Р Е Ш Е Н И Е № 162 София, 11 юни 2015 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 237/2015 година. Производството е образувано по искане на защитника на осъдения И. С. А. по чл. 423, ал. 1 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в сила присъда № 108 от 30.09.2011год. по н.о.х.д. № 318/2011год. на РС-Севлиево, поради ограничаване правото му на лично участие по наказателното дело, завършило със задочното му осъждане. Иска се отмяна на атакуваната присъда по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност с довода, че на 25.07.2011 г. искателят е получил лично призовката в качеството му на подсъдим по н.о.х.д. № 318/2011 год. на РС-Севлиево и в съдебно заседание той не се е явил, без да сочи уважителни причини за това. Изложените в искането оплаквания се поддържат в производството по възобновяване от защитника на осъдения адв. К.. Той посочва в допълнение, че подзащитният му не е имал причина да се укрива зад граница. Последният се е прибрал в страната, след като е разбрал, че по отношение на него има влязла в сила присъда, въпреки, че е можел да остане в чужбина. Твърди се, че първоинстанционният съд не е направил опит да призове И. С. А.. Осъденият поддържа искането за възобновяване на делото. Излага, че не е получавал никакви призовки и не е знаел за водено дело срещу него. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 108 от 30.09.2011 год. по н.о.х.д. № 318/2011год. на Севлиевския районен съд И. С. А. е признат за виновен за извършено на 16.06.2011год. в [населено място] престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Производството пред Районния съд е протекло в отсъствие на подсъдимия. Постановената присъда не е била обжалвана и е влязла в сила на 15.10.2011 год. В искането за възобновяване осъденият прави оплакване за ограничаване правото му на лично участие по делото, тъй като упълномощеният защитник, след привличането му като обвиняем, го е информал, че няма пречка да замине в чужбина, за да упражнява трудова дейност. След заминаването му се уговорил със защитника да бъде информиран за датата на съдебното заседание, защото всички книжа по делото следвало да бъдат връчвани на посочения съдебен адрес. Твърди, че не е бил известен от съда или от защитника за насрочване на делото в открито съдебно заседание. Не му е бил връчен препис от обвинителния акт. Спрямо него не е изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК, освен това, не е упълномощавал изрично защитника си за съдебната фаза на наказателния процес, а само за досъдебната. Навежда, че постановената осъдителна присъда не е била обжалвана, въпреки възможността наложеното наказание да бъде по-леко, както и, че по отношение на него, не е била взимана мярка за процесуална принуда. Искането за възобновяване не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Досъдебното производство № 361/2011 г. е водено срещу И. С. А.. На 06.07.2010 г. той е бил привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК в присъствието на упълномощен защитник. Взета е мярка за неотклонение „подписка”. На 06.07.2011 г. разследващият орган е предявил разследването на А. и неговия защитник, за което е съставен протокол. Производството по н.о.х.д. № 318/2011 год. на РС – Севлиево е образувано по внесен срещу И. С. А. обвинителен акт за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. С разпореждане № 648/21.07.2011 г. по н.о.х.д. № 318/2011 г. съдия от РС – Севлиево е насрочил делото за разглеждане на 16.08.2011 г., указал е на искателя, че на основание чл. 254, ал. 4 от НПК производството може да протече в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК и е потвърдил взетата на досъдебното производство мярка за неотклонение „подписка”. На 25.07.2011год., видно от приложената призовка (л. 8 от н.о.х.д. № 318/2011 г.), осъденият лично е получил съобщение за насрочването на делото, посочено по-горе, препис от обвинителния акт и копие от разпореждане № 648/21.07.2011 г. по н.о.х.д. № 318/2011 г. на РС – Севлиево. В заседанието на 16.08.2011год. И. С. А. не се е явил. Видно от протокола от 16.08.2011 г. защитникът на подсъдимия е посочил, че последният е отишъл да работи във ФР Германия (същото впрочем е отбелязано от призовкаря на съобщението за второто заседание по делото – л. 16 от н.о.х.д. № 318/2011 г.). РС – Севлиево с определение от 16.08.2011 год. е дал ход на н.о.х.д. № 318/2011 г., като е изложил в мотивите към него, че са налице изискванията за даване ход на делото, тъй като повдигнатото обвинение не е за тежко умишлено престъпление и присъствието на А. в съдебно заседание не е задължително. Във второто съдебно заседание е постановена посочената по-горе присъда № 108 от 30.09.2011 год. От приложената на л. 18 по к.н.д. № 237/2015г. на ВКС справка от ВКП става ясно, че след влизане на горната присъда в сила тя не е приведена в изпълнение. По делото липсват данни за датата, на която осъденият е узнал за постановената присъда. При това положение следва да се приеме, че искането на А. е направено в шестмесечния срок по чл. 423, ал. 1 от НПК. Изложените до тук факти сочат, че А. е знаел за образуваното и водено срещу него наказателно дело за престъплението, по което е осъден. Процесуалното му поведение, с оглед заминаването на осъдения извън пределите на страната, след като е бил уведомен за датата на разглеждане на делото в съдебно заседние и за последиците от неявяването му, сочи незаинтересованост от изхода на производството. Доколкото участието на А. в него не е било задължително и той не е поискал да участва лично, не може да се приеме, че е нарушено правото му на лично участие в процеса, защото последното е диспозитивно и упражняването му зависи от преценката на подсъдимия. В тази връзка ВКС споределя мотивите изложени в определение от 16.08.2011 год. по същото дело. Само за пълнота следва да се отбележи, че със заминаването си за ФР Германия А. е нарушил взетата спрямо него мярка за неотклонение „подписка”, тъй като с тази мярка той е поел задължение да не напуска своя постоянен или настоящ адрес за пребиваване в страната без уведомяване на компетентните органи и направените оплаквания в тази насока, че не е нарушил разпоредбите на НПК, тъй като не му е била взета мярка за процесуална принуда, освен, че са неотносими към предмета на производството, са и неоснователни. Върховният касационен съд не възприема и възраженията относно ненадлежно представителство от защитника в съдебна фаза и качеството на предоставената правна помощ. На първо място, от приложения по делото договор за правна помощ (л. 10 от ДП № 361/2011 г.) е видно, че същият важи до приключването му пред „дознанието” (написано с химикал). В съдебна фаза упълномощеният в досъдебното производство защитник – адв. Р. Б. е приела изпратената призовка без възражения (л. 12 от н.о.х.д. № 318/2011 г.) и се е явила и е представлявала осъдения в двете проведени съдебни заседания (л. 13 и 22 от н.о.х.д. № 318/2011 г.). Съгласно трайната практика на ВКС, когато защитникът, упълномощен на досъдебното производство, участва в съдебната фаза без противопоставянето на подсъдимия, от това следва, че между тях е постигната уговорка за представителство и по продължаващото наказателно производство (решение № 90/18.02.2010 г. по н.д. № 735/2009 г. на ВКС). В настоящия казус, след като с връчването на разпореждане № 648 от 21.07.2011 г. по н.о.х.д. № 318/2011 г. РС – Севлиево е указал на А. датата на съдебното заседание и възможността за разглеждане и решаване на делото в негово отсъствие, последният е бездействал и не е упражнил правото си по чл. 96 НПК да упълномощи друг защитник, въпреки намерението му да напусне страната. При това положение няма основание да се приеме, че осъденият не е бил съгласен да бъде защитаван от адв. Б. в съдебна фаза. На второ място, не може да се приеме за основателно оплакването относно лошото качество на предоставената правна помощ обосновано с твърдението, че защитникът на осъдения не му е разяснил възможността производството по делото да премине в негово отсъствие. Както беше посочено неколкократно по-горе това е направено от РС – Севлиево с разпореждане № 648/21.07.2011год. и при констатирано несъответствие между указанията на съда и казаното от защитника, пред А. е стояла възможност да се откаже /да замени адв. Б. или да поиска назначаването на служебен защитник. На трето място, правото на въззивна жалба е диспозитивно и зависи от волята на съответната страна в съдебното производство. В случая това право не е упражнено от адв. Б., но А. е разполагал с възможност да го упражни лично или посредством упълномощаване на друг защитник. По изложените съображения искането на осъденото лице за възобновяване на наказателното дело следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от осъдения И. С. А. за отмяна по реда на възобновяването на присъда № 108 от 30.09.2011 г. по н.о.х.д. № 318/2011 г. по описа на РС - Севлиево Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: