болки и страдания в периода на досъдебното и съдебно производство- м. май 2005 год. до м.май 2008 год. , когато е бил подложен на изключителен психически стрес, довел до влошаване на здравословното му състояние , негативен обрат в неговия обичаен ритъм на живот, обществена и социална изолация, които съставляват настъпили в резултат на това обвинение неимуществени вреди . С оглед на това съдът е приел, че фактическия състав за ангажиране на обективната гаранционна отговорност на Прокуратурата по чл. 2,ал.1,т.3 ЗОДОВ е изпълнен и ищецът следва да бъде репариран за претърпените от него неимуществени вреди, установени в процеса. При определяне на дължимото обезщетение съдът е съобразил, посочените вече вредни последици, както и преживяната от ищеца несигурност и очакване по време на висящото наказателно производство , злепоставянето в семейния и обществен кръг, засегнатото му добро име и чест. Съдът обаче не е обсъдил наведените от представителя на Прокуратурата на РБ доводи и не е съобразил релевантни за определяне на адекватно и справедливо по размер обезщетение. Не е съобразено обстоятелството, че цялото наказателно производство в двете му фази /досъдебна и съдебна/ е приключило в разумен срок - около три години.По отношение на ищеца не е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, а парична гаранция. Въззивният съд е приел, че обявяването на ищеца за национално издирване по време на предварителното производство е злепоставило ищеца както в семейния му кръг така и пред обществото. Не е отчетено обстоятелството обаче , че с поведението си същият е дал повод да бъде предприета тази мярка. Не е съобразено обстоятелството, че ищецът е боледувал от исхемична болест на сърцето , нестабилна ангина пекторис , артериална хипертония ІІІ ст. преди същият да бъде привлечен като обвиняем в това число и обстоятелството, че непосредствено преди започване на оперативно- следствените действия същият е бил на болнично лечение. Безспорно повдигнатото срещу него обвинение е добринесло за влошаване на това състояние в определена степен, но обезщетяването на тези вреди следва да е съответства на действителния им размер.При съобразяване на тези обстоятелства , както и стандарта на живот в страната настоящата инстанция счита, че справедливия размер на дължимото обезщетение не следва да надвишава сумата от 6 000 лв. С оглед на това до този размер обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила . За разликата от 6 000 лв. до 25 000 лв. решението е постановено при нарушение на процесуалния и материален закон и следва да бъде отменено като вместо него се постанови ново решение, с което за този размер предявеният иск да бъде отхвърлен. Следва да бъде отменено и решението в частта за разноските като с оглед изхода на делото и на осн. чл. 10,ал.3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България следва да бъде осъдена да заплати на Х. И. П. от [населено място] разноски в размер на 570 лв. / от които 10 лв. държавна такса и 560 лв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска./ Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №447/ 06.10.2011 год., постановено по гр.д. № 700/2011 год. на Апелативен съд [населено място], с което предявеният от Х. И. П. от [населено място] срещу Прокуратурата на Република България иск с пр. осн. чл. 2,ал.1,т.2, пр.1 от ЗОДОВ е уважен за размера над 6 000 лв. до 25 000 лв., както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х. И. П. от [населено място] срещу Прокуратурата на Република България иск с пр. осн. чл. 2,ал.1,т.3 пр.1 от ЗОДОВ за размера над 6 000 лв. до 25 000 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Х. И. П. на осн. чл. 2,ал.1,т.2, пр.1 от ЗОДОВ сума в размер на 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение, по което в последствие е бил оправдан, ведно със законната лихва от 28.05.2008 год. год. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Х. И. П. разноски за производството пред трите инстанции в размер на 570 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: