ОПРЕДЕЛЕНИЕ  № 380   София, 23. юни 2010 г.     Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и десета година в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:       Борислав Белазелков                                                ЧЛЕНОВЕ:     Красимира Харизанова                                                                        Марио Първанов като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 371 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определението на Софийския апелативен съд от 22.03.2010 г. по ч.гр.д. № 68/2009, с което е потвърдено определението на К. окръжен съд от 26.06.2009 г. по гр.д. №437/2009 в частта, в която е допуснато обезпечение на бъдещия иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД на КУИППД срещу “Е”, Република С. – клон София, България и “М”, Б. В. острови. Недоволни от определението са жалбоподателите “Е”, Република С. – клон София, България, представляван от адв. Р от КАК и “М”, Б. В. острови, представляван от адв. Г от САК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси: контролирано ли е юридическо лице, чийто клон в България се управлява от проверявано лице и подлежи ли на отнемане по ЗОПДИППД и. , придобито на възмездно основание от трето добросъвестно лице, които се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата КУИППД, представляван от юрк. Петкова я оспорва, като счита, че правилно въззивният съд е приел, че дейността на ответника “Е”, Република С. , осъществявана в България от регистрирания тук клон, е била управлявана от проверявано лице, поради което придобито от него и. подлежи на отнемане и когато то е било предмет на възмездна разпоредителна сделка. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивнта инстанция не е под 1.000 лева, намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че е повдигнато обвинение за престъпление в приложното поле на чл. 3 ЗОПДИППД, имуществото, по отношение на което е поискано налагане на обезпечителни мерки е придобито през проверявания период и в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност и подлежи на отнемане в полза на държавата, което обосновава нуждата от обезпечение. Фактите и обстоятелствата, обосноваващи и оборващи отнемането на имуществото имат значение за основателността на бъдещия иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД, поради което всички те не подлежат на доказване в обезпечителното производство. Дейността на ответника “Е”, Република С. в България е извършвана чрез регистрирания негов клон в София, чийто управител е проверяваното лице П. Б. Г. , което поставя ответника в положението на контролирано лице по см. на § 1, т. 4 ЗР ЗОПДИППД. Имуществото, принадлежало на контролирано лице подлежи на отнемане, макар да е отчуждено, тъй като приобретателят на и. е частен правоприемник на прехвърлителя. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите материалноправни въпроси обуславят съдържанието на обжалваното определение. те не се разрешават противоречиво от съдилищата, тъй като няма данни представеното определение на Софийския апелативен съд да е влязло в сила и така да формира съдебна практика, но те имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че е повдигнато обвинение за престъпление в приложното поле на чл. 3 ЗОПДИППД и имуществото, по отношение на което е поискано налагане на обезпечителни мерки е придобито през проверявания период и в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че то е свързано с престъпната дейност и подлежи на отнемане в полза на държавата. Също правилно съдът е приел, че бъдещият иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД е подкрепен с доказателства, установяващи обстоятелството, че ответното дружество “Е”, Република С. е осъществявало търговската си дейност в България чрез регистрирания негов клон в София, чийто управител е бил проверяваното лице П. Б. Г. Процесното и. е придобито във връзка с тази дейност и чрез този клон. Дори сочените придобивни сделки за извършени чрез проверяваното лице като управител на клона. Юридическото лице е контролирано от проверявано лице не само когато проверяваното лице притежава акции или дялове в него, които му позволяват да влияе на вземаните решения от върховните органи, но също и когато проверяваното лице непосредствено управлява неговата дейност. Не е необходимо проверяваното лице да управлява цялата дейност на дружеството, достатъчно е то да управлява тази част от нея, която е свързана с придобиването на съответното и. , а управителят на клона несъмнено управлява неговата дейност. В нарушение на закона въззивният съд е приел, че и. , за което може да се направи основателно предположение, че е свързано с престъпна дейност, подлежи на отнемане в полза на държавата и от частни правоприемници на проверяваното или контролирани лица. Отнемането на такова и. в случаите на частно правоприемство е уредено изрично в чл. 7 ЗОПДИППД, съгласно който такова и. подлежи на отнемане, ако сделката е безвъзмездна или ако приобретателят е недобросъвестен при възмездно придобиване. Недобросъвестността на третото лице не се предполага, тя подлежи на пълно доказване в производството по иска по чл. чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД. В обезпечителното производство е достатъчно да бъде установен произхода на имуществото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение   ОПРЕДЕЛИ:   ДОПУСКА касационното обжалване на определението на Софийския апелативен съд от 22.03.2010 г. по ч.гр.д. № 68/2009 в обжалваната част. ОСТАВЯ В СИЛА определението на Софийския апелативен съд от 22.03.2010 г. по ч.гр.д. № 68/2009 в обжалваната част.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.