2 РЕШЕНИЕ № 14 София, 03.08.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 217 по описа за 2010 година Производство по чл.290 ГПК. С определение № 794 от 15.08.2011 година е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.З ГПК касационно обжалване по касационна жалба на Х. С. С. на решение № 1833 от 12.11.2009 год.на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д.№ 2062/2009 год.,с което е обезсилено решение № 1246 от 15.05.2009 год.,постановено по гр.д.№ 3941/06 год. на РС-Пловдив,с което е извършена съдебната делба на трите недвижими имота между съделителите,съобразно квотите им. Касационното обжалване е допуснато по процесуалноправния въпрос относно допустимостта на първоинстанционното решение с оглед предмета на въззивното обжалване и пределите на служебната проверка на въззивната инстанция на основание чл.280 ,ал.1, т.1 ГПК,както и по материалноправния въпрос-как следва да се извърши делба на две наследства на общи наследодатели,между които няма пълна идентичност на сънаследниците,като част от имотите принадлежат и към двете наследства,а един от имотите принадлежи само към едното наследство на основанията чл.280 ал.1, т.З ГПК. Ответната страна - И. Д. С. в представения писмен отговор оспорва основателността на жалбата. Ответника Г. С. С. не взима становище. В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост,неправилност и необоснованост на обжалваното решение - основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1,т.2 и т.З ГПК. Върховния касационен съд,състав на Първо гражданско отделение ,провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе,съобрази следното: Касационната жалба е допустима,защото е подадена от надлежна страна срещу въззивно решение,което е неблагоприятно за нея в срока по чл.283 ГПК. Въззивната инстанция е била сезирана с жалба от съделителката И. С. срещу първоинстанционното решение по извършване на делбата,в частта,с която е била осъдена да заплати на съделителката Г. С. сумата над 7725 лв. до 12324 лв за уравнение на дяловете.Съдът е приел,че независимо от конкретното обжалване на проверка подлежи цялото решение по извършване на делбата,защото от начина на извършване на делбата зависи размера на сумите за уравнение на дяловете и на кого се дължат.Въз основа на това е приел,че в рамките на едно производство са се развили две производства за делба,на две отделни съсобствености,които следва да се развиват самостоятелно и без влияние помежду си.Приел е,че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск и е обезсилил решението. Правомощията на въззивната инстанция са изяснени в т. 14 от TP № 1/4.01.2001 год. което не е загубило значение и при действащия ГПК. Правораздавателната дейност на въззивната инстанция е аналогична на тази на първоинстанционния съд и има за предмет разрешаване по същество на материалноправния спор, очертан от ищеца с основанието и петитума на исковата молба. В качеството си на втора инстанция по съществото на спора въззивният съд е длъжен да даде самостоятелно разрешение на спорния предмет на делото, за която цел следва да обсъди събраните пред двете инстанции доказателства,защитните доводи и възражения на страните, да ги подложи на преценка и да формира свои собствени фактически и правни изводи по основателността на предявения иск.При частичното обжалване на решението,предмет на въззивното производство ще бъдат само исковете и решенията по тях, които са обжалвани, а останалите са извън този предмет, тъй като производството по тях е приключило с влязло в сила решение. В тази връзка забраната на чл. 208, ал. 1 ГПК/отм./ за влошаване положението на обжалващия е относима към решението, чиято неправилност е констатирана от въззивния съд, а при частичното обжалване това е обжалваната от него част - решението по един или няколко, но не по всичките обективно съединени искове. Трайна е съдебната практика,че стойностното уравнение на дяловете при разпределение на делбените имоти се извършва на базата на съпоставката на стойността на получения в собственост имот и стойностното изражение на дела от общата делбена маса, изчислена също в парична стойност. В настоящия случай въззивната жалба е била подадена ,само в частта за уравнение на дяловете,съответно на 1.06.2009 г. и въззивното производство се е развило при действието на новия ГПК и към него е приложима разпоредбата на чл.269 ГПК. Съгласно този текст, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му - в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Това означава, че въззивният съд не е могъл служебно да повдигне въпроса за начина на извършване на делбата, след като не е сезиран с него в жалбата.Произнасянето без надлежно сезиране е недопустимо и съставлява нарушение на диспозитивното начало в процеса,поради което въззивното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено.Делото следва да се върне на въззивният съд за произнасяне по същество на правния спор,с който е бил сезиран. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 1833 от 12.11.2009 год.на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д.№ 2062/2009 год. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски окръжен съд. 3 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: