Р Е Ш Е Н И Е

№ 60111

София, 11.10.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело №923 от 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№3/04.01.2021г., подадена от Р. И. Х. от [населено място] чрез процесуалния ѝ представител адв.С. Б. от АК-Габрово, срещу решение №227, постановено на 27.11.2020г. от Окръжен съд - Габрово по в.гр.д.№335/2020г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което Р. И. Х. на основание чл.109 ЗС е осъдена да премахне незаконно изградените от нея преградна стена между собствения ѝ недвижим имот с идентификатор .... и входа (стълбище и коридор) на жилището на ищцата М. С. Н., представляващо самостоятелен обект с идентификатор .... по КККР на [населено място] с административен адрес [населено място], [улица] да възстанови същата в съществуващия преди това вид; да премахне остъклената част от фасадата на сградата в идентификатор .... и да я възстанови в съществуващия преди това вид; да премахне изградената бетонна плоча върху входа към мазето на ищцата М. С. Н., както и да го възстанови в съществуващия преди преустройството вид.
Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е недопустимо – производството по делото е протекло и приключило без участието на нейния съпруг, макар по делото да е установено, че процесният имот е придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Поддържа също така, че съдът е следвало да остави исковата молба без движение и да даде указания на ищцата да посочи към кой момент претендира да бъдат възстановени в предишното състояние двата имота, границата помежду им, фасадата на сградата, входа към мазето, тъй като по делото няма данни как точно са изглеждали процесните имоти и към коя година (1994г., 2018г. или друга година). Счита, че при липса на информация за състоянието на сградата преди извършването на СРР не може да се вменява ангажимент за реконструкцията по предходни параметри, още повече, че за извършените СРР ЗУТ изисква разрешение за строеж, каквото ще бъде необходимо и за тяхното премахване.
Поддържа също така, че при постановяване на решението съдът не е обсъдил всички доказателства и защитни позиции, както и възраженията на страните, както и че решението не е съобразено с обстоятелствата, които подлежат на доказване и събраните по делото доказателства – обсъждайки заключението на вещото лице, съдът не е съобразил, че то е основано на снимков материал, предоставен от ищеца и от сателит на Гугъл без тези доказателства да са налични по делото, както и че предвид липсата на запазена проектна документация и на строителна документация за извършените СРР заключението стъпва на предположения; не е назначил служебно експертиза за установяване на конструктивната устойчивост на сградата. Счита, че по делото не е установено, че именно извършените от ответника действия са създали пречки за собственика-ищец да упражнява правото си на собственост в пълен обем.
Поддържа също така, че от постановения по делото диспозитив не става ясно каква конкретна престация следва да се изпълни, а именно какъв е съществуващият преди това вид на сградата.
Допълнителни съображения излага в проведеното по делото открито съдебно заседание и в представено в същото заседание становище.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ответницата по касационна жалба М. С. Н. изразява становище, че жалбата е неоснователна. Съображения излага в съдебното заседание, както и в писмени бележки, представени в определен от съда срок.
С определение №133/05.04.2021г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Окръжен съд - Габрово е допуснато до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса може ли диспозитивът на постановеното по реда на чл.109 ЗС решение да бъде бланкетен без да възпроизвежда състоянието, в което следва да бъде възстановен обектът.
Според настоящия състав при предявен по реда на чл.109 ЗС иск за възстановяване състоянието на недвижим имот (обект) преди извършеното от ответника преустройство, състоянието, в което следва да бъде възстановен обектът, следва да бъде възпроизведено в диспозитива или в скица (схема), респ. архитектурен или инвестиционен проект, към които диспозитивът препраща.
Осъдителното съдебно решение подлежи на изпълнение (доброволно или принудително) и поради това в неговия диспозитив следва да бъдат посочени конкретните действия, които ответникът следва да извърши.
Както е прието в решение №23 от 14.02.2013г. на II г.о. на ВКС, постановено по гр.д.№564/2012г., в диспозитива на решението съдът следва да даде точен отговор на искането на всяка една от страните по спора, т.е. да съдържа информация за вида на предявения иск, за търсената защита, за индивидуализиращите белези на спорното право, както и за конкретния резултат от проведения исков процес – дали искът е уважен или отхвърлен.
Когато е предявен иск за защита на правото на собственост върху недвижим имот, имотът следва да бъде надлежно индивидуализиран, а когато защитата на правото на собственост се търси по реда на чл.109 ЗС и така предявеният иск е уважен, в диспозитива следва да се посочи нарушението на правото на собственост (негативното въздействие върху имота) и начинът, по който то следва да бъде преодоляно, вкл. като се посочи състоянието на имота преди извършеното от ответника преустройство, което следва да бъде възстановено. Съответстващо на изискванията на процесуалния закон е и препращането към представен по делото архитектурен или инвестиционен проект, отразяващ състоянието на имота преди извършеното от ответника неоснователно въздействие, както и препращането към изготвени от вещи лица скици (схеми). Но само при наличието на тези данни резултатът от проведения исков процес би съответствал на търсената защита и последиците от неоснователното въздействие върху имота на предявилото иска лице биха били преодолени. Още повече без посочване на състоянието, в което имотът следва да бъде възстановен, на ответника би се вменило задължение да извърши действие, което в неясно, а оттам и невъзможно за извършване, т.е. изпълнението на съдебното решение (доброволно или принудително) би било невъзможно или предоставено изцяло на преценката и волята на ответника, което в подобна хипотеза е несъответстващо на търсената правна защита.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:
М. С. Н. е предявила срещу Р. И. Х. по реда на чл.109 ЗС иск за премахване на незаконно изградените преградна стена между собствения ѝ недвижим имот с идентификатор .... и входа (стълбище и коридор) на жилището на ищцата, представляващо самостоятелен обект с идентификатор .... по КККР на [населено място] и да възстанови същата в съществуващия преди това вид, да премахне остъклената част от фасадата на сградата с идентификатор 65927.501.1295.1 и да я възстанови в същия вид, да премахне изградената бетонна плоча върху входа на мазето на ищцата, както и да възстанови фасадата в съществуващия преди преустройството вид – изградена от тухла, с твърдението, че през 2010г. е придобила от Л. К. правото на собственост върху недвижим имот – жилище с идентификатор .... по КККР на [населено място], а ответницата е собственик на самостоятелен обект с идентификатор ...., представляващ дюкян на първия етаж от сградата, като през годините конструкцията на сградата не е била променяна, нито са били извършвани вътрешни промени освен че разделили мазето на две реални помещения, при което съществуващият вход в ищцовото стълбище останал да обслужва само ищцовото мазе, а ответницата си направила вход през капандура вътре в магазина. Поддържа, че на 13.08.2018г. ответницата започнала ремонт на магазина, при което премахнала стената, обща за магазина и входа на жилището на ищцата, изградила нова стена, заградила част от собствения на ищцата коридор и покрила с бетонна плоча (излята и представляваща към настоящия момент неразделна част от пода (входа към мазето на ищцата), с което прекъснала достъпа до него; след като съборила носещата стена, изградила нова, на различно място, като завзела част от подстълбищното пространство на входа, завзела и от обема на входа (стълбището), като разширила витрината, разбивайки фасадата на сградата. Твърди, че в качеството си на собственик не е давала съгласие за каквото и да е строителство, засягащо общите части на сградата – стените, плочите, фасадите, че в резултат от тези действия били засегнати общи части на сградата (фасада и преградни стени), които били част от носещата конструкция на сградата и конструктивната цялост на жилищния етаж била поставена в опасност – вече имало провисване в единия край, пропукване на стените и видимо пропадане на пода, компрометиран бил и покривът.
Ответницата е оспорила така предявения иск с твърдението, че процесната стена е изградена в неин имот и не засяга общите за ползване части (стълбище и коридор), че не се касае до преустройство и строеж по смисъла на §5, т.38 ДР на ЗУТ; че изграждането било наложително за заздравяване на конструкцията на сградата; че не са създадени пречки ищцата да упражнява правото си на собственост в пълен обем съобразно с правата си; че остъклената част от фасадата на сградата обслужва самостоятелен обект, който е собственост на ответницата и нейния съпруг (дюкян на първия етаж) и е изцяло в площта на техния имот; че с изграждането на бетонната плоча върху входа към мазето на ищцата са предприети неотложни строителни действия, продиктувани от необходимостта за укрепване на сградата, вкл. и етажа на ищцата и плочата не пречи на ищцата да осъществява в пълен обем правото си на собственост върху имота и ползването на притежавана идеална част от мазе.
Поддържала е, че в производството по делото следва да участва и нейният съпруг Х. Н. Х., тъй като дюкянът на първия етаж е придобит по време на брака по договор за покупко-продажба.
От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че през 2010г. (н.а.№....г.) Л. К. Л. е продал на М. Н. жилище, разположено на втори етаж на жилищна сграда с идентификатор ...., с административен адрес [населено място], [улица], със застроена площ от 68 кв.м., заедно с целия таван, 1/2 ид.част от мазата, със самостоятелен вход откъм улицата за жилището и мазата и съответната идеална част от общите части на сградата и правото на строеж върху земята, а Р. Х. е собственик на самостоятелен обект с идентификатор ..., представляващ дюкян на първи етаж от същата сграда и 1/2 идеална част от мазата (н.а.№ ....г.).
За безспорно е прието, че към момента на придобиване на собствеността Р. Х. е в брак с Х. Н. Х..
Възражението, че Х. Н. Х. има положението на задължителен необходим другар в производството по делото е прието от въззивния съд за неоснователно. Изложени са съображения, че искът по чл.109 ЗС е иск за защита правото на собственост и при предявени от или срещу съпрузи искове за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на СИО, съпрузите са необходими, но не и задължителни другари, тъй като неучаствалият в производството съпруг има възможност да защити правата си по реда на чл.304 ГПК.
В обжалваното решение е посочено какво се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели М.С., Л.Л. и Х.Х., а именно: че преди 1989г. свидетелят М.С. ползвал едно помещение, по-скоро като подстълбищно пространство, прозорец с гише за пълнене на запалки, на първия етаж от къщата; имал прозорец към улицата и зад него имало един голям капак, който водел до мазето; влизал един път с Л. да види, че имал кладенец и водомерите му били там, а сега прозорчето, което било до входната врата, го нямало; до вратата имало колона, до която си бил направил гише и било отделно помещение от сегашния магазин, като колоната към момента не стояла там; ако колоната стояла там трябвало да има отделни витрини около нея, а сега имало една цяла витрина на магазина; сега помещението го нямало, зазидано е и има преграда към втория етаж; преди нямало преградни стени; махнали били подпорни стени и греди; вследствие ремонта се получило слягане, напукани били стените и пода пропаднал, затова обитателят на втория етаж (Л.) вече не живеел там.
Посочено е, че от показанията на св.Л.Л. се установява, че същият е чичо на М. Н.; че Р. Х. и съпругът ѝ изляли бетонна плоча на дюшемето, премахнали две подпорни колони на лицевата страна на сградата и две стени на вътрешната страна на магазина и вследствие премахването на двете носещи стени от вътрешната страна цялата къща се наклонила на една страна и се напукали стените и таваните; че в момента нямало други колони на тяхно място и всичко се крепяло на една желязна греда; че двете колони били с каменна основа и върху тях дървени греди, подпрени на релсата на желязната греда между първия и втория етаж, поставена когато е правена къщата; че не може да ползва мазето от 2018г., когато ответницата правила ремонта и направила една капандура, за да може свидетелят да влиза в мазата, но 2018г. изляли бетонна плоча; че свидетелят прехвърлил етажа на М. Н., която е негова племенница и вече нищо не можело да се извади, нито да се влезе в мазето, да се види водомерът, не можело да се ползва вода, защото ВиК искали достъп до водомера, а свидетелят нямал такъв и не можел да им го осигури.
Посочено е, че от свидетелските показания на Х.Х., съпруг на Р. Х., се установява, че той и съпругата му 1993-та година закупили къщата и след една година започнал да прави ремонт, че отдолу бил гредоред; излял плоча на мазата на първия етаж и направил на Л. врата, направил му коридор укрепил отгоре със стоманени греди, изградил коридора от входа на Л., в който влизала и външната врата, като тя била в окаяно състояние, пред разруха; че мазето се намира под дюкяна и се ползвало от двама им – когато Л. искал да влиза, влизал от входа, под коридора му, входа отляво отдолу и дупката била в пода, капандурата на мазето; дупката в стената я затворили, когато извършили ремонта през 2018г. и в момента капандурата се намирала на пода на магазина, запечатана с бетон.
Въз основа на изслушаното в производството пред първоинстанционния съд заключение на вещо лице по СТЕ е прието за установено, че сградата е старо строителство, масивна, двуетажна със сутерен – мази; че е строена по традиционен монолитен начин; че външните зидове на 1-ви етаж да тухлени с дебелина на зида около 30см и имат носеща функция; че първоначално къщата е била с дървен гредоред както на нивото на магазина, така и на ниво таван; че е отлята нова стоманобетонова плоча на ниво – под на магазина (при реконструкцията на магазина през 1994г., потвърден от собственика); премахнат е носещ тухлен зид, който е разделял магазина на две помещения; премахнати са носещи колони от предната фасада с цел да се оформи голяма витрина; затворен е съществуващ отвор на пода на магазина (подход към мазата) при повторен ремонт през 2018г., като тези промени са извършени от собственика на магазина и засягат конструкцията на сградата; че отварянето на цялата фасадна стена за витрина нарушава подпирането на гредореда на нивото на етажа; че при дървените носещи конструкции, каквото се явява етажното ниво, подпирането на гредите не може да надвишава 3.50 метра, а в случая стъклената витрина е с дължина, по-голяма от тази; че премахнатият тухлен зид в магазина има носеща функция и е част от конструкцията на сградата; че в жилищния етаж също има тухлен зид, който носи дървената покривна конструкция; че не може да се установи кога е направен ремонта на магазина, защото няма издадени строителни книжа; че премахването на конструктивни елементи и отливането на стоманобетонова плоча над мазите касае общи части на сградата; че е извършен основен ремонт, а извършването на основен ремонт изисква разрешение за строеж на база изготвени и одобрени от общината конструктивни проекти; че е налице снимков материал и от сателит на Гугъл, в който и в момента се вижда заснетия магазин преди затваряне на подхода за мазата на ищцата, тъй като информацията е от юли, 2018г.; че сградата е в режим на търпимост, строена в първата половина на миналия век и за нея няма запазени строителни книжа; че СМР за извършени без конструктивен проект, който е задължителен за такъв вид ремонт, тъй като се засягат общи части и конструктивни елементи; че направените укрепвания не гарантират конструктивната устойчивост на сградата, тъй като не може да се установи по никакъв начин дали са достатъчни, дали вложените стоманени греди имат необходимите якостни характеристики и са монтирани на подходящите места за цялостно укрепване на сградата; че пропуканите стени на втория етаж може да се дължат на премахнатия носещ зид на първия етаж и неправилно подпиране на гредореда.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че решението на първоинстанционния съд, с което предявеният по реда на чл.109 ЗС иск е бил уважен, е валидно и допустимо. Прието е, че решението на първоинстанционния съд е и правилно, като по реда на чл.272 ГПК мотивите на първоинстанционния съд са споделени и към тях е извършено препращане.
Изложени са съображения, че за да бъде уважен предявеният негаторен иск по чл.109 ЗС, следва да е налице: неоснователност на действията на ответника по иска и създаване на пречки за упражняване правото на собственост на ищеца в пълен обем, като в хипотеза, при която действията на ответника са основателни, хипотезата на чл.109 ЗС не е налице и ищецът следва да докаже, че ответникът осъществява неоснователно въздействие, както и че същото създава пречки по-големи от обикновените за използване на собствения му имот. Посочено е, че същото ще бъде и ако действията са неоснователни, но не се създават пречки на собственика по-големи от обикновените (чл.50 ЗС), като тази преценка е винаги конкретна.
По наведените възражения във въззивната жалба въззивният съд е приел за неоснователно възражението, че не било доказано, че в резултат на предприетите строително-ремонтни работи се създават пречки за упражняване правото на собственост на ищцата в пълен обем и извън пределите на позволеното.
Изложени са съображения, че предприемането на действия по преустройство и ремонт на процесния имот от страна на ответника по иска – отливане на стоманобетонова плоча на ниво – под магазин и премахване на напречен носещ тухлен зид, който е разделял магазина на две помещения, с цел поставяне на голяма витрина, засяга конструкцията на сградата и за тях се изисква разрешение за строеж на база изготвени и одобрени от общината конструктивни проекти, т.е. тези действия са неоснователни по смисъла на ТР №4 от 06.11.2017г., постановено по тълк.д.№4/2015г. на ОСГК на ВКС. Посочено е, че обстоятелството, че тези промени засягат основната конструкция на сградата и отварянето на цялата фасадна витрина нарушава подпирането на гредореда на ниво етаж, е достатъчно основание да се приеме, че с извършените СМР се създават пречки на собственика на жилищния етаж, по-големи от обикновените, тъй като създават конструктивна опасност за сградата, следователно и за упражняване правото на собственост на М.Н.. Още повече, че вещото лице е приело, че направените укрепвания от ответниците не гарантират конструктивната устойчивост на сградата, тъй като не може да се установи по никакъв начин дали са достатъчни, дали вложените стоманени греди имат необходимите якостни характеристики и са монтирани на подходящите места за цялостно укрепване на сградата.
Прието е, че с отливането на плочата е ограничен достъпът на М. Н. до избеното помещение, което е установено от показанията на св.Л. и приетото от вещото лице.
За неоснователно е прието и възражението, че с оглед обстоятелството, че за сградата липсват архитектурни проекти, тъй като е строена преди повече от 100 години, както и с оглед обстоятелството, че извършените ремонти са без надлежни разрешения за строеж, ще бъде невъзможно изпълнението на съдебното решение.
Изложени са съображения, че ответникът не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, а и освен това от свидетелските показания и заключението на вещото лице е видно, че може да се установи предходното състояние и конструкцията на сградата.
Настоящият състав на I г.о. на ВКС изцяло споделя извода на въззивния съд, че по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари. В този смисъл е и тълкуването за вида на другарството, дадено в ТР №3/2016г. от 29.06.2017г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№3/2016г.
Следва да бъдат споделени и изводите на въззивния съд, че по делото е установено извършването от страна на ответника на неоснователни действия, създаващи пречки за упражняване на правото на собственост на ищеца в пълен обем и извън пределите на позволеното – предприетите от ответника действия по преустройство и ремонт на сградата (отливане на стоманобетонова плоча на ниво – под магазин и премахване на напречен носещ тухлен зид, който е разделял магазина на две помещения с цел поставяне на голяма витрина) засягат конструкцията на сградата, създават конструктивна опасност, с което застрашават възможността предявилото иска лице да упражнява пълноценно занапред правото си на собственост върху жилищния етаж. Тези изводи, както е посочено и в постановеното по реда на чл.288 ГПК определение, се основават на извършен от въззивния съд като инстанция по същество самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства (показания на свидетели и експертиза) в тяхната съвкупност. Обстоятелството, че достъпът на М. Н. до избеното помещение е ограничен с факта на отливане на плоча от ответницата също е установен по категоричен начин по делото.
Действително за сградата липсват архитектурни проекти, тъй като е строена преди повече от 100 години, а извършените преустройства и ремонти са без надлежни разрешения за строеж. Тези обстоятелства обаче сами по себе си не представляват пречка предявеният иск да бъде уважен, доколкото състоянието на сградата, предхождащо извършените преустройства и ремонти може да бъде установено и с други доказателства – свидетелски показания, снимков материал и съдебно-техническа експертиза, каквито по делото са събрани. Състоянието на сградата, предхождащо извършените преустройства и ремонти, е установено от показанията на свидетелите М.С., Л.Л. и Х.Х., както и от наличния в Гугъл снимков материал към м.юли, 2018г., както е посочено в приетото по делото експертно заключение. Установено е и какво е състоянието на сградата към настоящия момент, като изводът на съда за основателността на предявения иск е основан именно на така установените по делото данни. Същите обаче в нарушение на съдопроизводствените правила не са отразени в диспозитива на обжалваното решение – посочено е, че ответницата следва да премахне остъклената фасада на сградата, както и изградената бетонна плоча върху входа към мазето на ищцата, но не е посочено какви действия следва да извърши ответницата, за да бъдат възстановени фасадата на сградата и входа към мазето на ищцата в съществуващия преди преустройството вид, както и действията, касаещи възстановяването на съборената носеща стена, т.е. не е описано състоянието на сградата преди извършените преустройства и ремонти, което следва да бъде възстановено.
Както вече беше посочено, съдът следва да посочи в диспозитива състоянието, в което сградата следва да бъде възстановена, доколкото само извършването на посочените в постановения диспозитив действия (по премахване на остъклената фасада и бетонната плоча) не съответства на естеството на търсената защита и не преодолява установените по делото последици от негативните въздействия върху вещта.
По така изложените съображения настоящият състав на I г.о. на ВКС приема, че обжалваното решение е неправилно. При постановен от първоинстанционния съд диспозитив, в който състоянието, в което сградата следва да бъде възстановено, не е посочено, в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е потвърдил това решение без да отстрани констатирания му порок като изслуша съдебно-техническа експертиза, в която това състояние да бъде точно и по-възможност детайлно описано, отмени неправилното решение на първоинстанционния съд и постанови друго, в което да посочи състоянието на сградата, предхождащо извършването на СРР. По реда на чл.293, ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания в диспозитива на решението да бъдат посочени точно всички действия, които ответницата следва да извърши за преодоляване на установеното по делото негативно въздействие върху имота на ищцата, както и състоянието, в което сградата следва да бъде възстановена, като за целта по преценка на въззивния съд бъде допусната съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение за вида и състоянието на сградата преди преустройството (въз основа на данните, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели и в снимковия материал от Гугъл, който следва да бъде приложен по делото), както и за всички действия, които е необходимо да бъдат извършени за възстановяване на сградата в това състояние, при необходимост обозначени на скица или схема към заключението. При необходимост и по преценка на съда състоянието на сградата, предхождащо преустройството, може да бъде установено и чрез извършване на оглед на място с разпит на свидетели.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение №227 от 27.11.2020г., постановено от Окръжен съд – Габрово по в.гр.д.№335/2020г. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Окръжен съд - Габрово.
Решението е окончателно.
Председател:

Членове: