О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 80 гр. София, 28.07.2016 година ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юли две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОНЕВА ВАЛЯ РУШАНОВА при становището на прокурора от ВКП Петър Долапчиев разгледа докладваното от съдия Тонева касационно частно дело № 708 по описа за 2016 година като за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.44 ал.1 от НПК. Образувано е по повод разпореждане от 10.06.2016 г. на съдията-докладчик по НЧД № 2230/2016 г. по описа на СГС, НО, 6 състав, с което делото е прекратено и изпратено на ВКС за решаване на спор за подсъдност между Софийски градски съд и РС–гр. Белоградчик. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че компетентен да реши делото е РС–гр. Белоградчик, на който същото следва да се изпрати. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: В Белоградчишкия районен съд било образувано НЧД № 264/2015 г. по сигнал от сектор „Пробация” на ОС”ИН”гр.София при ГД”ИН” към Министерство на правосъдието за преценка наличието на основания за определяне на общо наказание по правилата на чл.23 – чл.25 от НК спрямо осъдения П. К. С. по отношение на наложените му наказания „пробация” по НОХД № 528/2006 г. на РС–гр. Смолян и по НОХД № 3484/2008 г.на СГС. РС–гр. Белоградчик законосъобразно приел делото по подсъдност с оглед обстоятелството, че последният осъдителен съдебен акт, влязъл в сила по отношение на осъдения С. е постановен от него – споразумение от 14.10.2014 г. по НОХД № 238/2014 г. по описа на РС–гр. Белоградчик. Въз основа на събрания в пълнота доказателствен материал, релевантен за решаване на делото и негов задълбочен анализ, съдът се произнесъл с решение от 24.02.2016 г., с което оставил без уважение сигнала на ОС”ИН” – сектор „Пробация” София град, а вместо това определил едно общо, най-тежко наказание измежду наложените на осъдения С. такива по НОХД № 3484/2008 г. на СГС и по НОХД № 133/2007 г. на РС–гр. Белоградчик, а именно 1 /една/ година „лишаване от свобода”, което след приспадане на изтърпяната част от наказанието по НОХД № 133/2007 г. на РС–гр. Белоградчик на основание чл.25 ал.2 от НК, постановил че е изцяло изтърпяно. Наложеното с последния влязъл в сила осъдителен акт по НОХД № 238/2014 г. на Белоградчишкия РС постановил да се изтърпи отделно поради липса на основания за групирането му с наказания по други влезли в сила присъди (което констатирал, че е вече изтърпяно), а на основание чл.70 ал.7 от НК привел в изпълнение остатъка от определеното му общо наказание по НОХД № 1912/2010 г. на РС–гр. Велико Търново, НОХД № 1036/2011 г. на РС–гр. Казанлък и НОХД № С-328/2008 г. на СГС в размер на 3 /три/ месеца „лишаване от свобода” при „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип. По жалба от осъдения С. във Видинския окръжен съд било образувано ВНЧД № 63/2016 г., който с Решение № 45 от 05.05.2016 г. отменил изцяло първоинстанционния съдебен акт и изпратил делото по компетентност на Софийски градски съд. С акта си ОС–гр. Видин приел, че делото не е било подсъдно на РС–гр. Белоградчик, доколкото последният влязъл в сила съдебен акт от тези, с оглед които е бил депозиран сигналът от ОС”ИН” – сектор „Пробация” София град е този по НОХД № 3484/2008 г. на СГС (в сила от 14.05.2009 г.), а този, постановен от РС–гр. Белоградчик, който има отношение към групирането на наказанията, е влязъл в сила на 26.06.2007 г. При тези данни ВдОС приел, че Белоградчишкият районен съд е допуснал нарушение на правилата за подсъдност, залегнали в разпоредбата на чл.39 ал.1от НПК, поради което изпратил делото по подсъдност на СГС. В Софийски градски съд било образувано НЧД № 2230/2016 г. След запознаване с материалите по същото, съдията-докладчик на 6-ти състав, НО приел, че с решението си ОС–гр. Видин не е съобразил ТР № 3/2009 г. на ОСНК на ВКС относно приложението на чл.39 ал.1 от НПК, поради което прекратил производството и повдигнал спор за подсъдност пред ВКС между СГС и РС–гр. Белоградчик. При така изяснените обстоятелства по делото, настоящият съдебен състав счита, че решението на ВдОС е незаконосъобразно и противоречащо на ТР № 3/2009 г. на ОСНК на ВКС. Основанията за този извод се съдържат в т.3 от цитирания тълкувателен акт на Върховния касационен съд, съгласно която правилото съдът, компетентен да определи общо наказание за няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища да е този, постановил последният влязъл в сила осъдителен съдебен акт, се обосновава с обстоятелството, че именно този съд разполага с най-пълни данни за личността на подсъдимия и за неговото съдебно минало. Това му дава възможност да прецени дали да приложи разпоредбата на чл.24 от НК или не, дали да освободи дееца от изтърпяване на наказанието по реда на чл.64 ал.1 или на чл.66 от НК, както и дали са налице условията по чл.68 - 69а и чл.70 ал.7 НК, и какво наказание подсъдимият да изтърпи. Тези въпроси винаги са свързани с произнасянето по деяния, извършени след влизане в сила на предходни съдебни актове, поради което решаването им не би могло да се извърши, без да се вземат предвид тези осъждания. Ако те са повече от едно, този съд трябва да прецени дали престъплението, за което той е постановил присъда, не е в отношение на съвкупност с някое или някои от предходните, за които деецът вече е осъден. Дори да е видно, че престъплението по последната влязла в сила присъда не е в съвкупност с никое предходно осъждане (както е в настоящия случай), това не променя компетентността на съда, постановил този осъдителен съдебен акт да се произнесе с определение по чл.306 ал.1 т.1 НПК. Тя произтича от задължението му да събере пълни данни за предишните осъждания на подсъдимия и да следи служебно дали е налице реална съвкупност, за която следва да се наложи общо наказание за изтърпяване, като не се ограничава с посочените в искането за групиране присъди, а обхваща всички известни на съда такива (ПП № 4/1965 г. ВС на РБ, т.7). Именно съдът, постановил последната присъда, разполага с цялостна картина за осъжданията на лицето, поради което е в състояние да извърши преценка на най-благоприятното за осъдения съчетание от наложените му наказания и тогава да вземе решение за общо наказание по съвкупността и за наказанието, което трябва да бъде изтърпяно отделно.Тази подсъдност има приоритет и не може да бъде променяна по усмотрение на съда. Приложима е както в случаите на чл.25 във вр. чл.23 от НК, така и на чл.27 от НК. Определянето й не е поставено в зависимост от отношението на последното осъждане към предходните, тъй като това е въпрос по същество на производството по чл.306 ал.1 т.1 НПК. Предвид изложеното настоящият състав на ВКС намира, че приемайки друга подсъдност по делото, Видинският окръжен съд е допуснал нарушение на правилата за подсъдност, регламентирани в НПК и ТР № 3 от 2009 г. на ОСНК на ВКС, но поради липса на процесуална възможност за отмяна на постановеното от него решение, делото следва да бъде изпратено на РС–гр. Белоградчик за ново разглеждане. По изложените съображения и на основание чл.44 ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ПРЕКРАТЕНОТО НЧД № 2230/2016 г. по описа на СГС, НО, 6-ти състав ДА СЕ РАЗГЛЕДА ОТ РС–гр. Белоградчик Делото ведно с определението да се изпрати на РС–гр. Белоградчик. Копие от определението да се изпрати на СГС. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.