Ключови фрази
Касационни дела от частен характер чл. 346, т. 4 НПК * абсолютна погасителна давност за наказателно преследване



Р Е Ш Е Н И Е
№ 552
гр. София, 15 декември 2011 г


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на девети декември двехиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева
ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева
Биляна Чочева

при секретар Надя Цекова
и в присъствието на прокурора Красимира Колова
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 2782/2011 год.
Производството пред касационната инстанция е образувано по жалба на подсъдимия М. Н. А. против въззивно решение № 295 от 11.10.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 1414/2001 год. на Пловдивския окръжен съд.
Жалбата касае гражданската част на въззивното решение, като се излагат съображения, че в тази част е необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Гражданският ищец и частен обвинител моли жалбата да бъде оставена без уважение и да му се присъдят направените разноски.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално недопустима и образуваното по нея производство следва да бъде прекратено.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид данните по приложеното дело констатира, че касационното производство неправилно е образувано и следва да бъде прекратено. Постановеният от възивната инстанция съдебен акт не подлежи на проверка по реда на касационното обжалване, поради което касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Съображенията за това са следните:
Предметът на касационното обжалване е регламентиран в глава ХХІІІ-та НПК, където в чл. 346 изчерпателно са посочени категориите съдебните актове, които могат да бъдат проверявани по този ред. От тях са изключени въззивните решения, с които са потвърдени присъдите в наказателната и гражданската им части.
В конкретния случай в хода на въззивното производство подсъдимият се е позовал на изтекла абсолютна погасителна давност и е поискал на това основание производството в наказателната му част да бъде прекратено. Въззивната инстанция е възприела съображенията му, като е отменила присъдата и е прекратила наказателното производство. В тази част въззивното решение е постановено в съответствие с искането му и липсва правен интерес да го обжалва. Липсва процесуална възможност за проверката му и в частта, с която е ангажирана гражданската му отговорност, защото потвърдителните решения на окръжния съд, постановени като въззивна инстанция не могат да бъдат обжалвани по касационен ред. Незаконосъобразното становище на въззивната инстанция, че постановеното въззивно решение подлежи на обжалване, без изрично посочване в кои негови части и от кои страни не обвързва настоящата по-горна инстанция. То противоречи на нормата на чл. 346 НПК, която императивно определа правомощията за касационен контрол само върху посочените в нея съдебни актове.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:
Оставя без разглеждане жалбата на М. Н. А. против гражданско-осъдителната част на въззивно решение № 295 от 11.10.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 1414/2011 год. по описа на Пловдивския окръжен съд.
Осъжда М. Н. А. да заплати на М. Д. Д. направените в касационното производство разноски в размер на 200/двеста/ лева.
Прекратява производството по НД № 2782/2011 год. по описа на ВКС.
Връща делото на Пловдивския окръжен съд за изпълнение процедурата по чл. 351 ал.4 НПК.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: