Р Е Ш Е Н И Е № 274 гр. София, 13.12.2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1514 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Е. С. Б. от [населено място], чрез пълномощника му адв. К. Г., против въззивното решение от 22.07.2010 год. по гр. д. № 241/2010 год. на Старозагорския окръжен съд. С него е отменено първоинстанционното решение от 2.03.2010 год. по гр. д. № 2650/2009 год. на Казанлъшкия районен съд и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от касатора против М. А. К. и Р. Ш. К. установителен иск за собственост на недвижим имот: 1/3 ид. ч. от дворно място в [населено място], цялото с площ 378 кв. м., представляващо имот с пл. № *, включен в УПИ * в кв. 143, при описаните в решението граници, заедно с 1/3 ид. ч. от построената в него масивна жилищна сграда на два етажа с Р. 250 кв. м. и всички подобрения, както и искането му за отмяна на нотариален акт № 108/2009 год. Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение, като оплакванията му се свеждат до нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на направения от въззивния съд извод – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде уважен. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответниците не са взели становище. Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на касатора и въз основа на събраните доказателства, приема следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна по делото, в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу решение на въззивен съд, допуснато до касационно обжалване с определение № 620 от 16.06.2011 год. на ВКС. В него е прието, че произнасянето на въззивния съд по спора въз основа на позоваване на служебно известен му факт, без да уведоми страните за това и то в решението, представлява основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед необходимостта от тълкуване на разпоредбата на чл. 155 ГПК относно процесуалното задължение на съда да съобщи на страните за него, с оглед реализиране на правото им на защита в исковия процес. Прието е, че по този въпрос липсва съдебна практика, поради което и е допуснато касационното обжалване на въззивното решение. По поставения процесуалноправен въпрос, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното: Гражданският процесуален кодекс, обн. в ДВ бр. 59/2007 год., в сила от 1.03.2008 год., се характеризира със засилено служебно начало в гражданския процес, израз на което са редица разпоредби – чл. 131, чл. 145, чл. 146, ал. 2, чл. 155 и др. ГПК. Съгласно последната не подлежат на доказване общоизвестните и служебно известните на съда факти, за които съдът е длъжен да съобщи на страните, с което му задължение се гарантират предвидените основни начала в гражданския процес - състезателното начало, равенството на страните, публичността и непосредствеността с оглед установяване на истината, чрез осигуряване на страните възможност и съдействие за установяване на фактите от значение за решаване на делото. Общоизвестните факти, както и тези, които са служебно известни на съда, за да се приеме, че не подлежат на доказване като такива, съгласно чл. 155 ГПК, следва да бъдат съобщени на страните от съда, че ги смята за такива. Съобщаването следва да се изрази в постановяване на нарочен съдебен акт - определение за това, че съответният факт не се нуждаe от нарочно доказване поради характера му на общоизвестен такъв или служебно известен на съда. Само по този начин страните могат да изложат своите доводи във връзка с този факт и значението му за правилното решаване на делото, в противен случай ще е налице съществено процесуално нарушение на правилата за събиране на доказателствата в процеса, нарушаване на равенството на страните при решаването на конкретния спор, както и на диспозитивното начало – чл. 6, ал. 2 ГПК. Съобразно горният отговор на поставения процесуалноправен въпрос за задължението на съда да съобщи на страните служебно известния му факт за отмяната от ВКС на признатото и допуснато изпълнение на решението на чуждия съд, въз основа на което ищецът, сега касатор се е снабдил с нотариален акт за собственост на спорната 1/3 ид. ч. от имота, следва извод за неправилност на постановеното въззивно решение поради допуснатото съществено процесуално нарушение на правилото на чл. 155 ГПК. Този факт не е бил включен в предмета на делото и не е бил обсъждан от страните със съответните доводи, поради което и приемането му от въззивния съд в решението като релевантен такъв за отричане на претендираното от ищеца право на собственост върху 1/3 ид. ч. от имота, поставя същия в невъзможност да предприеме съответната защита. Поради това въззивното решение следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с оглед необходимостта от извършването на нови съдопроизводствени действия по произнасянето по същество на спора, предмет на делото, с обсъждане на всички доводи на страните, вкл. по поддържаното от ответниците възражение по предявения иск срещу тях за владение на спорния имот, евентуално по изясняването на факта по признаване и допускане изпълнението на решението № 1370/2003 по гр. д. № 1036/2003 год. на І гр. съд К., РТурция, при съобразяване на допустимостта на този довод с оглед преклузията по чл. 133, във вр. с чл. 131 ГПК и данните по делото. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3, вр. 2 ГПК Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият състав Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение № 176 от 22.07.2010 год. по гр. д. № 241/2010 год. на Старозагорския окръжен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: