Р Е Ш Е Н И Е
№185
гр. София, 28.05.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 65 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № 1* от 19.10.2009г. на Варненски окръжен съд, ГК, постановено по гр.д. № 2086/2008г., с което е отменено изцяло решение на Варненски районен съд № 2* от 01.07.2008г. по гр.д. № 7904/2007 и вместо това са отхвърлени предявените от Б. Д. В., И. Д. И., Д. Д. С., С. Д. Т., Г. Д. Г., С. Д. Г., П. Д. Ж. , Ж. К. Я., Д. Ж. И. и Д. Ж. Д., чрез пълномощника им адв. М, искове срещу П. Д. П. и И. Д. Д. за признаване за установено, че Д. не са собственици на реална част с площ 325 кв.м. от ПИ № 611 по ПНИ на с.о. „А”, гр. В., при граници на частта: ПИ № 6* път, ПИ № 610 и останалата част от ПИ № 611.
Касационната жалба е подадена от Д. Д. С. чрез пълномощника й адв. Г. Поддържа се в жалбата, че решението е неправилно поради допуснати от съда процесуални нарушения във връзка с разпределяне на доказателствената тежест за установяване релевантните за спора обстоятелства. С оглед характера на спора се поддържа, че в тежест на ищците е да докажат единствено, че им е възстановен имот с решение на ОСЗГ- В. и че в този имот попада процесната реална част от ПИ № 6* върху която имат претенции ответниците. Ответниците от своя страна следва да докажат фактите, от които черпят правата си върху имота вследствие трансформирането на правото на ползване в право на собственост.
Ответниците по жалбата П. П. и И. П. в писмени бележки, подадени от пълномощника им адв. К, намират, че касационната жалба следва да се остави без уважение. Претендират присъждане на разноски.
Останалите насрещни страни по жалбата – ищци в процеса не са взели становище.
С определение № 129 от 11.02.2010г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК поради противоречие с Решение № 426 от 21.07.2009г. по гр.д. № 2713/2008г. на ВКС, ІІ г.о. постановено в производство по чл. 290 ГПК, при решаването на въпроса за разпределянето на доказателствената тежест и за допустимите възражения по предявения отрицателен установителен иск за собственост между възстановен собственик и ползувател на имота.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост от ищците в качеството им на лица, на които е признато правото на собственост върху нива от 5 дка в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ срещу ответниците в качеството им приобретатели на имота по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Въззивният съд е достигнал до извод, че искът е неоснователен като е приел, че ищците носят доказателствена тежест да установят, че имотът, върху който им е признато право на реституция, е идентичен с процесния имот, за който ответниците са се снабдили с титул за собственост. С оглед на събраните доказателства и по-конкретно на приетата във въззивното производство техническа експертиза съдът е достигнал до извод, че местностите „Б”, в която се намира предоставения за ползване имот и „Д”, в която е възстановения на ищците имот, не са идентични местности. С оглед на това съдът е приел, че липсва материалноправна легитимация за ищците да отричат правото на собственост на ответниците и съответно, че искът е неоснователен.
По основанието за допускане на касационно обжалване – чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
В решение № 426 от 21.07.2009г. по гр.д. № 2713/2008г. на ВКС, ІІ г.о. е дадено разрешение на въпроса за доказателствената тежест и за възраженията, които могат да навеждат ответниците по отрицателен установителен иск в специалната хипотеза на спорове между реституиран собственик и ползувател на земеделски имот, като е прието, че последният не може да оспорва материалната законосъобразност на решението по чл. 14 от ЗСПЗЗ за възстановяване, респ. признаване правото на възстановяване на собствеността в стари реални граници на бившия собственик или неговите наследници, а следва да установи наличието на предпоставките на §4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като само по този начин може да легитимира своите права върху имота. Възприетото в това решение се явява обобщение на съществувалата до момента незадължителна практика на Върховния касационен съд при разрешаването на подобни казуси, които са множество, както във Варненския, така и в други съдебни райони. В същия смисъл са и Решение № 122 от 17.03.2006г. по гр.д. № 2436/2004г., ІVа г.о. и Решение № 1* от 05.12.2008г. по гр.д. № 2570/2007г. на ІІ г.о. Даденото разрешение, което се възприема от настоящия състав, напълно съответства на спецификата на този вид искове и на конкретните обстоятелства, релевантни за изхода на тези спорове. Според законовата уредба колизията на права между възстановен собственик и изкупил имота ползувател е разрешена в полза на последния, тъй като при осъществяване предпоставките на §4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ бившият собственик не може да получи имота си в реални граници. Поради това ползувателят, като трето лице спрямо административното производство по възстановяване на собствеността, което не заявява свое самостоятелно право на възстановяване на имота, няма правен интерес да се защитава с възражения срещу материалната законосъобразност на реституционния акт, включително и относно наличието на идентичност между възстановения имот с имота, притежаван преди масовизацията. В тежест ищеца по този иск е да докаже, че му е признато право на възстановяване на собствеността със съответно решение на компетентния административен орган – ОСЗ, а в тежест на ответника е да установи, че са осъществени предпоставките на закона за придобиване собствеността по реда на § 4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, понеже само по този начин може да отблъсне претенциите на бившия собственик.
По основателността на касационната жалба.
Спорен по делото е бил въпроса за идентичността между притежавания от наследодателя на ищците имот преди кооперирането, възстановения имот и ползвания от ответниците имот. В съответствие с горепосочената задължителна практика в случая следва да се приеме, че съдът неправилно е разгледал и уважил възражението на ответниците, касаещо материалноправната легитимация на ищците. Приетата в първата инстанция техническа експертиза /л.105 от делото/ е установила, че имотът по реституционното решение – нива с площ 5 дка, находяща се в терен по §4 на кв. Виница, местн. „Д” е записан в помощния кадастрален план на с.о. „А” на името на наследодателя на ищците Д като имот № 2* по плана на старите имотни граници, както и че 850 кв.м. от него са включени в имот № 611 по плана на новообразуваните имоти. Тази експертиза не е била оспорена от страните. Вярно е, че в решението на ОСЗГ В. № 1* от 07.11.2003г. имотът е описан само по площ и местност, без граници и без номер на имот; изрично е отразено обаче, че е в терен по § 4 на кв. Виница. Съгласно чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ /на което основание е постановено решението/ при възстановяване в терен по §4-4л ПЗР на ЗСПЗЗ в решението на ОСЗ се описва единствено размера и местността на земеделската земя. С оглед на установеното от техническата експертиза, базирано на записванията в ПКП и плана на старите имотни граници и като се има предвид установения в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ /чл.13а и сл./ ред за изработване на посочените планове, следва да се приеме, че възстановеният на ищците имот е именно имот № 2* и част от него с площ 850 кв.м. попада в имота на ответниците, представляващ имот № 611 по плана на новообразуваните имоти/ПНИ/. Горното е достатъчно за обосноваване легитимацията на ищците като възстановени собственици на имота. Ето защо неправилно и в нарушение на процесуалните правила въззивният съд е отхвърлил иска поради липса на идентичност на възстановения имот и държания от ответниците такъв като е изходил единствено от различното наименование на местностите: „Д” и „Б”. Заключението, прието пред въззивната инстанция, не отрича идентичността, която е определена в първоинстанционното заключение /виж устните обяснения на вещото лице в с.з. на л.92 и 93 от въззивното дело/, а дава единствено обяснения относно разположението на местностите. Също така, от представените писмени доказателства, установяващи, че част от ищците са участвали в административно производство по обжалване на оценката на имота при закупуването на допълнителна част от 371 кв.м. от ответника П по реда на § 4з, ал.2 ПЗР на ЗСПЗЗ /л.120-127 от първоинстанционното дело/, може да се направи извод, че идентичността на имотите е безспорна между страните.
Вследствие на горните изводи неоснователно се явява твърдението в касационната жалба за допуснато от съда процесуално нарушение, свързано с отхвърляне искането за назначаване на нова експертиза за идентичност. Както бе установено този въпрос е бил вече разрешен с посоченото заключение.
Следващата предпоставка за уважаване на предявения иск е установяване дали в полза на ответниците надлежно е възникнало право на собственост върху имота при условията на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Въззивният съд не се е произнесъл по този въпрос, понеже е отхвърлил иска единствено поради липса на идентичност на имота, без да разглежда останалите предпоставки за основателност на иска. Тъй като необходимите доказателства са събрани и не се налага извършване на нови процесуални действия, то на основание чл. 293 ГПК въпросът следва да се реши от настоящата инстанция.
Установява се от удостоверение № 13 от 07.05.1985г. на Общински народен съвет - В. , че на основание ПМС № 11/1982г. и решение на ИК на ОбНС от 23.04.1985г. на Л. Х. Д. е предоставено за ползване място от 0,8 дка в землището на гр. В., местн. „Б” при съседи: З. Н. , Й. М. С разрешение за строеж № 147 от 30.06.1977г. на Л. Х. Д. е разрешено изграждане на дървена барака за сезонно ползване с площ 20 кв.м. В добавка от 14.11.1978г. е посочено, че постройката може да се изгради с тухли или камък. От показанията на свидетеля А става ясно, че в периода 1983г. - 1986г. Лилян Д. е довършил вилата, която е тухлена, масивна, състои се от две стаи и малки килерчета отдолу, а отгоре още две стаи и тераса, има тоалетна. В писмо от 19.05.2008г. на Район „П” – Община В., адресирано до съда, е посочено, че Л. Д. е придобил имот № 611 по ПНИ, като го е заплатил в срок. Горното се установява и от приложения оценителен протокол № 734 от 20.09.1993г., с който имотът на Л. Х. Д. е оценен общо на 35 742лв. /в протокола е отразено съществуването на сграда с площ 37 кв.м./ и от четири вноски бележки от 28.03.1994г., с които Л. Х. Д. е заплатил посочената в протокола сума. С това са осъществени предпоставките за трансформиране на правото на ползване в право на собственост в лицето на Л. Д.
С нотариален акт № 13, том.ІІ, рег.560, д. № 180 от 28.11.2000г. Лилян Х. Д. е продал на Л. Ц. Д. ½ ид.ч. от съсобствения на двамата недвижим имот: 600 кв.м. идеални части от 800 кв.м. за земеделско ползване по нотариален акт № 73, намиращ се в местн. „Б”, съставляващи имот пл. № 611 по кадастрален план „А”, заедно с построеното в него жилище с площ 20 кв.м., маза с площ 30 кв.м. и таван с площ 20 кв.м. С договор за замяна от 05.06.2003г., сключен с нотариален акт № 62,т.ІІІ, рег. № 3* д. № 448/2003г. Лида Ц. Д. е прехвърлила на ответниците П. Д. П. и И. Д. П. същия имот. Собствеността върху още 371 кв.м. от имот № 6* целия с площ 971 кв.м. е придобита от П. П. и И. П. по реда на §4з, ал.2 ПЗР на ЗСПЗЗ чрез заплащане на тази допълнителна площ съгласно З. № 0* от 23.03.2007г. на Община В.. Горните доказателства са достатъчни за легитимиране на ответниците по иска като собственици на спорния имот № 611 по плана на новообразуваните имоти на м.„А”, кв. Виница. Правото на собственост е възникнало в лицето на праводателя им Л. Х. Д. , комуто е предоставено право на ползване през 1985г., той е построил въз основа на строително разрешение сграда в имота, отговаряща на изискванията на закона – Наредба № 5/1977г. за минимален брой на помещенията и е заплатил стойността на имота по реда, предвиден в §4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Несъстоятелни са възраженията на ищците, свързани с недоказване правото на ползване, предоставено на праводателя на ответниците. Приложеното удостоверение съставлява свидетелстващ документ, създаден за да удостовери правото на ползване, възникнало от Решението на ИК на ОНС- В. взето с Протокол № 21/23.04.1985г. След като не е проведено успешно производство по опровергаване верността на удостоверението /за което доказателствената тежест е на ищците/, то е необходимо да бъдат зачетени последиците на удостоверените в него факти.
При тези изводи предявеният отрицателен установителен иск за собственост се явява неоснователен. Въззивното решение, с което е отхвърлен иска, макар и по други съображения, се явява правилно като резултат и поради това следва да бъде оставено в сила.
При този изход ответниците по жалбата имат право на направените разноски в производството, които възлизат на 150 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1* от 19.10.2009г. постановено по гр.д. № 2086/2008г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение.
ОСЪЖДА Д. Д. С. ЕГН ********** от с. К., обл. Варна, ул. „8” № 2 да заплати на основание чл. 78, ал.3 ГПК на П. Д. П. и И. Д. Д. , двамата от гр. В., жк.”П” № 9, ет.11, ап.65 сумата 150 /сто и петдесет/ лв. разноски за касационното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|