Р Е Ш Е Н И Е № 419 София, 26 октомври 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 2096/2011 година Производството е образувано на основание чл. 424, ал.1 от НПК по искане на осъдения Х. С. Й. за възобновяване на производството по ВНОХД № 18/2011 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. В искането за възобновяване се поддържа, че решението на въззивния съд и потвърдената с него присъда са постановени при съществено нарушение на процесуалния и материалния закони, а наложеното наказание е несправедливо. Отправеното искане е за оправдаване, алтернативно : за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от прокурора, намаляване на наказанието или за приложението на чл. 132, ал.1, т. 3, чл. 132, ал.2 във вр. с ал.1, т. 3 от НК. В съдебното заседание осъденият Х. С. Й. не се явява, редовно призован. Представлява се от защитник, при условията на чл. 91, ал. 2 от НПК, който поддържа искането по съображенията, изложени в него. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, установи следното : І. С първоинстанционната присъда от 12.07.2010 г. по НОХД № 449/2009 г. по описа на Районен съд – Благоевград осъденият Й. е бил признат за виновен в това, че - на 19.11.2008 г., около 04,00 ч. на около 20 метра от “С.”, намираща се в ЦГЧ на Благоевград, по хулигански подбуди е причинил на Л. А. Б. лека телесна повреда, временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал.1 от НК. Наложеното наказание е при условията на чл. 55, ал.1, т. 2, б. “б” от НК – пробация, при пробационни мерки : задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от седем месеца, изпълнима два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от седем месеца.; - на 19.11.2008 г., около 04,00 ч. на около 20 метра от “С.”, намираща се в ЦГЧ на Благоевград, по хулигански подбуди е причинил на К. Й. Д. лека телесна повреда, временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал.1 от НК. Наложеното наказание е при условията на чл. 55, ал.1, т. 2, б. “б” от НК – пробация, при пробационни мерки : задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от седем месеца, изпълнима два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от седем месеца.; - на 19.11.2008 г., около 04,00 ч. на около 20 метра от “С.”, намираща се в ЦГЧ на Благоевград, по хулигански подбуди е причинил на К. Г. Т. лека телесна повреда, временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал.1 от НК. Наложеното наказание е при условията на чл. 55, ал.1, т. 2, б. “б” от НК – пробация, при пробационни мерки : задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от десет месеца, изпълнима два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца.; - на основание чл. 23, ал.1 от НК е наложено едно общо наказание, а именно пробация, при пробационни мерки : задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от десет месеца, изпълнима два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца. По жалба на осъдения Й. е постановено въззивно решение № 127/25.05.2011г. по ВНОХД № 18/2011 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград и с него присъдата е потвърдена. І. В искането за възобновяване на делото се твърди, че съдебните актове са постановени в нарушение на чл. 13, чл. 14, чл. 107, чл. 304 и чл. 305, ал.3 от НПК, при общи формулировки – тенденциозен подход към доказателствата, липса на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата, игнориране на доказателства, водещи до оправдаване, неизпълнение на изискванията по чл. 305, ал.3 от НПК. Конкретизация на така заявените възражения не е представена. Доколкото осъденият Й. е заявил, макар и така общо, оспорване на доказателствената дейност на предходните инстанции, то ВКС намери възраженията за неоснователни. Предходните инстанции е следвало да обсъждат и преценяват преимуществено гласни доказателствени източници, чрез които са се оформили конфронтиращи се тези. От една страна, свидетелските показания на пострадалите Б., Д. и Т., както и показанията на свидетеля И., а от друга обясненията на подсъдимия Й. и свидетеля К.. Данни, относими към предмета на доказване, се съдържат и в показанията на полицейските служители – А. и Д., възпроизвели действията по задържането на Й., установяването на средството на престъпното посегателство, както и предпроцесните изявления на подсъдимия. Всъщност, противоречията в доказателствените източници са се заключавали в това, дали е осъществено нападение срещу подсъдимия, изразило се в нанасяне на удари и повалянето му върху терена, осъществени от пострадалите, защото Й. не е отричал употребата на ножа при сблъсъка на двете групи младежи. Извършената процесуална дейност от предходните инстанции очертава, че съществените въпроси относно повода, развитието на инцидента, а също и механизма на получаване на съставомерните телесни увреди, са били подробно обсъдени и разрешени, след всестранен анализ и преценка на законосъобразността на процесуалните средства и достоверността на целия обем от доказателствените материали. Противоречията в последните са били констатирани и обсъдени от инстанциите по същество, като в мотивите на съдебните актове присъстват съображения кои от гласните доказателствени източници се приемат за достоверни и защо, както и кои от тях следва да бъдат отхвърлени. Твърденията за тенденциозност при обсъждането на доказателствата, респективно на източниците за тяхното установяване са неоснователни. Обясненията на подсъдимия Й. и показанията на свидетеля К. не са игнорирани произволно, а са изследвани и оценени по отделно и в съвкупност, резултат от което е и заключението на съда за несъвместимостта им с останалите доказателствени материали. Показанията на пострадалите Б., Д. и Т., както и показанията на свидетеля И., са възприети за достоверни от съда при надлежен анализ, и след като не са открити съществени противоречия между тях относно действията на подсъдимия Й.. Поначало свидетелските показания на пострадалите са доказателствено средство и няма пречка съдът да основе фактическите положения на тях и да отхвърли други доказателствени средства, които противоречат на тези свидетелски показания. Обективни данни за нарушение на задължението на съда по чл. 107, ал.3 от НПК – да събира както разобличаващи, така и оправдателни не са налице, защото съдът е събрал доказателства и от двете категории, но в неговата компетентност е да кредитира едната от тях, стига да изложи убедителни и верни съображения за това, което е и сторено, както вече се каза. Ето защо, инстанциите по същество не могат да бъдат упрекнати в нарушаване на принципите, визирани в чл. 13, и чл. 14 от НПК. В рамките на установените фактически положения правилно съдът е отказал да квалифицира деянието на подсъдимия, като неизбежна отбрана по чл. 12, ал.1 от НК, респективно по чл. 12, ал.4 от НК. Поведението на подсъдимия не може да получи и правна квалификация по чл. 132, ал.1, т. 3 от НК, не само защото съдебно-психиатричната експертиза е отрекла наличието на физиологичен афект, но и защото не е установено подсъдимият Й. да е предизвикан от пострадалите и то по начина, предвиден в закона. Отсъствието на “хулигански подбуди”, по смисъла на чл. 131, ал.1, т. 12 от НК, се поддържа не с друго, а с фактология, която подсъдимия Й. счита за установена – личен мотив, поради нападението на пострадалите върху него и К.. Възражението е неоснователно, първо, защото не е установен такъв “личен мотив” и второ, защото поначало хулиганските мотиви не са несъвместими с “чисто личните” (виж, Р № 65/2010 г. по н.д. № 718/09 г. на ВКС, І н.о. ). Все пак е допуснато нарушение на закона. Приетите факти от съдилищата (те не се различават от тези, приети с обвинителния акт) сочат, че при възникналото сбиване между младежите, подсъдимият Й. се включил в него, нанасяйки удари с нож върху пострадалите, причинили и съответните телесни повреди по чл. 130, ал.1 от НК, осъществени и по хулигански подбуди. При тези факти съдът е приел, че се касае до три отделни деяния, осъществени в съвкупност. Този извод на съда е незаконосъобразен, защото не е съобразен с разбирането за съвкупностите и квалифицираните състави на чл. 131, ал. 1 от НК. Когато деецът причинява телесни увреди на две или повече лица едновременно (с едно или няколко телодвижения), с отделни деяния, извършени въз основа на едно решение на дееца, както и когато решението за причиняване на втората телесна повреда е взето по време на причиняване на първата повреда или непосредствено след това сме изправени пред едно престъпление, изпълващо квалифицирания състав на чл. 131, ал.1, т. 4 от НК, което изключва приложението на правилата за съвкупността. В конкретния случай, при посочените по-горе факти извършеното от подсъдимия Й. съставлява едно престъпление, при две квалифициращи обстоятелства - по чл. 131, ал.1, т. 4 и т. 12 от НК. Това налага обсъждането на възможността нарушението на материалния закон да бъде отстранено. Първо, следва да се отбележи, че не е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Второ, осъждането за съвкупност от престъпления по чл. 131, ал.1, т. 12 от НК, така както е постановено, поначало представлява закон за по-тежко наказуемо престъпление с оглед възможността за приложението и на 24 от НК в сравнение с осъждането за едно престъпление по чл. 131, ал.1, т. 4 и т. 12 от НК. Трето, осъждането за едно престъпление, това по чл. 131, ал.1, т. 4 и т. 12 от НК, и при установеното наличие на другите предпоставки по чл. 78а, ал.1 от НК прави възможно приложението на последно посочената разпоредба, защото отпада ограничението, предвидено в чл. 78а, ал.7 от НК. Иначе казано, подсъдимият Й. ще бъде осъден за едно престъпление, което е и еднакво наказуемо с всяко едно от съвкупността, но и ще бъде освободен от наказателна отговорност с преминаване към друга, която е по-лека по вид. Накрая, подсъдимият Й. се е защитавал по приетите факти и правото – причиняване на леки телесни повреди на три лица, тоест на повече от едно лице, по хулигански подбуди, поради което и не може да се счита, че е нарушено правото му на защита – да разбере в какво е обвинен. Това обстоятелство е налице в още по-голяма степен, тъй като самият подсъдим чрез защитата си в първата инстанция е настоявал да се приеме, че извършеното съставлява едно престъпление, за което е приложима разпоредбата на чл. 78а от НК. Отделно от това, в досъдебната фаза на процеса обвинението, което му е било повдигнато от разследващия орган е именно по чл. 131, ал.1, т. 4 и т. 12 от НК. По тези съображения ВКС намери, че разполага с компетентността по чл. 425, ал.1, т. 3 от НПК да измени въззивното решение като приложи материалният закон, който е следвало да бъде приложен, като преквалифицира образуваната съвкупност от три отделни престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК в престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 от НК, освободи осъдения от наказателна отговорност по чл. 78а от НК и му наложи административно наказание “глоба” в размер на 3 000 лева, определена в рамките на предвиденото по действащия към момента на деянието закон. В предвид на горните съображения и на основание чл. 425, ал.1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела влязлото в сила въззивно решение № 127/25.05.2011г. по ВНОХД № 18/2011 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград и потвърдената с него присъда от 12.07.2010 г. по НОХД № 449/2009 г. по описа на Районен съд – Благоевград, като - ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъпленията по чл. 131, ал.1, т. 12 от НК с пострадал Л. А. Б., по чл. 131, ал.1, т. 12 от НК с пострадал К. Й. Д. и по чл. 131, ал.1, т. 12 от НК с пострадал К. Г. Т. в престъпление по чл. 131, ал.1, т. 4 и т. 12 от НК; - ОТМЕНЯ решението в частта по приложението на чл. 23, ал.1 от НК; - ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 78, ал.1 от НК подсъдимия Х. С. Й. от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер 3 000 (три хиляди) лева; ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2