О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 372 гр. София, 01.08.2018 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 1620 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Алекс-5“ ЕООД – [населено място] срещу определение № 310 от 4. 05. 2018 г. по ч. т. д. № 180/2018 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 608 от 15. 02. 2018 г. по т. д. № 1180/2017 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която на основание чл. 130 ГПК е прекратено производството по иска, предявен от „Алекс-5“ ЕООД срещу „Голд Корпорейшън“ ООД за установяване на нищожност на клауза от съдебна спогодба по т. д. № 5502/2011 г. на СГС, представляваща уговаряне на допълнително плащане от 145 932, 79 евро над цена за прехвърлено право на собственост в изпълнение на паричен дълг, основан на твърдение за договаряне без основание на спогодба за задължение, което не съществува поради симулативност на породилия го договор за заем. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, тъй като съдът е допуснал нарушение на процесуалния закон, необсъждайки подробните доводи на жалбоподателя за допустимост на предявения иск за установяване на нищожността на съдебната спогодба. Изводът на съда за недопустимост на иска не бил съобразен със същността на съдебната спогодба на договор, обуславяща възможността всеки факт от значение за действителността на този договор да съставлява основание на последващ иск за установяване на нищожността или за унищожението на спогодбата. Според жалбоподателя съдът неправилно не отчел, че преклузиите по чл. 133 ГПК са въпрос, който може да се релевира и преценява единствено от съда в производството, в което са настъпили и само въз основа на влязло в сила решение по съществото на спора, с което искът е уважен. Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС: „1. Различен ли е правният режим на съдебната спогодба от този на влязлото в сила решение и допуска ли този режим възможност за релевиране на нейните пороци с последващ иск, както това е при всеки един договор, без каквито и да било ограничения относно фактите, на които поначало е допустимо да се основава такъв иск, или напротив, такъв иск, ако се основава на твърдения и факти, които не са заявявани в съответните процесуални срокове от страните в производството, което е приключило със спогодба и поради това прекратено, следва да се смята за недопустим с оглед разпоредбата на чл. 234, ал. 3 ГПК, която придава значение на влязло в сила решение на постигнатата съдебна спогодба, и то не във връзка с разпоредбата на чл. 299 ГПК, а във връзка с разпоредбата на чл. 133 ГПК, тъй като производството е прекратено и поради това не е налице влязло в сила решение по съществото на спора?; 2. Имат ли самостоятелно и независимо от изхода на делото значение настъпилите в течение на гражданския процес процесуални преклузии по чл. 133 ГПК, или, напротив, тези преклузии имат значение само в рамките на процеса, в който са настъпили и само до момента, в който производството приключи с влязъл в сила акт, поради което следва да се съобразяват единствено от съда при постановяване на решение по съществото на спора в същото производство, в което са настъпили, съответно от касационния съд при проверка на законосъобразността на постановено по същество решение от въззивния съд във връзка със съобразяване на тези преклузии?“. Сочи, че по първия въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с т. 8 от ППВС 7/1973 г., решение № 447 от 25. 06. 2010 г. по гр. д. № 4618/2008 г. на ВКС, III г. о. и решение № 303 от 31. 03. 2010 г. по гр. д. № 587/2009 г. на ВКС, I г. о. Твърди, че по втория въпрос съдът е допуснал противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в решение № 380 от 15. 10. 2012 по гр. д. № 1015/2011 г. на ВКС, IV г. о., съгласно която непредявените възражения се преклудират от силата на пресъдено нещо на съдебното решение, както ако са били предявени. Наред с това поддържа, че разрешението по втория правен въпрос би допринесло за развитието на правото. Ответникът по жалбата „Голд Корпорейшън“ ООД представя писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, съответно за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. С обжалваното въззивно определение е потвърден първоинстанционният съдебен акт, с който след допускане на основание чл. 372, ал. 2 във вр. с чл. 214, ал. 1 ГПК на изменение на иска за установяване на нищожност на част от съдебна спогодба чрез добавяне на ново основание за нищожност – договаряне на спогодба за задължение, което не съществува поради симулативност на породилия го договор за заем, съдът е прекратил производството по делото по този съединен с първоначалния иск за прогласяване на нищожността поради липса на основание. Въззивният съд е посочил, че съдебната спогодба има значение на влязло в сила решение, поради което възражението за симулативност на договора за заем е преклудирано. В мотивите на първоинстанционния съд, към които е препратено с въззивното определение, е изтъкнато, че предмет на породената от съдебната спогодба по т. д. № 5502/2011 г. на СГС сила на пресъдено нещо са именно претенциите за главница и лихви, произтичащи от договор за заем, поради което ненаправеното правоизключващо възражение за симулативност на договора за заем в срока за отговор на исковата молба в приключилия със съдебна спогодба исков граждански процес е преклудирано и в отношенията на страните въпросът за симулативността на тази сделка не може да бъде повдиган и решаван от съда. Становището на настоящия състав на ВКС по допускане на касационното обжалване е следното. Първият от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси, уточнен от касационната инстанция в съответствие с разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свежда до по-общия въпрос за силата на пресъдено нещо на съдебната спогодба и за допустимостта на иск за прогласяване на нищожността на съдебна спогодба. Така уточненият въпрос отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК да е от значение за изхода на делото, тъй като въззивният съд е направил извод за недопустимост на иска за прогласяване на нищожността на клауза от съдебната спогодба поради липса на основание по съображения за преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо на съдебната спогодба по т. д. № 5502/2011 г. на СГС по отношение на релевантните за симулативността на договора за заем, задълженията по който са предмет на спогодбата, факти. Този извод е в противоречие със задължителната практика на ВКС на РБ, обективирана в ППВС 7/1973 г., както и в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 447 от 25. 06. 2010 г. по гр. д. № 4618/2008 г. на ВКС, III г. о. и решение № 303 от 31. 03. 2010 г. по гр. д. № 587/2009 г. на ВКС, I г. о. Поради това касационното обжалване на въззивното определение следва да бъде допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Вторият от формулираните в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване въпрос не изпълнява общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Изразеното в атакуваното въззивно определение становище за недопустимост на иска е основано на преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо на съдебната спогодба спрямо фактите, непредявени от ответника /чл. 299, ал. 1 ГПК и чл. 439, ал. 2 ГПК/, а не на преклузията за твърдене на факти с оглед установените в процеса срокове /чл. 133 ГПК във вр. с чл. 147 ГПК и чл. 370 ГПК./. Последната настъпва в хода на висящия процес преди формирането на силата на пресъдено нещо и макар и свързана с тази последица на съдебното решение и на съдебната спогодба не е неин резултат. Съгласно задължителните за съдилищата указания по т. 8 на ППВС 7/1973 г. съдебната спогодба, постигната в производството за делба, както и спогодбата в исковото производство представлява двустранен договор. Поради това, когато съдебната спогодба противоречи на закона или го заобикаля, или въобще са налице условията на чл. 26 ЗЗД, тя се явява нищожна. Съдебната спогодба може да бъде унищожена по съдебен ред в случаите, предвидени в чл. 27 ЗЗД. Тя също може да бъде развалена поради неизпълнение на поетите с нея задължения. Определението на съда, с което се одобрява съдебната спогодба, няма самостоятелно значение и не променя договорния й характер. В посоченото от жалбоподателя решение № 303 от 31. 03. 2010 г. по гр. д. № 587/2009 г. на ВКС, I г. о., постановено по чл. 290 ГПК, се приема, че доколкото разпоредбата на чл. 234, ал. 3 ГПК приравнява правните последици на съдебната спогодба на последиците на влязлото в сила решение, съдебната спогодба има сила на пресъдено нещо. Тъй като основният елемент на съдебната спогодба е договор, тя може да бъде атакувана по исков ред, когато този договор е нищожен, унищожаем или се иска развалянето му. Същото е и разрешението, дадено в решение № 447 от 25. 06. 2010 г. по гр. д. № 4618/2008 г. на ВКС, III г. о., в което се изтъква, че ако договорът за спогодба е опорочен, няма пречка този порок да бъде предявен с иск за прогласяване на нищожността на съдебната спогодба, за унищожаването й или за обявяване или прогласяване на недействителността й, както и да бъдат предявени искове за развалянето й. Когато съдът одобрява спогодбата, той проверява единствено противоречието й на закона и добрите нрави, но по този въпрос той се произнася не с решение, а с охранителен акт, който не се ползва със сила на пресъдено нещо, така че при последващо оспорване на спогодбата (или на отделни нейни части) са допустими всякакви искове. С тези постановки на задължителната практика на ВКС въззивният съд не се е съобразил при разрешаване на поставения значим за изхода на делото въпрос. Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. Ищецът „Алекс – 5“ ЕООД е предявил срещу „Голд Корпорейшън“ ООД съединени при условията на евентуалност /уточнение на исковете, направено с молба 21. 09. 2017 г./ искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване на нищожността поради липса на основание /поради липсата на икономическа или житейски причина на допълнителното задължаване за плащане на парична сума, наред с даването вместо изпълнение, покриващо целия спорен дълг/ на клауза от съдебна спогодба, постигната по т. д. № 5502/2011 г. на СГС между страните по делото, по силата на която ищецът се е задължил да заплати на ответника сумата 145 932, 79 евро, и искове по чл. 32 вр. чл. 30 ЗЗД за унищожаването на същата клауза като договорена при заплашване. С допълнителната искова молба ищецът е поискал да бъде допуснато изменение на иска, като е добавил ново основание за нищожност на уговорката за посоченото задължаване по съдебната спогодба, чието обявяване за нищожна се претендира, въвеждайки твърденията за липсата на подлежащ на уреждане със спогодбата дълг или част от него /за начислена лихва/ с оглед симулативността на договора за заем, породил задълженията, уредени със спогодбата. Като е приел, че са налице условията по чл. 372, ал. 2 във вр. с чл. 214, ал. 1 ГПК, съдът е допуснал изменение на иска за прогласяване на нищожност поради липса на основание на частта от съдебната спогодба с добавяне на ново основание – договаряне на спогодба за задължение, което не съществува поради симулативност на породилия го договор за заем. При извършената проверка за допустимост на този последващо съединен при условията на кумулативност иск за нищожност на клаузата от съдебната спогодба по чл. 130 ГПК, съдът е заключил, че същият е недопустим. Доколкото предмет на породената от спогодбата по т. д. № 5502/2011 г. на СГС сила на пресъдено нещо са претенциите за главница и лихви, произтичащи от договора за заем на страните, съдът е счел за преклудирана защитата с доводите на ищеца за симулативност на последната сделка. Извършената преценка за допустимост на предявения иск за нищожност на уговорка, представляваща част от съдебна спогодба на страните, не е съобразена с тълкуването, дадено с посочената задължителна практика на ВКС, досежно силата на пресъдено нещо на съдебната спогодба, възможността същата като двустранен договор да бъде нищожна на основанията по чл. 26 ЗЗД и допустимостта на всякакви искове за прогласяване на нищожността на спогодбата. Доколкото в рамките на сложния фактически състав на съдебната спогодба основният елемент е договорът за спогодба, същият е източник на правните последици, присъщи на спогодбата, включително на силата на пресъдено нещо. Поради това при оспорване валидността на съдебна спогодба с иск за прогласяване на нищожността й е изключено преценката за недопустимост на този иск да се основава на силата на пресъдено на нещо на същата съдебна спогодба. По тези съображения не може да се приеме, че искът за прогласяване на нищожността на клаузата от съдебната спогодба на страните поради липса на основание, тъй като предмет на спогодбата е несъществуващо задължение по симулативен договор за заем, е недопустим. Поради това обжалваното въззивно определение на Варненския апелативен съд е неправилно и това определение, както и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени, а делото следва да бъде върнато на Варненския окръжен съд за продължаване на процесуалните действия по предявените искове. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение № 310 от 4. 05. 2018 г. по ч. т. д. № 180/2018 г. на Варненския апелативен съд и потвърденото с него определение № 608 от 15. 02. 2018 г. за прекратяване на производството по т. д. № 1180/2017 г. на Варненския окръжен съд в частта по предявения от „Алекс-5“ ЕООД срещу „Голд Корпорейшън“ ООД иск за прогласяване на нищожността на клауза от съдебна спогодба по т. д. № 5502/2011 г. на СГС, представляваща уговаряне на допълнително плащане от 145 932, 79 евро над цена за прехвърлено право на собственост в изпълнение на паричен дълг, основан на твърдение за договаряне без основание на спогодба за задължение, което не съществува поради симулативност на породилия го договор за заем. ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за продължаване на процесуалните действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: