Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 224   София, 29.06.  2010 год.   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А             Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети март, през две хиляди и десета година, в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА                                           ЧЛЕНОВЕ:  ЛЮБКА БОГДАНОВА                                                                   СВЕТЛА ДИМИТРОВА           при секретаря        Райна Стоименова     и в присъствието на  прокурора                                като изслуша докладваното  от съдията Светла Димитрова  гр.д. № 3529 по описа за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. к. с./ЦКС/, гр. С., представляван от юриск. Елена Я. , пълномощник на председателя П. С. , против решение № 252 от 04.04.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2007 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е обезсилено решение № 37 от 28.04.2005 г. по гр.д. № 374/2000 г. на Панагюрския районен съд, с което са отхвърлени предявените искове от ЦКС срещу община С., с правно основание 108 ЗС, за признаване за установено по отношение на ответната община, че ищцовия с. е собственик на описаните недвижими имоти – парцели ІІ, ІІІ, ІV, V, VІ, VІІ, VІІІ, ІХ, Х в кв. 112 по плана на гр. С. парцели ІІ, ІІІ, ІV, V, VІ, VІІ, VІІІ, ІХ, Х, ХІ, ХІІ, ХІІІ, ХІV, ХV, ХVІ, ХVІІ, ХVІІІ, ХІХ, ХХ и ХХІ в кв. 112А по плана на гр. С. и за осъждане на община С. да предаде владението тези имоти и е прекратено производството по делото като недопустимо. Жалбоподателят навежда доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за неговата отмяна и уважаване на иска. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа касационната жалба и моли тя да бъде уважена като подробни съображения са изложени в писмена защита. Ответникът по касационната жалба община С. не изразява становище по нея. С определение № 772 от 07.07.2009 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос от значение за изхода на делото, а именно, кога настъпва ефектът на кооперативната реституция на иззето и одържавено след 10.09.1944 г. имущество на кооперативни организации, съгласно Закона за кооперациите/обн. Д. В., бр. 63/1991 г./ и ПМС № 192/1991 г. за условията и реда за връщане на кооперации на тяхно иззето и одържавено имущество след 10.09.1944 г. и Закона за кооперациите от 1999 г. и Наредба за условията и реда за връщане на кооперации и кооперативни с. на тяхно иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10.09.1944 г., приета с ПМС №162/2000 г./обн. ДВ, бр. 65/08.08.2000 г./, когато исковата молба е депозирана на 06.07.2000 г., който въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 2/1995 г. на ОСГК на ВС и ТР № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС, т. 5. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите, изложени в подадената касационна жалба във връзка с основанията за касиране по чл. 281, т. 3 ГПК и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявените от ЦКС срещу ответната община и. за собственост върху процесните недвижими имоти – парцели, са процесуално недопустими, тъй като за ищцовия к. с. липсва правен интерес от предявяването им. Приел е, че искът е предявен след влизане в сила на действащия и към момента Закон за кооперациите/1999 г./ като в срока, предвиден в закона за отправяне на ново искане – 31.12.2000 г., ищецът не е установил правния си интерес да реализира правата си по общия исков ред, тъй като по делото не е установено, че е била препятствана възможността му това да се извърши по административен ред, съгласно Наредбата за условията и реда за връщане на кооперации и кооперативни с. на тяхно иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10.09.1944 г., приета с ПМС №162/2000 г. Въззивното решение е неправилно. Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС, като исковата молба е депозирана от ищеца ЦКС на 06.07.2000 г. и касае възстановяване собствеността на кооперативно имущество. Действително исковата молба е подадена по време на действие на Закона за кооперациите/ДВ, бр.113/1999 г./, съгласно § 1, ал. 1 от който се възстановява правото на собственост на кооперациите и на кооперативните с. върху тяхното иззето, одържавено или преразпределено по какъвто и да е начин имущество след 10 септември 1944 г., ако искането затова е направено до 7 февруари 1993г., като съгласно ал. 5 от него условията и редът за връщане на имуществото се определят от Министерския съвет, доколкото не са уредени с друг закон. В конкретния случай с Постановление № 162 на МС от 02.08.2000 г. , на основание § 1, ал. 5 ЗК е приета Наредба за условията и реда за връщане на кооперации и кооперативни с. на тяхно иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10.09.1944 г., като със него се отменя ПМС № 192/1991 г. за условията и реда за връщане на кооперации на тяхно иззето и одържавено имущество след 10.09.1944 г./обн. Д. В., бр.83/1991 г., изм. и доп. бр. 10/1993 г. и бр. 82/1996 г./, като постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в ДВ – бр. 65 от 08.08.2000 г. Тъй като исковата молба е депозирана на 06.07.2000 г., преди влизане в сила на ПМС № 162/2000 г., в случая са приложими разпоредбите на ПМС № 192/1991г., в каквато насока са и указанията, дадени с отменителното решение на ВКС, Второ гражданско отделение, № 963 от 07.12.2007 г. по гр.д. № 991/2006 г. и които въззивният съд не е изпълнил при новото разглеждане на делото във въззивното производство. Ето защо изводите на въззивния съд, че за ищцовия к. с. липсва правен интерес от предявяването на ревандикационния иск, тъй като този иск е предявен след влизане в сила на действащия към момента Закон за кооперациите/1999 г./ и съгласно Наредбата за условията и реда за връщане на кооперации и кооперативни с. на тяхно иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10.09.1944 г., приета с ПМС №162/2000 г., § 1, тези свои права той е следвало да реализира в съответния срок по административен ред, са неправилни и в противоречие с материалния закон. Както се посочи по-горе Наредбата, приета с ПМС № 162/2000 г. не е била приета по време на депозиране на исковата молба и в случая е действало ПМС № 192/1991 г., отменено с посоченото ПМС № 162/2000 г., т.е. в случая правата си на кооперативна реституция ищцовият к. с. може да реализира и по общия исков ред и за него е налице правен интерес от предявяване на ревандикационния иск. Следователно като е обезсилил първоинстанционното решение като процесуално недопустимо и е прекратил производството по делото и е приел, че то е постановено по недопустим иск, поради липса на правен интерес, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. По изложените съображения неправилно въззивният съд не е разгледал спора по същество и не се е съобразил със задължителните указания по прилагане на материалния закон, дадени с отменителното решение на ВКС по гр.д. № 991/2006 г., ІІ г.о. Обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който следва да съобрази разпоредбите на ПМС № 192/1991 г. и разясненията, дадени в ТР № 2/1995 г. на ОСГК на ВС относно предпоставките за връщане на кооперативното имущество. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал.2 и ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ въззивно решение № 252 от 04.04.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2007 г. на Пазарджишкия окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване.         ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ :