О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   № 657        София, 19,07, 2010 год.     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о.  в закрито заседание на девети юли през две хиляди и десета година в състав:                                                   Председател:  Таня Райковска                                                          Членове:  Дария Проданова                                                                             Тотка Калчева   като изслуша докладваното  от съдията  Проданова  ч.т.д. № 465        по описа  за 2010   год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на „С”Е. срещу Определение № 26 от 14.01.2010 год. по ч.гр.д. № 571/2009 год. на Варненския апелативен съд. С това определение е потвърдено определението от 02.11.2009 год. по гр.д. № 742/2009 год. на Добрички окръжен съд с което първоинстанционният съд е върнал исковата молба и прекратил производството по предявеният на 26.08.2009 год. от синдика на „С”Е. (н) срещу „Д”Е. и Д. , представлявана от Министъра на регионалното развитие иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК. Предмет на установяване е правото на собственост на 3994/5144 ид.ч. от недвижим имот, представляващ поземлен имот по кадастралната карта на гр. Б.. Позоваването на „С”Е. (н) е, че правото му на собственост върху посочената част от имота е от 1999 год. и произтича от безвъзмездно придобиване от „Е”ЕАД гр. Д.. Твърдението на ищеца е, че останалите 1150/5144 ид.ч. са собственост на „Д”Е. , който владее целият имот и го е обременил с ипотека, обезпечаваща получен от него банков кредит. С отговора си по чл.131 ГПК ответникът „Д”Е. е оспорил допустимостта на иска, позовал се е на това, че владее имота в правото си на негов собственик, оспорвайки твърдяната съсобственост на ищеца. За да прекрати производството по делото, районният съд е приел, че установителният иск е недопустим, поради липсата на правен интерес, тъй като ответникът държи имота, оспорва ищцовото право но собственост, което обуславя предпоставките за защита, ч. ревандикационен иск. До същият извод е стигнал и Варненският апелативен съд. Частната касационна жалба е допустима по смисъла на чл.275 ал.1 ГПК. В нея се сдържа искане за отмяна на въззивното определение, като са изложени и доводи във връзка с естеството на спора. В изложението по чл.274 ал.3 вр.чл.280 ал.1 ГПК, касаторът е посочил хипотезите на т.1 и на т.2 на чл.280 ал.1 ГПК. Поставил е три процесуалноправни и един материалноправен въпрос с твърдението, че те са обуславящи по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Процесуалноправните въпроси са: 1./ Допустим ли е установителен иск за съсобственост, след като ищецът разполага с иск по чл.108 ЗС или друг иск с осъдителен петитум; 2./ Може ли съдът да прекрати с определение производството по делото, приемайки, че ищецът няма правен интерес от установителен иск, преди да са приключили устните състезания по делото; 3./ Обхваща ли проверката по чл.130 ГПК редовността само на исковата молба или следва да се проверят всички налични към момента на решаване на въпроса по допустимостта доказателства по делото. Материалноправният въпрос е формулиран както следва: „Основателен ли е иск по чл.108 ЗС от съсобственик срещу друг съсобственик. Преди всичко, следва да се отбележи, че посоченият материалноправен въпрос е въпрос по съществото на даден спор и не се включва в приложното поле на проверката по чл.280 ал.1 ГПК. Не се включват в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК нито един от поставените въпроси, доколкото липсва позоваване на противоречие със задължителна практика на ВКС и ВКС, съобразно разграниченията на ТР № 1/2009 год. Представената съдебна практика ( Р. № 1381/2009 год. по гр.д. № 6100/207 год. на ІІ г.о. на ВКС и Определение № 378 по ч.гр.д. № 130/2005 год. на ІІІ г.о. на ВКС) има отношение към поставения по п.1 въпрос. Тази практика, обаче не съдържа противоречиво произнасяне по въпроса, а и не противоречи на произнасянето на ВнАС в конкретния случай. Всъщност, с решението си, съставът на ІІ г.о. се е произнесъл именно по иск с правно основание чл.108 ЗС, проведен между съсобственици, а определението на ІІІ г.о. е постановено по спор по който ответникът не е владелец. По поставеният въпрос по п.2 липсват данни за противоречива практика, а и нормата на чл.130 ГПК е ясна досежно момента на проверката и той определено не е свързан с устните състезания. Приложното поле на чл.280 ал.1 т.2 ГПК обхваща единствено въпроса по п.3 с оглед представеното необжалваемо определение по ч.гр.д. № 2/2010 год. на САС. Проверката по чл.130 ГПК не е проверка по редовността на ИМ, каквато формулировка е използвал касаторът. Тя се различава от проверката по чл.129 ГПК, критериите и параметрите на която са въведени с изчерпателното изброяване в чл.127 и чл.128 ГПК. Както сочи и самото заглавие на текста, проверката включва твърденията по исковата молба. Ако въведените обстоятелства са непълни и данни липсват и в приложенията по чл.127 ал.2 ГПК (каквито в случая биха били данните дали ответникът владее имота и оспорва ли съсобствеността) или са неясни, съдът може да укаже на ищеца да представи допълнителни такива с оглед преценката на допустимостта, както и становището/отговора на ответника. Постановеното от Варненския апелативен съд въззивно определение е в съответствие с това тълкуване на закона, поради което щ следва да бъде потвърдено. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.   О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ без уважение частната касационна жалба на „С”Е. (н), действащ ч. синдика Вл. Ц. , срещу Определение № 26 от 14.01.2010 год. по ч.гр.д. № 571/2009 год. на Варненския апелативен съд. Определението е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.