О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 893 [населено място], 16.12.2011г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми декември през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д.№726 /2011 г. по описа на съда, приема за установено следното: Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. Б. Ч. и по частна касационна жалба на [фирма] за отмяна на определение №62 на Великотърновския апелативен съд от 11.05.2011г., по в.ч.гр.дело № 113/2011г. С това определение е отменено определение на Плевенския окръжен съд, с което делото е прекратено пред съда и изпратено по подсъдност на Бургаския окръжен съд на основание чл.109, изр.2 ГПК. С въззивното определение е прието, че за исковете по чл.135 ЗЗД не се прилага специалната местна подсъдност по чл.109, изр.2 ГПК, тъй като искът е облигационен и няма вещноправно действие за страните. Жалбоподателите развиват съображения за незаконосъобразност по подробно изложени съображения. Ответникът по частната жалба [фирма] в писмен отговор счита, че въззивното определение не подлежи на касационно обжалване, тъй като определението на въззивния съд не е преграждащо. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 - т.3 изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Плевенският окръжен съд е сезиран с искове по чл.135 ГПК от [фирма] за признаване недействителност по отношение на ответниците В. Ч. и [фирма] на извършените продажби на недвижими имоти, намиращи се в сграда в [населено място], подробно описани в исковата молба. Съдът е приел, че предявените облигационни искове, попадат в приложното поле на чл.109, изр.2 ГПК, който се явява специален по отношение чл. 105 ГПК, уреждащ общата местна подсъдност, десезирал се от разглеждане на исковете и е изпратил делото по подсъдност на Бургаския окръжен съд. Поставеният от частният касатор процесуален въпрос за местната подсъдност на исковете по чл.135 ЗЗД е от значение за изхода на делото и поради отсъствието на задължителна за съдилищата практика касационното обжалване ще следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Определение № 689/12.11.2009г. по ч.т. 620/2009г. на ВКС, ТК ІІ о.т. не формира задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и определение №116 от 18.04.2011г. по в.ч.гр.дело № 166/2011г. на Великотърновския апелативен съд, за което няма данни да е влязло в сила / т.3 на ТР №1 от 19.02.2010г. и ТР №2/2011г. на ОСГТК на ВКС/. Съгласно разпоредбата на чл. 109, пр. второ ГПК, по местонахождението на имота се предявяват исковете за сключване на окончателен договор, за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот. Правото по чл.135 ЗЗД има вторичен характер, доколкото възниква и се упражнява само при наличието на друго правоотношение. То е насочено срещу длъжника и лицето, с което то е договаряло. Когато предмет на иска по чл.135 ЗЗД е обявяването на недействителността на договор за вещни права върху недвижими имоти, това обуславя приложението на разпоредбата на чл.109, изр.2 ГПК. Обстоятелството, че с решението по чл.135 ЗЗД не се създават вещни права в полза на ищеца и недействителността има действия само спрямо него/кредитора/, не означава, че договорите за продажба на недвижими имоти – предмет на иска по чл.135 ЗЗД, не са договори за вещни права върху недвижими имоти. В заключение, определението на въззивния съд като неправилно ще следва да бъде отменено и делото изпратено по компетентност на Бургаския окръжен съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение №62 от 11.05.2011г., постановено по ч.гр.дело №113/2011г. на Великотърновския апелативен съд. Делото да се изпрати по компетентност на Бургаския окръжен съд за произнасяне по предявените искове. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: