5 Р Е Ш Е Н И Е №69 гр. София, 22 април 2019 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора А. Л. изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 180/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Велико Търново срещу присъда № 159/08.11.2018г., постановена по внохд № 368/2018г. по описа на Окръжен съд-гр. Велико Търново. В протеста се заявява оплакване за незаконосъобразност на присъдата. Изтъкват се доводи относно наличието на доказателства за осъждането на подсъдимия по повдигнатото обвинение по чл.286, ал.1 от НК, като се иска отмяна на постановената оправдателна присъда и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд. Принципно се изразява съгласие с изводите по фактите и приложимото право на първоинстанционния съд, като се обосновава заключението, че той правилно е признал за виновен и осъдил подсъдимия Д. в извършване на престъпление по чл.286, ал.1 от НК. Претендира се, че подсъдимият съзнателно и целенасочено е възпроизвел в жалбата си до РП - гр. Велико Търново неверни обстоятелства, насочващи на извършено от частния обвинител И. престъпление измама, като за обективната съставомерност на деянието не е било необходимо в жалбата да е дадена правната квалификация на твърдяното от него престъпно поведение, в чието извършване е бил набеден пострадалия И.. Твърди се, че въззивната присъда е постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон и се иска отмяната й. В допълнение към протеста се изтъкват подробни аргументи в подкрепа на заявените касационни основания. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него и допълнението съображения. Частният обвинител и граждански ищец М. И., лично и чрез повереник, застъпва становище за основателност на касационния протест. Подсъдимият М. Д. не се явява, редовно призован. Не се явява и защитника му. Във възражение изтъква доводи за неоснователност на протеста и моли въззивната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С първоинстанционната присъда № 45/11.06.2018г., постановена по нохд № 165/2018г., Районен съд- Велико Търново признал подсъдимия М. И. Д. за виновен в това, че на 26.07.2016г. в [населено място], като подал жалба вх. № 1783/26.07.2016г. по описа на районна прокуратура- Велико Търново, пред надлежен орган на властта- мл.прокурор от Районна прокуратура- Велико Търново набедил М. И. И. в престъпление по чл.209, ал.1 от НК, като знаел че е невинен, поради което на осн. чл. 286, ал. 1, пр.1 от НК и чл.54 от НК го осъдил на 1 (една) година и 6 (шест) месеца лишаване от свобода и на наказание „обществено порицание”. На осн. чл. 66, ал.1 от НК отложил изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 (три) години, считано от влизане в сила на присъдата. Постановил наказанието обществено порицание да се изпълни чрез публичното порицаване на подсъдимия по радиоточката на [населено място]. С първоинстанционната присъда подс. Д. е осъден да заплати на гражданския ищец М. И. сумата от 2000 (две хиляди) лева, представляващи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието- 26.07.2016г. до окончателното изплащане на сумата. Подсъдимият е осъден да заплати държавна такса върху уважение граждански иск и направените разноски по делото. По жалба на подсъдимия Д. е образувано внохд № 368/18г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, приключило с постановяването на въззивна присъда № 159/08.11.2018 година - предмет на настоящия касационен контрол. С нея, на осн. чл. 336, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 334, т. 2 от НПК, окръжният съд отменил изцяло първоинстанционната присъда и вместо нея признал подс. М. И. Д. за невиновен в извършване на инкриминираното престъпление, поради което на осн. чл. 304 от НПК го оправдал изцяло по обвинението по чл. 286, ал.1 от НК. Отхвърлен е и предявения от гражданския ищец М. И. граждански иск срещу подсъдимия Д. граждански иск в размер на 2000 (две хиляди) лева, претендирано обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди. При касационната проверка на атакувания съдебен акт, ВКС констатира процесуално нарушение от категорията на абсолютните по смисъла на чл. 348, ал.3, т. 2 от НПК. Мотивите на въззивната присъда не отговарят на изискванията на чл. 339, ал. 3 във връзка с чл. 305 от НПК. Анализът на доказателствените материали се е изчерпал до преразказ на казаното от свидетелите, като в мотивите не е даден ясен отговор на кои доказателствени материали се дава вяра и на кои не. Същевременно развитите съображения от правно естество са ирелевантни за правилното приложение на закона. Поради това ВКС счита, че на практика въззивният акт е постановен при „липса на мотиви”. За да оправдае подсъдимия Д. по обвинението, че е набедил М. И. в извършване на престъпление по чл. 209, ал.1 от НК окръжният съд е приел, че не е доказано по несъмнен начин цената на автомобила-предмет на сделката между двамата да е била платена от купувача И.; че той не е изпълнил задължението си да приключи сделката чрез нотариалното й оформяне. Като аргументи в подкрепа на правните си изводи за липса на обективна и субективна съставомерност на деянието съдът е посочил, че „подаването на жалба….до прокуратурата за..личен проблем…не може да му бъде вменено в престъпление, тъй като прокуратурата защитава обществения интерес….”, както и че в случая става дума за гражданско-правен спор, който не е бил квалифициран от подсъдимия в жалбата му до Районна прокуратура като извършена от М. И. измама. Видно от мотивите, съдът е очертал какво е заявил пострадалият И., какво е посочил в обясненията си подсъдимият Д. и по отношение на основния фактически въпрос дали купувачът е платил сумата от 900 лева на продавача е приел, че този факт е недоказан, тъй като гласните доказателствени средства били противоречиви и заинтересовани. Без съмнение установяването истинността на този факт е от съществено значение за преценка на обективната и субективната съставомерност на деянието и в частност на въпроса верни или неверни обстоятелства е заявил подсъдимия в жалбата си до Районна прокуратура - Велико Търново. Известно е, че набедяване може да е налице само, ако твърденията на дееца пред надлежните органи са лъжливи и същевременно той съзнава тяхната неистинност (Р. № 108 от 26.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 41/2009 г., II н. о.). Като не е подложил на детайлен анализ противоречивите гласни доказателствени средства - показанията на св. И. и обясненията на подсъдимия въззивният съд не е изпълнил задължението си по чл. 339, ал. 3 във връзка с чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК при противоречия на доказателствените материали да изложи съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Следователно не е взето отношение по достоверността на обсъжданите доказателствени източници. Процесуалното изискване на обсъждане на противоречията в доказателствените материали е да се проследи обективната страна на вътрешното убеждение при формиране на фактическите изводи. Когато съдът констатира противоречие в доказателствените материали, няма пречка той да кредитира някои от тях, а други- да отхвърли, стига да е посочил конкретни съображения за това. При всички случаи дължимото произнасяне се отнася до очертаване на фактическите обстоятелства, така че въз основа на тях да може да се приложи правилно и материалния закон. Поради това, извода му за недоказаност на обстоятелството платил ли е пострадалия И. цената на автомобила в момента на предаването му от продавача, е по-скоро декларативен, отколкото убедителен. На следващо място, окръжният съд принципно правилно е посочил основните характеристики на престъплението по чл. 286, ал. 1 от НК, обобщени на базата на установените в съдебната практика и доктрината положения. Без съмнение, при набедяването, деецът, приписвайки извършено от някого престъпление, съзнава, че престъплението въобще не е извършено от набедения, но съзнателно прикрива този факт, твърдейки пред надлежния орган точно обратното. За обективната съставомерност на деянието по чл.286, ал.1 от НК не е необходимо деецът да е квалифицирал престъплението, в което набеждава някого. Законът не поставя и особени изисквания относно формата и съдържанието на изявлението пред надлежния орган на властта - достатъчно е деецът, съзнавайки неистинността на определени обстоятелства, да ги е заявил (устно или писмено) пред надлежен орган на властта, с намерението срещу набедения да се започне наказателно преследване за престъпление. Затова неотносима към настоящия случай е правната аргументация на съда какво гражданско-правно задължение не е изпълнил купувачът по сделката, че случаят касае гражданско-правни отношения между подсъдимия и пострадалия и че подсъдимият, в жалбата си до РП-В.Търново, сигнализирал за свой ”личен проблем”. Принципно, възможно е осъществяването на престъпния състав по чл. 286, ал. 1 от НК и когато отношенията, по повод на които е депозирана жалбата до надлежния орган на власт, са с гражданско-правен характер, както и в случаите, когато в нея се засягат проблеми от лично естество, стига да са налице съставомерните елементи на състава по чл. 286, ал. 1 от НК. В заключение, окръжният съд не е обсъдил противоречията в обясненията на подсъдимия и показанията на св. И., не е посочил на кои от тях дава вяра и е обосновавал правните си изводи с неотносими към случая доводи. По тези съображения настоящият състав приема, че въззивната присъда следва да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд. При това ново разглеждане констатираното нарушение следва да бъдат отстранено, като в мотивите на съдебния акт се изложат ясни, последователни и безпротиворечиви съображения по фактите и по приложимото право. При този изход на делото останалите възражения на страните не могат да получат отговор сега, но следва да бъдат съобразени от въззивния съд. С оглед на изложеното и на основание чл.354, ал.1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивна присъда № 159/08.11.2018г., постановена по внохд № 368/2018г. по описа на Окръжен съд - гр. Велико Търново. ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: