Р Е Ш Е Н И Е № 142 гр.София, 10 октомври 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Н. Пелова и след становище на прокурора от ВКП КИРИЛ ИВАНОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №640/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане от осъдения Р. А. К. чрез упълномощен за това производство защитник – адв. Д. Й., за възобновяване на внохд № 17/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Видин и отмяна на постановения съдебен акт. Подаденото искане е било основано на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като с разпореждане от 05.06.2018г. на ръководителя на наказателно отделение на Софийски апелативен съд е отказано образуване на производство пред този съд поради съдържащите се в искането твърдения за неучастие на осъдения в наказателното производство. В изявление от 18.06.2018г. осъденият К. чрез защитника си е посочил, че искането за възобновяване се основава на чл. 423 от НПК. Доводите в искането за възобновяване, подкрепящи заявеното основание по чл. 423 от НПК, са, че осъденият по време на воденото наказателно производство не се е намирал в Република България, а е пребивавал в Ю. и не е имал възможност да вземе участие в процеса и да упражни правото си на защита. Пред настоящата инстанция изрично упълномощения защитник на осъдения К. – адв. Е. Й., поддържа искането за възобновяване на основание чл. 423 от НПК. Посочва, че осъденият в нито един момент не е бил уведомяван за воденото срещу него наказателно производство. Поддържа и доводите, заявени в подкрепа на искането с основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Представителят на ВКП изразява становище, че искането на осъдения следва да бъде оставено без уважение като неоснователно. Осъденият Р. А. К. моли делото да бъде възобновено и да бъде преустановено изпълнението на присъдата. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване, направено от осъдения К., е процесуално допустимо – подадено е от правно легитимиран субект, срещу влязла в сила присъда и е направено в шестмесечния срок по чл. 423, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество искането с основание по чл. 423, ал. 1 от НПК, което е компетентен да разгледа ВКС, е ОСНОВАТЕЛНО. По жалба от Е. Б. в РП – гр. Варна е била образувана преписка № 66/2016г. с оглед данни за престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, която с постановление от 11.01.2016г. на прокурор в посочената районна прокуратура е била изпратена по компетентност на РП – гр. Видин. С постановление от 10.03.2016г. на прокурор при РП – Видин е образувано досъдебно производство срещу Р. А. К. за престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК. В РП – гр. Видин е била заведена и преписка, съдържаща данни за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК от Р. К.. С постановление от 28.03.2016г. на прокурор в РП – гр. Видин, към материалите на образуваната прокурорска преписка № 73/2016г. по описа на РП – гр. Видин са присъединени материалите по пр. преписка № 241/2016г. по описа на РП – гр. Видин, съдържаща данни за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. В рамките на производството с постановление на разследващия полицай от 20.05.2016г. е било възложено на служител от РУ – /населено място/ да установи Р. А. К. с адрес в [населено място],[жк], бл. . В изготвената от мл. ПИ докладна записка от 13.06.2016г. е посочено, че инспекторът е посетил посочения адрес на К., не е намерил никой и от разговор с управителя на входа е установил, че К. от четири месеца е извън пределите на РБ. С постановление от 11.07.2016г. на разследващия полицай до началника на РУ- [населено място] е възложено на оперативно издирвателните органи да се установи местонахождението на Р. К. и същия да се обяви за ОДИ с мярка „установяване на адрес“. Досъдебното производство е било спряно поради неустановяване на местонахождението на Р. К. и с постановление на прокурор в РП – гр. Видин от 17.03.2017г. по пр. пр. № 73/2016г., ДП № ЗМ 207/2016г. е било възобновено. На 18.07.2017г. постановление за привличане на Р. А. К. като обвиняем е било предявено на служебно назначен по надлежния ред защитник – адв. М. А.. Няма данни К. да е бил търсен и призоваван за привличането, като това действие е осъществено в негово отсъствие. На същата дата е предявено разследването на служебния защитник. По делото е приложена справка от мл. ПИ от 08.06.2017г., в която е посочено, че е бил проведе разговор с бившата съпруга на К., която е заявила, че същият се намира в /държава/.. На 19.07.2017г. Р. К. е бил обявен за общодържавно издирване с телеграма № . От справка за пътуване на Р. К. е видно, че същият е напуснал страната на 23.01.2016г. през ГКПП Аерогара София. В районен съд - гр. Видин е бил внесен обвинителен акт по обвинението на Р. А. К. за извършени престъпления по чл. 183, ал. 1 и по чл. 182, ал. 2 от НК. Съдията – докладчик е разпоредил връчване на обвинителен акт на К., като призовката, изпратена до него за съдебното заседание е била върната в цялост с отметка, че по сведение на адвоката му Д. Й., К. се намира в /държава/. В съдебното заседание на 10.10.2017г. ход на делото не е бил даден. За следващото съдебно заседание е била получена справка от МВР- ОД Видин, че има регистрирано излизане на Р. К. през ГКПП Аерогара София на 23.01.2016г., както и справка от същата институция за това, че местонахождението на лицето не е било установено, макар да е било обявено за ОДИ. В съдебно заседание на 21.11.2017г. съдът е провел разпоредително заседание в отсъствие на подсъдимия, с участието на служебен защитник, като е приел, че са налице предпоставките по чл. 269, ал. 3 от НПК, без да конкретизира коя хипотеза е реализирана въз основа на данните по делото. За съдебното заседание на 19.12.2017г. е била приета само справка от МВР- ОД – Видин, че местонахождението на обявения за ОДИ подсъдим К. не е било установено, даден е ход на делото и е постановена присъда № 672 от същата дата, с която подс. Р. К. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 183, ал. 1 от НК и по чл. 182, ал. 2 от НК, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено едно общо наказание „пробация“ при пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от десет месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично; задължителни срещи с пробационен служител за срок от десет месеца. По жалба от служебно назначения защитник на подс. К. е било образувано внохд №17/2018г. по описа на ОС – гр. Видин. Подсъдимият е бил призован от известния по делото адрес, като призовката е била върната в цялост с отбелязване, че лицето не живее на адреса. Други действия за неговото издирване и призоваване не са били предприети. В съдебно заседание на 08.02.2018г. въззивното производство е разгледано и приключило и с решение от 02.03.2018г. присъдата на първоинстанционния съд е била потвърдена. При тези фактически констатации настоящият състав намери, че производството по делото е проведено изцяло в отсъствие на осъдения К.. Извършената преценка на основанието за възобновяване на наказателното дело по чл. 423, ал. 1 от НПК сочи, че са налице предпоставките за възобновяване, понеже задочното осъждане на лицето не се корени в собственото му процесуално некоректно поведение. Сред правата на подсъдимия, гарантирани от чл. 6, т. 3, б. „а”, „c” и „d” от ЕКПЧ и чл. 55 от НПК, е правото му да бъде информиран за характера и причините за обвинението срещу него, правото да участва лично в съдопроизводствените действия при разглеждане на делото. Нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК и установената в нея възможност за възобновяване на наказателното дело цели възстановяване на правото на обвиняемия/подсъдимия да участва лично в процесуалните действия, предприети в рамките на наказателното производство срещу него, когато това не е било реализирано в проведеното производство в негово отсъствие. В тази връзка, основателността на искането за възобновяване на делото на посоченото основание се преценява с оглед на предпоставките, визирани в нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК. Ако наказателното производство е проведено в отсъствие на обвиняемия/подсъдимия, искането се уважава, с изключение на случая, когато осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 247б, ал. 1 от НПК /предишен чл. 254, ал. 4 от НПК/ не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебното заседание без уважителна причина. Така предвиденото основание за възобновяване на делото съдържа изискванията задочно осъденият да не е знаел за наказателното преследване срещу него и незнанието му да се дължи на причини, извън негова недобросъвестност. За основателността на искането за възобновяване на обсъжданото основание е необходимо не само делото да е разгледано в отсъствие на осъденото лице, но и то да не е било запознато с характера и естеството на повдигнатото срещу него обвинение, като неучастието му не се е дължало на собственото му недобросъвестно процесуално поведение. В настоящия казус, видно от изложената по-горе фактология, осъденият К. изобщо не е бил информиран за воденото срещу него наказателно производство – не е бил привличан присъствено като обвиняем. След като К. не е бил запознат с обвинението срещу него, то не е станало негово достояние, то не е налице поведение от негова страна, манифестиращо укриване от правосъдието или отказ да участва в производството. Видно от данните по делото, осъденият К. е напуснал пределите на страната преди спрямо него да е било формулирано обвинение. В допълнение към това, на никой етап от наказателното производство съответният орган по ръководство и решаване не е положил дължимите усилия да установи възможността или невъзможността за призоваването му, както и да аргументира въз основа на извършените действия по призоваване и издирване наличието на законоустановените предпоставки за разглеждане на делото в отсъствие на обвиняемия/подсъдимия. Не могат да бъдат споделени доводите на двете редовни съдебни инстанции за това, че К. е знаел за образуваното срещу него производство предвид подадена от него жалба срещу спирането на наказателното производство. Писмени документи за подобна процесуална активност не се намират в кориците на делото, а и да е било предприето обжалване на спирането, то това действие не може да бъде приравнено на знание за конкретно обвинение и за лицето срещу което е насочено, понеже не са налице каквито и да било данни за това, информация по официален ред за характера и причините на обвинението да е била станала достояние на осъдения К.. Изложените доводи мотивират крайният извод на касационната инстанция, че са налице основания за възобновяване на наказателното дело и отмяна на постановените съдебни актове. Цялото наказателно производство е протекло в отсъствие на осъдения К., без да му е предявено лично и присъствено обвинение, при отсъствие на данни за негово умишлено укриване и за отказ от лично участие в процеса. По този начин осъденият е бил лишен от правото си да участва лично във воденото срещу него наказателно производство и да реализира правото си на защита. След като е нарушена процедурата по информиране на осъдения по надлежен ред за наличие на наказателен процес срещу него и след като цялото производство е протекло в негово отсъствие, то за да бъде гарантиран справедлив процес при спазване на стандартите по чл. 6 от ЕКПЧ, е необходимо възобновяване на наказателното производство с отмяна на постановените в него съдебни актове. Задочното разглеждане на делото е започнало още на фаза на досъдебното производство, поради което след отмяна на постановените съдебни актове на първа и на въззивна инстанция, делото следва да се върне на прокурора за извършване на съответните процесуално-следствени действия. Заявените претенции в искането от защитника на осъдения К., относими към хипотезата на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, не подлежат на обсъждане, поради това, че са извън посоченото основание за възобновяване по чл. 423, ал. 1 от НПК и не са от компетентността на ВКС. Това основание не е и необходимо да бъде разглеждано поради наличието на предпоставките за възобновяване по чл. 423, ал. 1 от НПК. По отношение на искането на осъдения да бъде преустановено изпълнението на присъдата, доколкото са налице основания за възобновяване на делото и отмяна на постановените съдебни актове, то с тази отмяна отпада и основанието за изпълнение на наложеното наказание. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд №17/2018г. по описа на ОС – гр. Видин, нохд № 1091/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Видин и ДП № ЗМ 207/2016г. по описа на РУ – гр. Видин. ОТМЕНЯ решение № 13 от 02.03.2018г. по внохд № 17/2018г. по описа на ОС – гр. Видин и потвърдената с него присъда № 672 от 19.12.2017г. по нохд № 1091/2017г. по описа на РС – гр. Видин. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на РП – гр. Видин от фазата на досъдебното производство. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Препис от решението да се изпрати на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Пробационна служба – гр. Варна за преустановяване на изпълнение на наказанието. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.