Р Е Ш Е Н И Е № 378 гр. София, 29.09.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 1659 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по искане на осъдения П. К. Ч. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 5345/2009 г. на Пловдивския районен съд. В него не са конкретизирани касационни основания, а се твърди, че истинските извършители на престъплението са други лица. Претендира се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че авторството на престъплението е безспорно установено и искането следва да бъде оставено без уважени. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на страните установи следното: С присъда № 457/ 18.10.2010 г. Пловдивският районен съд признал подсъдимия Ч. за виновен в това, че на 17.05.2008 г., при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у Д. Н. и с това й причинил имотна вреда в размер на 750 лв., като измамата е извършена от две лица /Ч. и неизвестен извършител/, сговори се предварително за нейното осъществяване, поради което и на основание чл.211 пр.2 вр. чл.210 ал.1 т.2 вр. чл.209 вр. чл.29 ал.1 б.А и Б и чл.54 от НК го осъдил на четири години лишаване от свобода. Присъдата е влязла в сила на 02.11.2010 г. и не е проверявана по касационен ред. Искането е подадено от надлежна страна и в срока по чл.421 ал.3 от НПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Както вече бе посочено, в искането липсва конкретизация на касационните основания, а от изложението може само да се направи извод, че Ч. отрича авторството на престъплението. Твърди, че т.нар. “неизвестни извършители” са известни и той ги е посочил на разследващите органи, но никой не е взел отношение. При това положение настоящият състав е изключително затруднен в осъществяване на правомощията си да провери дали при постановяване на влязлата в сила присъда са допуснати процесуални нарушения, правилно ли е приложен материалния закон и справедливо ли е определеното наказание. ВКС счита, че Пловдивският районен съд е събрал всички възможни доказателства, относими за изясняване на фактите по делото. Подложил е показанията на свидетелите Н., Н., М., М., М., Л., С. и Фурнов на внимателен и обективен анализ, съпоставил ги е помежду им, съобразил е обясненията на подсъдимия и заключението на съдебно- графологическата експертиза и подробно е мотивирал решението си за безспорна установеност на авторството в лицето на подсъдимия Ч.. В доказателствения анализ липсват непълноти, логически несъответствия или извращаване на истинското съдържание на доказателствените средства. Доколкото са констатирани противоречия между свидетелските показания и обясненията на подсъдимия, те са обсъдени и съдът е посочил кои доказателствени източници кредитира с доверие и защо. Изводите на районния съд по правно релевантните факти, включително и относно авторството на деянието, са направени при спазване на процесуалните изисквания по чл.13 и чл.14 от НПК, поради което съдебният акт не страда от процесуална незаконосъобразност. Искането на осъдения за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане е неоснователно. А доколко е известен “неизвестния извършител”, както твърди осъденият, то следва да се посочи, че при решаване на делото съдът е обвързан от параметрите на обвинителния акт и решава в рамките на обвинението. След като прокуратурата е преценила, че няма достатъчно доказателства за изяснява личността на другия извършител и е внесла обвинение срещу Ч., чиято вина е установена по несъмнен и категоричен начин, то липсват основания за неговото оправдаване. При тези съображения Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. К. Ч. за отмяна по реда на възобновяването на присъда № 457/ 18.10.2010 г. по нохд № 5345/2009 г. на Пловдивския районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: