Ключови фрази
Ревандикационен иск * реална част * нищожност на съдебно решение * недопустимост на решение * нередовност на исковата молба * процесуални предпоставки * право на иск * Обезсилване на решение


Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.5
c2212_16_dec_290_108_zs_inadmiss

Р Е Ш Е Н И Е

№ 201

София, 08.11.2016 година


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов

при участието на секретаря Емилия Петрова,

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр.дело N 2212 /2016 г.:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. П. Ц., Л. И. С. и В. Ц. И. срещу въззивно решение от 30.12.2015 г. по възз. гр.д. № 475 /2015 г. на Софийския окръжен съд, г.о., в частта, с която съдът се е произнесъл по искове на жалбоподателите Н. П. Ц. и Л. И. С. срещу Ц. Б. С. за установяване на правото на собственост и за предаване на владението върху реални части от 400 кв.м. и 535 кв.м. от поземлен имот, целият с площ 1 335 кв.м., находящи се в околовръстния полигон на махала Л. в [населено място] (бивше Р.) област Софийска, с пл. №. 706 по неодобрения кадастрален план от 1991 г. с посочени граници на целия имот, но не и на реалните части. заедно с построената в североизточната част на имота жилищна сграда, и по искания за отмяна на нотариален акт за тези части на основание чл.537 ГПК.

Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 374 /16.06.2016 г. на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по процесуалноправните въпроси: дали при иск за защита на реална част от поземлен имот ищецът следва да я индивидуализира чрез посочване на границите и дали при липса на индивидуализация на реалната част съдебното решение е нищожно, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютната и неразбираемост. Прието е, че по първия изведен въпрос е налице противоречие с посоченото от жалбоподателите решение № 75 от 16.07.2015 г. по гр.д. № 6599 /2014 г. по описа на ВКС, І г.о., постановено в производство по чл.290 ГПК, с което в отговор на правен въпрос за редовността на искова молба за защита на реална част от недвижим имот, в която не са посочени границите на тази реална част, е прието, че при иск за защита на реална част от недвижим имот се дължи индивидуализация както на целия недвижим имот, така и на спорната реална част, като трябва да се посочи точно кое място от имота тя заема, чрез описване на границите и площта и.

Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване и поради съмнение за неговата допустимост – като постановено по нередовна искова молба и поради съмнение за неговата нищожност, доколкото волята на въззивния съд не може да бъде изведена поради неговата абсолютна неразбираемост, включително и чрез тълкуване на нейното съдържание доколкото в посоченото решение № 668 от 15.11.2010 г. по гр.д. № 1790 /2009 г., на ВКС, І г.о., постановено в производство по чл.290 ГПК, в отговор на правен въпрос е прието, че абсолютна неразбираемост представлява (порокът) нищожност на съдебно решение.

Насрещната страна Ц. Б. С. не е подала писмен отговор на касационната жалба, не се явява и не е представлявана в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на касационната жалба.

І. По правните въпроси :

По първия процесуалноправен въпрос - дали при иск за защита на реална част от поземлен имот ищецът следва да я индивидуализира чрез посочване на границите и, настоящият състав намира, че както е прието в решение № 75 от 16.07.2015 г. по гр.д. № 6599 /2014 г. по описа на ВКС, І г.о., постановено в производство по чл.290 ГПК, се дължи индивидуализация както на целия недвижим имот, така и на спорната реална част, като трябва да се посочи точно кое място от имота тя заема, чрез описване на границите и площта и.

Така е, защото частта се обособява от цялото по границите си, от това произтича и думата отграничава. Посочване на площта е функция от посочване (очертаване) на границите, т.е. тя е определяема. Реална част от имот означава определена чрез границите си част от имот.

Така както исковата защита на имот предполага спор относно точно определен имот (дворното място следва да се индивидуализира по актуалния му териториалноустройствен статут), така и исковата защита на реална част от имот предполага спор относно точно определена част от имот, т.е. определена чрез посочване на граници (в първия случай на имота, във втория – на имота и на реалната част от имота).

Затова посочването на границите на реална част от имот, за защита на която се предявява иск, е предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск. Предпоставката е положителна, поради което липсата и означава, че правото на иск не е надлежно упражнено. Това означава, че исковата молба е нередовна. Съгласно чл.129 ГПК съдът не следва да разглежда нередовна искова молба, а да даде указания на ищеца да отстрани нередовностите, след което съдът процедира според това дали нередовностите са отстранени. В случаите, в които съдът се произнася по нередовна искова молба, решението му е недопустимо. (Това е част от отговора на втория процесуален въпрос.)

По втория процесуалноправен въпрос - дали при липса на индивидуализация на реалната част съдебното решение е нищожно, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютната и неразбираемост:

По-горе е посочено, че в случаите, в които съдът се е произнесъл в решението си относно реална част, която не е индивидуализирана в исковата молба, той се произнесъл по нередовна искова молба и решението му е недопустимо.

В други случаи, когато волята на съда относно надлежно индивидуализираната в исковата молба реална част от имот не може да бъде изведена поради абсолютната и неразбираемост, решението може да бъде нищожно.

ІІ. Относно валидността и допустимостта на въззивното решение.

При дадените отговори на правните въпроси и при проверка по доводите за нищожност и недопустимост на обжалваното решение, за които касационната инстанция следи и служебно и съгласно приетото в т.1. от посоченото от жалбоподателите ТР № 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира, следното:

Въззивният съд, както и първоинстанционният, се е произнесъл по искове за защита на право на собственост върху реални части с площи 400 кв.м. и 935 кв.м. от поземлен имот (дворно място във вилна зона), целият с площ 1 335 кв.м., като реалните части не са индивидуализирани чрез посочване на границите им вътре в имота (който е индивидуализиран).

Волята на въззивния съд за това кои са реалните части от поземления имот (какво е точното им местоположение в площта на имота), е абсолютно неразбираема. Това е последица на нередовността на исковата молба (на касаторите). Решението на съда не е нищожно, а недопустимо, като постановено по нередовни искови молби, същото се отнася и до първоинстанционното решение. Ищците (касатори в настоящото производство) в няколкото поредни молби, с които са уточнявали и изменили исковете си и въпреки приетите няколко заключения на съдебно-техническа експертиза, не са индивидуализирали реалните части, за които са предявили исковете си.

Въззивното решение обаче е обжалвано само в частта по иска на Н. П. Ц. и Л. И. С. срещу Ц. Б. С. за установяване на правото на собственост и за предаване на владението върху реална част от 935 кв.м.. То не е обжалвано в частта по иска на В. Ц. И. срещу Ц. Б. С. за установяване на правото на собственост и за предаване на владението върху реална част от 400 кв.м.

Недопустимостта не се отнася до изводите на въззивния съд относно собствеността на жилищната сграда. По отношение на решението за сградата в касационната жалба, която е подадена в последния ден от срока за обжалване, не са наведени никакви конкретни доводи за неправилност, поради което в тази част неговата правилност не следва да се обсъжда.

Поради изложеното и с оглед правомощията на настоящата съдебна инстанция по чл.293,ал.4 ГПК вр. чл.270 и чл.269 ГПК въззивното решение следва да се обезсили само в обжалваната част – по иска на Н. П. Ц. и Л. И. С. срещу Ц. Б. С. и по искането за отмяна на нотариален акт за тези части на основание чл.537 ГПК. а делото да се върне на въззивния съд, който съгласно чл.129 ГПК следва да остави исковата молба без движение и да даде указания за отстраняване на нередовностите – ищците Н. П. Ц. и Л. И. С. да посочат границите на реалната част, за която са предявили иск чрез очертаването им върху актуална скица на недвижимия имот (която отразява актуалния му териториалноустройствен статут по действащия план), след което съдът да процедира по отношение на исковата молба според това дали нередовностите в нея са отстранени. В случай, че бъдат отстранени, разглеждането на делото да продължи от фазата на връчване на препис от редовна искова молба на ответника.

При повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по исканията за разноски в касационното производство. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът


Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение от 30.12.2015 г. по възз. гр.д. № 475 /2015 г. на Софийския окръжен съд, г.о. в частта по иска на Н. П. Ц. и Л. И. С. срещу Ц. Б. С. с правно основание чл.108 ЗС за установяване на правото на собственост и за предаване на владението върху реална част от 935 кв.м. от поземлен имот, целият с площ 1 335 кв.м. в околовръстния полигон на махала Л. в [населено място] (бивше Р.) област Софийска, с пл. №. 706 по неодобрения кадастрален план от 1991 г. и по искането за отмяна на нотариален акт за тази част на основание чл.537 ГПК.

Потвърждава въззивно решение от 30.12.2015 г. по възз. гр.д. № 475 /2015 г. на Софийския окръжен съд, г.о. в частта, с която съдът е отхвърлил иска на Н. П. Ц. и Л. И. С. срещу Ц. Б. С. с правно основание чл.108 ЗС за установяване на правото на собственост и за предаване на владението върху едноетажна жилищна сграда, състояща се от две части, с обща застроена площ 40 кв.м., находяща се в североизточната част на поземлен имот, целият с площ 1 335 кв.м. в околовръстния полигон на махала Л. в [населено място] област Софийска, с пл. №. 706 по неодобрения кадастрален план от 1991 г.

Връща делото за ново разглеждане в обезсилената част от друг състав на въззивния съд при отстраняване на нередовностите на исковите молби по реда на чл.129 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.