2 решение по гр.д.№ 2 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 70 [населено място], 19. 03. 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря В. П., като взе предвид докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2 от 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Д. Г. Д. за отмяна на влязло в сила решение № 198 от 14.07.2011 г. на Хасковския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 377 от 2011 г., с което е отменено изцяло решение № 599 от 07.01.2008 г. по гр.д.№ 924 от 2006 г. на Районен съд-гр.Х. и вместо него е постановено решение за уважаване на предявения от Р. Т. М. срещу Д. Г. Д. иск с правно основание чл.255 от ГПК /отм./ за установяване, че Р. М. не дължи предаване на Д. Д. на владението на реална част с площ от 12 кв.м. от парцел V-... от кв.... по регулационния план на [населено място] от 1958 г., която част се намира на границата между този парцел и собствения на Д. Д. парцел III-... от кв...., както и че не дължи събаряне на построения върху тази реална част от парцела гараж. В молбата за отмяна се твърди, че след влизане в сила на съдебното решение през м.09.2012 г. молителят е открил ново писмено доказателство от съществено значение за делото /квитанция от 22.01.1976 г. за заплащане на придаденото по регулация място с площ от 12 кв.м./, което представя към молбата за отмяна. В писмен отговор от 22.10.2012 г. пълномощникът на ответника по молбата Р. Т. М. оспорва молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, счита следното: Молбата за отмяна е допустима: същата е подадена от легитимирана страна /ответник по делото, решението по което се иска да бъде отменено/, срещу влязло в сила съдебно решение и преди изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.1 от ГПК /новото доказателство е било открито от молителя през м.09.2012 г., а молбата за отмяна е подадена на 09.10.2012 г./. Разгледана по същество, молбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, поради следното: Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение са само онези нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В разглеждания случай представеното към молбата за отмяна ново доказателство не е от значение за делото поради следното: За да постанови решението, чиято отмяна се иска, съдът е приел, че процесната реална част от парцел от 12 кв.м. е собственост на Р. М., тъй като отчуждителното действие на регулационния план на [населено място] от 1958 г., предвиждащ придаване на тази реална част от имота на М. към парцела на наследодателя на молителя Д. Д., е отпаднало по силата на закона /пар.8 от ПР на ЗУТ/, тъй като дворищната регулация не е била приложена в сроковете по пар.6 от ПР на ЗУТ: нито е било заплатено обезщетение за отчуждената част, нито придадената част е била заета и владяна от наследодателя на Д. и от самия него за период повече от 10 години. Представената към молбата за отмяна като ново доказателство приходна квитанция от 22.01.1976 г. не удостоверява прилагане на дворищната регулация от 1958 г. чрез заплащане на обезщетение за придадената по регулация част от имота, както твърди молителя, а удостоверява заплащането на данък наследство от бащата на молителя Г. Д. Д.- обстоятелство, което е без значение за решаването на съществения за делото правен въпрос: приложена ли е била дворищната регулация на [населено място] от 1958 г. и съответно отпаднало ли е нейното отчуждително действие по реда на пар.8 от ПР на ЗУТ за спорните 12 кв.м. от имота на Р. М.. Поради това тази квитанция не е основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК молителят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата по молбата направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 400 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Д. Г. Д. молба за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК на влязло в сила решение № 198 от 14.07.2011 г. на Хасковския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 377 от 2011 г. ОСЪЖДА Д. Г. Д.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на Р. Т. М. от [населено място], [улица] на основание чл.78 от ГПК разноски по делото в размер на 400 лв. /четиристотин лева/. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.