Р Е Ш Е Н И Е № 19 София, 11 февруари 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 2010/2013 година Производството по делото е по реда на чл. 420, ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНОХД № 0112/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд, отмяна на постановеното по него решение № 124/22.02.2013 г., с което е потвърдена изцяло присъда № 5 от 19.03.2012 г. по НОХД № С-356/2011 г. по описа на Софийски градски съд. С последната е ангажирана отговорността на подсъдимите, както следва : - подсъдимият И. Б. К. за извършено от него престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК, за което на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание от две години лишаване от свобода, а изпълнението е отложено за срок от пет години на основание чл. 66, ал.1 от НК и глоба в размер на 5 000 лева; - подсъдимият Ж. П. К. за извършено от него престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК за което на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание от две години лишаване от свобода, а изпълнението е отложено за срок от пет години на основание чл. 66, ал.1 от НК и глоба в размер на 5 000 лева; - подсъдимият Г. Д. Г. за извършено от него престъпление по чл. 354а, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, за което на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание от три години лишаване от свобода, а изпълнението е отложено за срок от пет години на основание чл. 66, ал.1 от НК и глоба в размер на 5 000 лева. На основание чл. 304 от НПК Г. е бил оправдан по обвинението деянията да представляват две отделни престъпления. В искането за възобновяване се твърди, че при определяне на наказанията и за тримата осъдени по размер и начин на изтърпяване, съдът е допуснал отклонение от изискванията на процесуалния и материалния закони. Тези нарушения са довели до определяне на явно несправедливо наказание. Претенцията е за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване. Осъденият И. Б. К. и неговият процесуален представител поддържат становище за неоснователност на искането за възобновяване. Осъденият Ж. П. К. и неговият процесуален представител поддържат становище за неоснователност на искането за възобновяване. Осъденият Г. Д. Г. и неговият процесуален представител поддържат становище за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : Искането за възобновяване е основателно, макар в него да присъстват и виждания, които няма как да бъдат подкрепени, защото са в противоречие с основни принципи – например акцентът, поставен върху липсата на признание от подсъдимите за извършените деяния (чл. 16 от НПК). Доводите, изложени в искането за възобновяване, са насочени преимуществено към първоинстанционния съдебен акт. Това е и обяснимо, защото съдебният акт на въззивния съд по въпросите, обхванати от искането за възобновяване, е несъответен на изискванията, разписани в чл. 339, ал.2 от НПК. Въззивният съд е бил сезиран с протест, с който се е оспорвал размерът на наложените на подсъдимите наказания и приложението на чл. 66, ал.1 от НК. Мотивите на решението, посветени на доводите на прокурора, са противоречиви, а част от съображенията, изложени в тях и послужили за отхвърлянето им, трудно могат да бъдат приети като законосъобразни. Така в решението присъства изложение по повод условното осъждане на подсъдимите К. и Г. (л. 43 от делото, мотиви л. л. 11) – „Не са налице и законови пречки на тези две лица да бъде отменено условното осъждане на посочените двама подсъдими, тъй като те не са били осъждани по време на извършване на деянията по настоящето дело”. Неяснотата е повече от очевидна, но същата нямаше да бъде съществен порок, ако със следващите съображения съдът бе дал ясен и точен отговор на възраженията на прокурора. За да отхвърли доводите на прокурора за високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, съдът е приел следното: „обвинението не отчита обстоятелството, че нито едно от лицата, на които е било продадено наркотичното вещество, е малолетно, непълнолетно или страда от друга форма на недееспособност, както и че те доброволно са купували наркотичните вещества, съгласявайки се по този начин с евентуалните тежки повреди за здравето им, които ще настъпят при употребата им. Тази отговорност не може да се прехвърля на подсъдимите, тъй като наказателната отговорност, предвидена в закона за това престъпление, не изисква настъпването на тежки последици за здравето и живота на лицата, сред които са разпространени забранените вещества...” Подобна аргументация буди недоумение, защото няма как да се свърже с обстоятелствата, имащи значение за индивидуализацията на наказанието. Отделен е въпросът, че при повдигнатото обвинение – „държане с цел разпространение” (тоест, държаните наркотични вещества все още не са разпространени), а не за това „ да разпространяват”, е неясно въз основа на кои данни съдът е направил изводите си, „че нито едно от лицата, на които е продадено наркотичното вещество, е малолетно, непълнолетно или страда от друга форма на недееспособност”. На следващо място, условното осъждане е възможно само тогава, когато съдът е убеден, че поправянето на деецът може да се реализира и извън ограниченията на затвора. Въззивният съд недопустимо е пренебрегнал този въпрос, като в мотивите на решението изобщо отсъства коментар дали в конкретния случай отложената санкция притежава достатъчен потенциал за реализиране на личната и генерална превенция на санкциите. Иначе казано, във въззивното решение при посочените по-горе констатации не се съдържа отговор на доводите на прокурора, които са могли да окажат решаващо значение върху степента на отговорността на подсъдимите. Затова и отправеният упрек към качеството на въззивния съдебен акт е основателно. Отсъствието на мотиви (противоречието в тях) не позволява касационната инстанция да упражни правомощията си за проверка по реда за възобоновяване на наказателните дела на наведените възражения за наличие на касационните основания, а държавното обвинение да узнае съображенията, поради които са отхвърлени доводите, поддържани с въззивния протест. Това налага отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да отстрани посочените по- горе нарушения, надлежно да обсъди всички обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията на наказанията, и да даде отговор на поставените и сега с искането въпроси. Водим от горното и на основание чл. 425, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като установи, че са налице предпоставките на чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела влязлото в сила решение № 124/22.02.2013 г., постановено по ВНОХД № 0112/2012 г. от Софийския апелативен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.