РЕШЕНИЕ № 46 гр. София, 08 март 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ -трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЧЛЕНОВЕ :МАЯ ЦОНЕВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Ил. Петкова и с участието на прокурора Лаков, като разгледа докладваното от съдия Грозева кнох дело № 31/ 17 г. по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на поде. Г. Н. чрез защитниците му- адв. П. Т. и адв. К. И. срещу нова присъда на СГС от 25.11.2016 г. по внохд № 2496/16 г. В жалбата е релевирано касационно основание по чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК. Направено е искане за отмята на въззивната присъда и за потвърждаване на първоинстанционната, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. Защитата твърди, че СГС е направил погрешна преценка на доказателствата, като не е отчел вътрешното противоречие в показанията на пострадалия. Съдът бил придал особено значение на показанията на полицейските служители, без да отчете обстоятелството, че чрез тях се е стигнало до заместване на един вид доказателствено средство с друг. Съдебният състав неправилно е кредитирал резултатите от проведените следствен експеримент и разпознаване с участието на подсъдимия, като в основата на фактическите си констатации е поставил именно резултатите от тях. В съдебно заседание пред ВКС, адв. Т. и адв. И. поддържат изцяло жалбата, като основното им неодобрение към дейността на СГС се свежда до направения анализ на доказателствата -превратно тълкуване и надценяване на обвинителните доказателствени източници пред тези , които опровергават показанията на пострадалия. Според тях не е формирана годна доказателствена съвкупност, която да обоснове надлежно вътрешното убеждение на съда за виновност на подсъдимия. Поде. Н. се явява лично пред ВКС и моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. ВКС след като изслуша доводите на страните и след като провери атакувания въззивен акт в рамките на правомощията си по чл. 347 от НПК намери следното : Жалбата е неоснователна. Релевираните в нея доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждения на въззивния съд в следствие на неправилна и превратна оценка на събрания доказателствен материал са лишени от основание. Проверяваната съдебна инстанция е извършила обективен и цялостен анализ на доказателствата, при който не се е отклонила от правилата на процесуалния закон и формалната логика. Атакуваният съдебен акт е постановен след изведените нови фактически и правни изводи, които са били подчинени на стриктно съблюдаване на процесуалните правила, поради което отправения упрек към аналитичната дейност на контролирания съдебен състав е неоснователен. Обективния прочит на доказателствата е поставил в основата на фактическите констатации на съда показанията на пострадалия св. С. и това не обуславя твърдения от защитата недостатък на съдебния акт. Съдът е свободен в преценката си кои от доказателствата да кредитира, като обаче за него съществува задължението да аргументира позицията си и да изложи основанията за това. В конкретния случай СГС е изпълнил това свое задължение професионално. Въззивният съд е откроил съществените за предмета на доказване обстоятелства - авторството на деянието, използваната сила за отнемане на златния накит, като е установил идентичността му с предмета, намерен при проведения оглед на местопрестъплението. Това той е сторил въз основа на пълноценен доказателствен анализ, а не само на избрана част от обвинителните доказателствени източници. Контролираната съдебна инстанция се е разграничила от изводите на СРС, като ясно е посочила основанията за това. За да оправдае поде. Н., първостепенният съд е предал особено значение на съществуващите противоречия в показанията на св. С. - че е ударил в лицето подсъдимия, а от това не е имало следи и че носел синджира си под ризата, като по този начин вещта била невидима за подсъдимия и от тях е изведен генерален извод за недостоверност на показанията му като цяло. Въззивният съдебен състав не се е съгласил с доказателствения анализ на първостепенният съд, като с процесуално издържани аргументи е направил нов, собствен анализ, който касационната инстанция възприе. СГС е идентифицирал персонално извършителя на престъпното посегателство в лицето на поде. Н., като е кредитирал показанията на пострадалия и проведено с негово участие разпознаване на лица на 19.08.2014 г. Стъпвайки на устойчивостта на подържаната от пострадалия теза по време на целия процес, на даденото от него описание на извършителя на престъплението и непоколебимостта му при провеждането на разпознаването, въззивния съд е счел с основание, че проведеното процесуално следствено действие е извършено съобразно изискванията на закона. Убедително е защитена тезата, че липсата на фотоалбум не го компрометира, тъй като процесуалния закон не поставя такова изискване за валидирането му. В съответствие с нормите на закона са изводите на съда, че описаното в протокола действие не е опорочено от това, че пострадалият видял подсъдимия преди провеждане на разпознаването на запис от охранителна камера, на който той бил заснет в гръб, отдалечавайки се от местопрестъплението. Този факт не позволява да се приеме за убедителна тезата на СРС, че на свидетеля е оказано въздействие и в него е формирана предварителна нагласа за да посочи персонално подсъдимия,както е посочил СГС, тъй като според доказателствата, на записа не е заснето лицето на извършителя, а гърба. На следващо място, св. С. е дал подробно описание на външния вид на нападателя още при първоначалния разпит и след това преди провеждането на разпознаването, поради което е спазен процесуалния ред. Неоснователно е възражението на защитата, че протокола за разпознаване на лица следва да бъде изключен и за това, защото само подсъдимият е бил с брада и по този начин пострадалият е бил насочен към него и по още един критерий, което сочело на нарушение на изискването на сходство на лицата по см. на чл. 171 ал. 2 от НПК. Предложените от въззивния съд разсъждения, с които е прието, че СРС е надценил значението на този факт, са убедителни и се споделят от касационната инстанция. Те се основават на логически верен анализ на цялата доказателствена наличност, в това число и на приложения снимков материал от криминалната регистрация на подсъдимия от 20.08.2014 г. - ден след проведеното разпознаване, от който е видно, че подсъдимият е със съвсем леко набола брада. Заслужава подкрепа становището на решаващия съд, че показанията на св. С. не се дискредитират чрез снимковия материал от криминалната регистрация на подсъдимия, както е приел СРС, тъй като в него отсъства видима следа от упражнено физическо въздействие от страна на пострадалия при боричкането по между им. Фактът на физическо съприкосновение между подсъдимия и пострадалия на 18.08.2014 г. в района на музея „ име" не се отрича от подсъдимия. А дали и доколко пострадалият е успял да нанесе удар в лицето на подсъдимия и дали от него са останали или не следи, е въпрос който стои,в страни от вниманието на съда и изясняването, на който не би променило съставомерността на действията на подсъдимия, нито би компрометирало доказателствената обезпеченост на обвинението. Проверката на твърденията на пострадалия /за нанесен удар на подсъдимия/ би имала значение, ако показанията му са в дисхармония с останалите доказателствени средства. В конкретния случай това не е така. Съдебният състав внимателно е проследил хронологията на инкриминираните събития и на извършените действия по разследването, като е спрял вниманието си на това : - в колко часа е задържан поде. Н. на 19.08.2014 г. в 17,50 ч. , - кога е проведено разпознаването с негово участие - 19.08.2014 г. в 19,45ч., -в колко часа е извършен огледа на местопрестъплението, при който е намерен инкриминирания предмет на20.08.2014 г. в 12,10 ч./ и -кога е бил проведен следствения експеримент. Съпоставяйки съдържанието на съставените процесуални документи с показанията на св. М., св. П. и св. Л., въззивният съдебен състав е приел законосъобразно, че достоверна картина на случилото се на 18.08.2014 г. пресъздават показанията на пострадалия, а не обясненията на подсъдимия. Контролираната съдебна инстанция не си е позволила да тълкува превратно изброените по- горе доказателствени източници, нито им е придала значение, което те не притежават. Без съмнение, обясненията на поде. Н. са важен източник на доказателствени факти, който предвид двойствената им правна природа винаги подлежи на внимателна проверка. Въззивният съд се е справил със задачата си като аргументирано е отхвърлил твърденията за това, че подсъдимият не е отнемал инкриминираните вещи от пострадалия. На следващо място, съдебният състав не е дал приоритет на обвинителните доказателствени средства за сметка на оневиняващите, както твърди защитата. Показанията на тримата полицейски служители св. М., св. П. и св. Л., са били интерпретирани съобразно действителното им съдържание, като от вниманието на съда не е убягнало, че те са производен доказателствен източник и са относими към предмета на доказване. СГС с основание е приел, че тяхното използване е допустимо, но при определени условия и за постигане на определени цели - за проверка на първичните доказателства и за заместването им, ако те се окажат недостъпни. Несподеляемо е възражението на касатора ,че показанията служат да заместят обясненията на подсъдимия, тъй като това би било така, ако той не е давал обяснения. В случая доколкото подсъдимият е дал обяснения и в тях не е отрекъл физическото си съприкосновение с пострадалия, а е възразил срещу това да е отнемал веща, следва да се приеме, че те служат за проверка на първичните-показанията на св. С. и на обясненията на поде. Н.. По отношение на възпроизведеното в тях извънпроцесуално признание на подсъдимия за съпричастност към деянието, съдът правилно е посочил, че въз основа на тези показания е немислимо осъждането му, ако по делото не са налични други източници, които да ги подкрепят. В конкретния случай, освен показанията на пострадалия, такива са налице -това са извършените процесуално следствени действия и съставените за тях протоколи- оглед на местопрестъплението, оглед на веществени доказателства, разпознаване на лица. Отразената в писмените доказателствени средства информация относно мястото, вида и състоянието на намерената при огледа инкриминирана вещ -златен синджир, изключва житейската правдоподобност на версията на подсъдимия, по подробно развитите от СГС съображения. На последно място, неоснователно се твърди, че СГС е ценил резултатите от проведения следствен експеримент, извършен в 11,20 ч. на 20.08.2014 г. Напротив, съдът го е изключил от доказателствената съвкупност с аргументи, които се споделят и от този съдебен състав, поради което ВКС прие, че вътрешното убеждение на съда е формирано върху годни доказателствени източници. Упрекът на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение на съда в следствие на едностранчив и превратен анализ на доказателствата не намира опора в осъществената от него оценъчна дейност, поради което жалбата срещу въззивната присъда е неоснователна. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354 от НПК ВКС -Трето наказателно отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 302 от 25.11.2016 г. постановена по внохд № 2496/2016 г. по описа на СГС . Решението е окончателно. Председател: Членове:1. 2.