О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 219 София 13.06.2022г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 1687 по описа за 2022 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от А. Б. М. от [населено място] частна жалба против определение № 140 от 6.04.2022г. по гр.д.№ 452/2022г.на ІІІ г.о. на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане молбата й с вх.№ 370404 от 17.12.2021г. за отмяна на влязло в сила определение № 245 от 25.01.2021г. по в.ч.гр.д.№ 3555/2020г. на Софийски апелативен съд. Счита същото за неправилно и необосновано, поради което иска да бъде отменено и съдът да се произнесе по подадената молба за отмяна. Срещу подадената жалба не е постъпил отговор. Настоящият състав на Върховен касационен съд, след преценка на направеното искане съобразно материалите по делото и закона, намира подадената жалба за неоснователна поради следното: С обжалваният акт е оставена без разглеждане, на основание т.10 от ТР № 7 от 31.07.2017г. по т.д.№ 7/2014г.на ОСГТК на ВКС, подадена от А. М. молба за отмяна с правно основание чл.303, ал.1 т.5 ГПК, поради липса на изложени доводи, съответстващи на посоченото основание. В молбата не са развити доводи нито за лишаване от възможност за участие в делото, нито за липса на надлежно представителство, нито за невъзможност лично да се яви. Развитите от нея доводи, свързани с дължимостта или не на държавна такса са преценени като ирелевантни /доколкото не попадат сред изчерпателно изброените в чл.303 и чл.304 ГПК/. В подадената срещу така постановеният акт частна жалба, жалбоподателката отново излага доводи във връзка с дължимостта на държавна такса от 2% при обжалване на първинстанционен акт. Доколкото – в обжалваният акт не са излагани мотиви, касаещи съществото на спора /защото молбата за отмяна е оставена без разглеждане/, в производството по проверка на неговата законосъобразност, настоящият съдебен състав не следва и не може да се произнася по това възражение. Неоснователно е и второто изложено от жалбоподателката възражение, че молбата й за отмяна вече е била приета за допустима, защото с разпореждане № 11 от 12.01.2022г. на председателя на Трето гражданско отделение е прието, че същата отговаря на изискванията на чл.306, вр. чл.260 и чл.261 ГПК и че съдържа изложение на основанията за отмяна. Проверката по чл.306, вр. чл.260 и чл.261 ГПК е за редовност и е различна от проверката за допустимост, която се прави на основание чл.307 ГПК от състава, на който същата е разпределена за разглеждане. С оглед извънредният характер на производството по чл.303, ал.1 ГПК, молителят следва да изложи твърдения за фактите, включени в основанията за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК /така както в исковата молба ищецът трябва да изложи обстоятелствата, на които се основава искът му/. Именно, тези изложени от страната обстоятелства очертават обхвата на производството за отмяна. Преценката дали те съответстват на изчерпателно посочените фактически състави по чл. 303, ал.1 ГПК е изцяло и само в правомощията на съответния състав на Върховния касационен съд, който се произнася съгласно чл.307 ГПК в закрито заседание. Затова твърдението на жалбоподателката, че проверката за допустимост е извършена при образуване на делото, въз основа на разпореждането на председателя на Трето гражданско отделение, с което е констатирана необходимост само от внасяне на държавна такса от 15лв., не може да бъде споделено. Указания не е следвало да се дават, защото молбата е съдържала ясно и мотивирано изложение на основанието за отмяна /чл.303, ал.1, т.5 ГПК/ и не е налице разминаване между посоченото правно основание и твърдените доводи. Изводът на съдебният състав, чийто акт се обжалва, не е за нередовност на молбата поради липса на ясно и мотивирано изложение, а за недопустимост поради липса на посоченото основание, поради следното: Молителката е искала отмяна на определение на СГС от 9.10.2020г. по гр.д.№ 12957/2009г., с което е оставена без уважение нейна молба за връщане на надвнесени държавни такси за обжалване на постановени съдебни актове. Касае се за приключило с окончателен акт частно производство, за което именно установените правила /чл.274 и сл.ГПК/, не предполагат възможност страната да участва лично в делото, като се явява – лично или с повереник. Мотивиран от гореизложеното, като счита обжалваният акт за правилен, настоящият състав на Върховен касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 140 от 6.04.2022г. по гр.д.№ 452/2022г.на ІІІ г.о. на Върховен касационен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.