Р Е Ш Е Н И Е № 252 гр. София, 08 май 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на втори май през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 678 по описа за 2012 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. М. М. и по жалба на подсъдимия З. Ц. Я. срещу въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 22 от 29.02.12, по ВНОХД № 10/12, с което е изменена присъда на Бургаски окръжен съд № 407 от 4.10.11 г, по НОХД № 655/11, като е отменено приложението на чл. 66 НК и за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода” е определен първоначален „общ” режим, настаняване в затворническо общежитие от открит тип, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимите В. М. М. и З. Ц. Я. са признати за виновни в това, че на 8.11.2010 г в [населено място], в съучастие като съизвършители, са запалили имущество със значителна стойност, а именно: апартамент, собственост на И. С. М. и Д. М. М., на стойност 78 950 лв, като пожарът е представлявал опасност за живота на собствениците и е имало опасност да се разпростре и върху други имоти със значителна стойност, а от деянието са нанесени щети, възлизащи на обща стойност 7 364 лв, както следва: на И. С. М. и Д. М. М., на стойност 7 100 лв, и на С. Д. Д., на стойност 264 лв, с оглед на което и на основание чл. 330, ал. 2, т. 1 и 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 58 а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, са осъдени на по две години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срокове от по четири години. Със същата присъда, на основание чл. 45 ЗЗД, подсъдимите са осъдени да заплатят на И. С. М. и Д. М. М. обезщетение за имуществени вреди, в размер на 7 100 лв, заедно със законните последици. С жалбите на подсъдимите М. и Я. се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Изтъква се, че въззивният съд е определил явно несправедливо наказание, като е отменил приложението на чл. 66 НК, без да съобрази смекчаващите обстоятелства: чисто съдебно минало на подсъдимите, депозираните искрени самопризнания, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, възстановяването на причинените щети. Иска се да бъде изменено обжалваното решение, като бъде приложен чл. 66 НК. В съдебно заседание на настоящата инстанция подсъдимите М. и Я. молят жалбите им да бъдат уважени. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци М. пледира за оставяне в сила на въззивния акт. Представителят на ВКП счита жалбите за неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Решаването на въпроса дали наложеното наказание отговаря на критерия по чл. 348, ал. 5 НПК е свързан и с преценката доколко, в конкретния случай, се явява приложима хипотезата на чл. 66 НК. Необходимо условие за отлагане изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода” е положителният извод на съда, че за постигане на целите по чл. 36 НК, и преди всичко, за поправянето на осъдения, не се налага незабавно изтърпяване на наложеното наказание. Преценката дали да се приложи чл. 66 НК включва съобразяване на данните относно степента на обществена опасност на деянието и на дееца, както и на другите обстоятелства, имащи отношение към целите по чл. 36 НК, респективно, целта да се постигне поправително въздействие върху осъдения. В случая, степента на обществена опасност на инкриминираното деяние е завишена, което обстоятелство е съобразено при определяне срока на наказанието „лишаване от свобода”. В същото време, степента на обществена опасност на извършителите е ниска и с оглед наличието на множество обстоятелства, имащи значение в насока смекчаване на наказателната им отговорност, може да се направи извод, че целите по чл. 36 НК, и преди всичко, целта да се подейства поправително на осъдените, могат да бъдат постигнати чрез условното им осъждане. В този смисъл, от значение са следните обстоятелства: Подсъдимите са имали правомерно поведение преди деянието / чистото им съдебно минало е самостоятелна предпоставка за приложението на чл. 66 НК /, още от досъдебното производство са депозирали искрени и пълни самопризнания, проявили са критичност към извършеното, изразили са съжаление и са се разкаяли, оказали са съдействие за разкриване на обективната истина, възстановили са причинените имуществени вреди, подсъдимият М. е с влошено здравословно състояние / прекарал е инсулт /. От изложеното следва, че кумулативните предпоставки на чл. 66 НК са налице, тъй като подсъдимите имат чисто съдебно минало, срокът на наложеното наказание е под три години „лишаване от свобода”, може да бъде направен извод, че целите по чл. 36 НК, и преди всичко, поправянето на осъдените, могат да бъдат постигнати с условно осъждане. Като е отменил приложението на чл. 66 НК, въззивният съд е определил явно несправедливо наказание, тоест, нарушението по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК е налице. Допуснатото нарушение може да бъде отстранено от настоящата инстанция, по реда на чл. 354, ал. 2, т. 3 НПК, като решението бъде изменено, като бъде отменено в частта относно определения режим на изтърпяване на наказанието и вида на затворническото заведение, и бъде приложен чл. 66 НК. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбите са основателни и следва да бъдат уважени. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 3 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение на Бургаски апелативен съд № 22 от 29.02.2012 г, по ВНОХД № 10/12, както следва: ОТМЕНЯ определения „общ” режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” и настаняването в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 66 НК, ОТЛАГА изтърпяването на наказанието две години „лишаване от свобода”, наложено на подсъдимия В. М. М., за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. На основание чл. 66 НК, ОТЛАГА изтърпяването на наказанието две години „лишаване от свобода”, наложено на подсъдимия З. Ц. Я., за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: Особено мнение на съдия Р. Керанова. Не споделям становището на мнозинството на състава в частта, в която се прилага разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК. Изводът, че преди деянието подсъдимите са имали правомерно поведение е силно преувеличен, а именно той е в основата на решението да се приложи условното осъждане. Осъщественото деяние е кулминацията на последователно извършени действия от подсъдимите, насочени към нарушаване правата на свидетеля М. – отпочнали с отправянето на обидни изрази и заплахи, принудило М. да промени номера на стационарния си телефон, преминали с оформяне на решение за отмъщение чрез палеж на имуществото му, останало нереализирано в предходен момент, и завършили с осъщественото подпалване на жилището на М. – в гъсто населен жилищен блок, в тъмната част на денонощието, когато обитателите му спят и по начин, осуетяващ сериозно възможността им за спасение. Подсъдимите са насочили агресията си срещу М., определили го като виновник за неудачите си, без да потърсят в себе си причините за трудовия си статус (освободени от работа, наред с още 20 работника, след проведен изпит, на който получили ниски оценки). Тези данни ясно очертават, че подсъдимите грубо пренебрегват правата на другите членове на обществото (в случая, не само тези на свидетеля М. и съпругата му) и демонстрират липсата на всякакви задръжки у тях. Високата степен на обществената опасност на деянието, обективирана в инкриминираната дейност, дават основание за извод, че поправянето на подсъдимите не може да се постигне извън пенитенциарно заведение. Съдия : Р. Керанова