3 Р Е Ш Е Н И Е № 223 С., 05.07 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и единадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА с участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 313/ 2011 г. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.303 и сл.ГПК. Образувано е по молба на З. Р. З., И. С. С. и Й. Р. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 246/30.09.2005 г., постановено по гр.д.№ 389/ 98г. на районния съд [населено място], поради наличието на ново писмено доказателство- протокол № 01018 от 26.02.2009 г. на ОСЗ [населено място], което не е било известно на страната, но има съществено значение за изхода на делото- основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът Злати Д. В. изразява становище, че молбата е процесуално недопустима, тъй като е подадена след законния срок, а по същество и неоснователна, тъй като обстоятелствата по представения протокол са били известни на съда и съобразени при постановяване на решението. Останалите ответници не са взели становище по молбата. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Между страните се води дело за делба на наследството на общия им наследодател Злати С. В., включващо земеделски земи в землището на [населено място], възстановени по реда на ЗСПЗЗ. В хода на делото е установено с влязло в сила решение по гр.д.№ 165/2001 г. на Варненски окръжен съд, постановено на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, че нива от 14 дка в м. „К.” е принадлежала не на общия наследодател Злати С. В., а на неговия син Р. З. С.. Като описание такъв имот с посочената квадратура и местност не фигурира нито в решението по допускане на делбата, нито в това за извършването й, станало по реда на чл.292 ГПК, но може да се предположи, че е включен в общото количество поделени имоти като принадлежащи на общия наследодател в размер общо на 122.199 дка. От мотивите към решението по допускане на делбата е видно, че на съда е било известно обстоятелството, че 14 дка от възстановените на общия наследодател земи принадлежат на сина му, но въпреки това те са допуснати до делба наред с останалите имоти и между всички наследници на общия наследодател. Следователно не се касае за ново обстоятелство, което да не е било известно на съда, а факт, който не е съобразен при постановяване на решението за допускане на делбата. Средството за защита срещу неправилни съдебни актове е контрола от горната инстанция, но в случая решението по допускане на делбата не е обжалвано, поради което нарушението не може да се отстрани по реда на отмяната на влязлото в сила решение. По въпроса за количеството земя, която следва да се подели, няма противоречие и между решенията във първата и втората фаза на делбата, както се твърди в молбата за отмяна, тъй като е видно, че и при извършване на делбата, което е станало чрез обособяване на отделните реални дялове и разпределянето им по реда на чл.292 ГПК, отново количеството земя възлиза общо на 122, 199 дка, без да са изключени спорните 14 дка, така че не е ясно за какво противоречие между двете решения става дума в молбата. Отмяната по чл.303, ал.1, т.1 ГПК се допуска когато са налице нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които не са били известни на страната или тя не е могла да ги представи и които са от значение за изхода на делото. В случая твърдяното обстоятелство- че има земи, които не принадлежат на общия наследодател и не следва да се делят между всичките му наследници, е било известно на съда, тъй като е представено решението по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, удостоверяващо това обстоятелство и същото е обсъдено в решението по допускане на делбата. Представеното решение на ОСЗ по протокол № 010118 от 26.02.2009г. е издадено въз основа на решението на съда по спора по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, поради което също не удостоверява ново обстоятелство и не може да послужи като основание за отмяна на решението по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК изисква наличието на две противоречиви решения, постановени между същите страни и на същото основание. Молителите твърдят, че такива противоречиви решения са решението по допускане на делбата и решението по извършването й, и то по въпроса за статута на спорните 14 дка, но както е видно, решенията не са постановени по идентичен спор, а имат различен предмет с оглед различните въпроси, които се разрешават в двете фази на съдебната делба. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за отмяна на решението нито по чл.303, ал.1, т.1, нито по чл.303, ал.1, т.4 ГПК и затова настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на З. Р. З., И. С. С. и Й. Р. Д., съдебен адрес [населено място], В. област, [улица],№ 38-а за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 и 4 ГПК на влязлото в сила решение № 246 от 30.09.2005 г. по гр.д.№ 389/ 1998 г. на районен съд [населено място]. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: