Р Е Ш Е Н И Е № 50 С о ф и я, 01 април 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 м а р т 2019 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ХРИСТИНА МИХОВА при секретар Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Калин Софиянски изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 132/2019 година. С касационна жалба от защитника на подсъдимия И. Гюлов А. от София адв.Ст.З. от АК-София се обжалва решение № 405 от 25.10.2018 г., постановено по ВНОХД № 1190/2018 г. от Апелативен съд-София с доводи за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК и искане за изменянето му с намаляване до минимум наложеното на подзащитния му наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Частните обвинители Н. В. Д., действаща лично и като законен представител на дъщеря си С. А. С., редовно уведомени, не вземат участие в касационното производство, като чрез повереника си адв.Й.Д. от АК-София оспорват жалбата и молят да бъде оставена без уважение. Подсъдимият И. А. редовно уведомен, не взема участие в касационното производство и не се представлява. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : При проведено на основание чл.373, ал.2 вр.чл.372, ал.4 вр.чл.371, т.2 от НПК съкратено съдебно следствие, с присъда № 186 от 01.08.2018 г. по НОХД № 2949/2018 г. Софийският градски съд е признал подсъдимия И. Г. А. от София за виновен в това, че на 02.08.2017 г. в София, при управляване на МПС – лек автомобил „Р.”, модел „К.” с рег.№ , в пияно състояние и без да притежава съответната правоспособност е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на А. Т. С. от София и на основание чл.343, ал.3, б.”б” вр.ал.1, б.”в” вр.чл.342, ал.1 от НК при условията на чл.58а, ал.1 вр.чл.54 от НК му е наложил след редукцията наказание от 4 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК така наложеното на подс.А. наказание е групирано с наложеното му с присъда по НОХД № 6091/2018 г. на Районен съд-София, като е определено общо наказание от 4 години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим, от което на основание чл.25, ал.2 от НК е приспадната частта от изтърпяното наказание лишаване от свобода по присъдата на СРС. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски в размер общо на 1 066,85 лева. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.З. с бланкова жалба заради явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание с искане за изменянето й и намаляване до минимум на размера му. С решение № 405 от 25.10.2018 г. по ВНОХД № 1190/2018 г. Софийският апелативен съд е изменил присъдата, като е признал подс.А. за невинен да е допуснал и нарушение на правилото на чл.15, ал.1 от ЗДвП в пряка причинна връзка с реализираното ПТП и причинения вредоносен резултат и го е оправдал по това обвинение, изменил е първоначалния режим за изтърпяване на наказанието от 4 години лишаване от свобода като общо за посочената съвкупност от престъпления от строг в общ и я е потвърдил в останалата част. Касационната жалба на защитника на подсъдимия визира правилното приложение на материалния закон, рефлектирало върху справедливостта на наложеното му наказание с подновено искане за изменяне и на обжалваното решение и намаляване на размера на наказанието до минимум на основание чл.58а, ал.4 вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема касационната жалба за подадена в законоустановения срок, от страна с право на жалба, срещу подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на редовна касационна проверка въззивен съдебен акт и като такава за допустима, но разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Развити и пред апелативния съд, наведените наново в касационната жалба от защитника доводи за неправилност на въззивния съдебен акт са получили задълбочен и законосъобразен отговор. Отново се акцентира върху признанието на фактите от предмета на доказване по делото и оказаното от подсъдимия съдействие за тяхното изясняване още от фазата на досъдебното производство, както и на реалната обществена опасност на деянието и на дееца, надценена и от апелативния съд. ВКС не приема наличие на явно несъответствие на наложеното на подс.А. наказание лишаване от свобода с обществената опасност на деянието и на личната му такава, като определено към минимума на предвиденото за това престъпление, с което да се обоснове касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 вр.ал.5, т.1 от НПК. Макар да е стигнал до извод за оневиняване на подс.А. за допуснато при реализиране на ПТП и на нарушение на нормата на чл.15, ал.1 от ЗДвП, апелативният съд пространно се е спрял на тежестта на свързаното с него нарушение на нормата на чл.20, ал.1 от ЗДвП и за формата на вината му при осъществяване на деянието като престъпна небрежност. В тази насока правилно се е доверил на обясненията му за причината да отклони вниманието си от управлението на колата и подкрепящите ги показания на тримата посетили местопроизшествието полицейски служители и изводи на експертите в заключението им по КМАТЕ. Те правилно са били включени сред смекчаващите вината му обстоятелства и не са игнорирани от съдилищата, наред с оказаното от него съдействие още на досъдебното производство за изясняване на фактическата обстановка по делото и изразеното искрено съжаление за случилото се, както и желанието му да се грижи за детето на пострадалата. Отстранявайки очевидното противоречие („изяснима грешка”) в мотивите към присъдата на СГС сред анализираните отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, апелативният съд е отдал необходимата тежест както на многократните му осъждания за тежки присвоителни престъпления, така и на поведението му в миналото при управляване на МПС без каквато и да е правоспособност с двукратното му санкциониране по административно-наказателен ред(л.75-76 от ДП), но присъстващо и като по-тежко квалифициращо инкриминираното му деяние обстоятелство наред с пияното му състояние зад волана. Съобразяването от въззивния съд с действителната тежест на тези налични относими към определяне на размера на дължимото се на подс.А. наказание обстоятелства, включително и на коментираните от защитника в касационната му жалба, в съответствие с разпоредбата на чл.54 от НК са го мотивирали да утвърди редуцираното от 6 години на 4 години лишаване от свобода в хипотезата на чл.58а, ал.1 от НК, както и законосъобразно да отхвърли искането му за приложение на чл.58а, ал.4 вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК поради липса на многобройни смекчаващи вината му обстоятелства, като нито някое от тях да има характера на изключително. Убедителен е изводът му, че няма основание за намаляване размера на наказанието към минимума на предвиденото в б.”б”, предл.1-во на ал.3 на чл.343 от НК. ВКС също приема, че няма основание за смекчаване на наказателната отговорност на жалбоподателя. Действителното определяне на размера на наложеното му наказание при известен превес на смекчаващите вината му обстоятелства не дава основание за неговото намаляване дори и при отпадналото като допуснато в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП нарушение на посоченото правило на чл.15, ал.1 от ЗДвП. Няма игнорирани или превратно оценени факти и обстоятелства, които да налагат намесата на касационната инстанция в претендираната от защитника насока. Няма наведени контра доводи срещу потвърденото от САС като правилно групиране на наказанията за съвкупността от двете престъпления по присъдите на СРС и СГС, както и относно коригирания в по-благоприятен първоначален режим за изтърпяване на определеното общо наказание от 4 години лишаване от свобода, което да налага обсъждането им от ВКС при инициираната от защитника на подсъдимия касационна проверка. Жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение следва да остане в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 405 от 25.10.2018 г., постановено по ВНОХД № 1190/2018 г. от Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :