1 Р Е Ш Е Н И Е № 727 гр. София, 06.12.2010 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: А. С. Е. Т. при участието на секретаря Р. И. . изслуша докладваното от съдията Е. Т. гр. дело № 432/2010 година. Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. „Тягов подвижен състав(Локомотиви) Е. , срещу решение от №437 от 07.12.2009г по гр.дело № 1035/2009г. на Великотърновски окръжен съд , с която в една част е потвърдено , а в друга част е отменено решение №215 от 26.05.2009г на Горнооряховски районен съд , като на основание чл. 222 ал.3 от КТ е присъдена разликата до пълния размер на претендирано парично обезщетение , на база полученото за месеца, предхождащ уволнението, като всички допълнителни трудови възнаграждения към основната заплата са приети за такива с постоянен характер . В касационната жалба се развиват доводи за незаконосъобразност и необоснованост . Неправилно е прието, че ответникът е пасивно легитимиран по претенцията за обезщетение , работодател на ищеца до пенсионирането му е Локомотивно депо [населено място], което е поделение . Неправилно е тълкувана разпоредбата на чл. 15 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата по отношение на критерия „ отработено време „ с оглед включването на определени допълнителни трудови възнаграждения към базата за определяне на обезщетението по чл.222 ал.3 от КТ. Ответникът по касационната жалба Г. И. Г. оспорва същата .Дадено е правилно тълкуване на закона .Съображения са развити от адв. В. К. в писмено становище . С определение №553 от 01.06.2010г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК с оглед тълкуване съдържанието на чл. 15 ал.2 от НСОРЗ(ПМС №4/2007г) ,по въпроса следва ли при формиране на базата за изчисляване на обезщетението по чл.222 ал.3 Кодекса на труда да се включват получените в последния отработен месец допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд ,нощен труд и добавки за пропътувани разстояния в системата на Б. , предвид критерия „отработено време” на чл. 15 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. По въпроса , обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане по същество и предвид обстоятелствата по настоящето делото , поставили като спорен въпроса кои получени през последния месец допълнителни трудови възнаграждения следва да се приемат за такива с постоянен характер , Върховен касационен съд изтъква на първо място постановената междувременно на основание чл. 290 от ГПК своя практика по същия въпрос в решение №540 от 07.07.2010г по гр.д. № 895/2009г на ІV г.о. Даденото разрешение се отнася и за изчислението на процесното обезщетение по чл. 222 ал.3 от КТ. Относно елементите на брутното трудово възнаграждение като база за определяне на обезщетенията по Кодекса на труда, когато овен основното месечно трудово възнаграждение и възнаграждението за продължителна работа са заплащани допълнителни възнаграждения за положен извънреден и нощен труд , се даде тълкуване , което изключва отнасянето на последните към чл. 15 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) като допълнителни плащания с постоянния характер , за случаите на сумарно отчитане на работното време по смисъла на чл.142 ал.2 от КТ и по аргумент чл 9 ал.2 от същата Наредба. Възможността след преизчисление по този ред да не е налице завишаване на нормата работно време , или да е налице извънреден труд , изключва относимост към критерия по чл. 15 ал.2 от НСОРЗ. Следва да се добави ,че заплащането на извънредният труд не може да се счита за постоянно изплащащо се допълнително възнаграждение , това следва както от допустимостта му по изключение , така и от начина , по който е регламентирано неговото начисляванев гл.ІІІ от НСОРЗ. Нормата на чл. 10 НСОРЗ не регламентира заплащане за „отработено време”, а времето, през което работникът е в разположение. Не са относими към базата за определяне на обезщетението и заплащаните към брутното трудово възнаграждение на работниците и служителите в автотранспортната дейност и железопътния транспорт добавки, определени на пропътуван километър , на основание §3 от допълнителните разпоредби на Постановление № 133 на МС от 14.07.1993г. Тези плащания заместват командировъчни пари за покриване на допълнителните разходи за храна , нощувка и пр. като вид компенсация ,което изключва приравняването им с допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер . По касационната жалба на Б. „Тягов подвижен състав(Локомотиви) Е. срещу въззивното решение, Върховен касационен съд намира следното : Като несъобразено с гореизложеното в една обжалваната част , решението на Великотърновски окръжен съд е неправилно . При настоящия работодател Б. „Тягов подвижен състав(Локомотиви) Е. е налице сумирано отчитане на работното време , което въззивният съд е следвало да съобрази , като изключи от базата на обезщетението по чл. 222 ал.3 КТ получените през последния месец преди уволнението допълнителни възнаграждения за нощен и извънреден труд . В тази част оплакванията на касатора за неправилно тълкуване на материални закон са основателни, но не и по отношение на допълнителното възнаграждение, начислено като „клас квалификация”. Касае се за допълнително възнаграждение, свързано с прилагането на системата на заплащане при работодателя .Обвързването на това спорно по делото допълнително плащание с признака квалификация, а не с прослуженото време , не променя постоянния му характер.В тази част въззивният съд правилно е потвърдел първоинстанционното решение и касационната жалба е неоснователна . Доводите на касатора за неотносимост към базата на другото допълнително плащане ,получено пред последния месец преди уволнението , т. нар. „километрични” , са основателни. Ищецът е получавал тази добавка като локомотивен машинист за пропътувано разстояние и на основание разпоредбата на §3 от ДР на Постановление № 133 на МС от 14.07.1993г, поради което се касае за плащания , заместващи командировъчни пари. Процесните добавки не се облагат, в който смисъл е препращането към чл. 19 ал.2 от ЗДОФЛ, не са свързани и със заплащане на „отработено време”. Предвид характера им , приравняването по чл. 15 ал.2 от Наредбата не се отнася за тях, независимо от обстоятелството дали ищецът като локомотивен машинист е получавал плащания периодично ,или всеки месец, съобразно пропътуваните километри в други населени места . Ето защо и в тази част касационната жалба е основателна . След отмяната на обжалваното решение в частта за разликата над присъдените с първоинстанционното решение 315 лева неизплатено обезщетение на основание чл. 222 ал.3 от КТ и сумата 10,67 лв мораторна лихва върху тази главница ,исковете следва да бъдат отхвърлени до пълните им предявени размери ,тъй като същите са основани на включване към базата за определяне на обезщетението на допълнителни трудови възнаграждения и плащания , които нямат постоянен характер. Към базата за определяне на обезщетението ,заедно с основното трудово възнаграждение и допълнителното възнаграждение за прослужено време, следва да остане единствено начисленият „клас квалификация”,но не и останалите допълнителни плащания .Не се спори , че основанието за заплащане на обезщетението е възникнало на 15.07.2008г с издаване на заповед №378/2008г на директора на Локомотивно депо [населено място], последният действал като пълномощник на ответника при прекратяване на трудовото правоотношение,с което ангажира Б. „Тягов подвижен състав(Локомотиви) Е. като легитимирана в спора страна. Поради това неоснователни са възраженията ,че поделението било работодател и то следва отговаря по предявения иск ,в тази насока въззивният съд е обосновано е изложил съображения. С оглед крайния изход на спора ,въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която ответникът е осъден да заплати допълнително държавна такса върху уважената до пълния размер на иска част(за сумата 142,49 лева) ,както и в частта ,с която допълнително са му възложени разноските на ищеца във въззивното производство в размер на 300 лева . Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение №437 от 07.12.2009г по гр.дело № 1035/2009г. на Великотърновски окръжен съд В ЧАСТТА ,с която след частична отмяна на решение №215 от 26.05.2009г по гр.д. № 1427/2008г на Горнооряховски районен съд е присъдена разликата над сумата 315 лева до размера на сумата 3532,86 лв по иска на основание чл. 222 ал.3 от КТ и разликата над сумата 10,86 лева до размера на сумата 29,35 лева на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД , като вместо това ПОСТАНОВЯВА : Отхвърля иска , предявен на основание чл. 222 ал.3 от КТ от Г. И. Г. с адрес [населено място] [улица] срещу Б. „Тягов подвижен състав(Локомотиви) Е. [населено място] за разликата над присъдените 315 лева до размера на сумата 3532,86 лв, както и иска с правно основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД върху тази част от главницата , за разликата над присъдените 10,86 лева до размера на сумата 29,35 лева . ОТМЕНЯВА решение №437 от 07.12.2009г по гр.дело № 1035/2009г. на Великотърновски окръжен съд в частта ,с която Б. „Тягов подвижен състав (Локомотиви) Е. [населено място] е осъден да заплати държавна такса върху горната разлика в размер на 142 , 49 лева , както и в частта , с която Б. „Тягов подвижен състав (Локомотиви) Е. [населено място] е осъден да заплати на Г. И. Г. сумата 300 лева разноски във въззивното производство ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: