О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 382 София, 01.08.2013 г. Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3123/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от М. със седалище и адрес на управление Руска Федерация, [населено място], чрез адв. В. Й. като процесуален представител, против определение № 278 от 05.02.2013 г. по в.ч.гр.д. № 424/2013 г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено определението на Окръжен съд - Монтана, постановено на 08.11.2012 г. по гр.д. № 80/2012 г., с което на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр.д. № 14 248 /2011 г. по описа на Софийски градски съд. В частната касационна жалба са изложени подробно доводи за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят поддържа, че изводът на въззивния съд за преюдициалност на спора по гр.д. № 14 248/2011 г. по описа на Софийски градски съд по отношение на иска по чл. 26, ал.4 ЗЗД и съединеният с него при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, е необоснован. Сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване по разрешените с него правни въпроси, които са от значение за изхода на процесуалноправния спор, а именно: Следва ли в производството по иск за обявяване на нищожност по чл. 26, ал.4 ЗЗД, съединен с иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на сделката, да се преценява от съда валидността на правоотношението, от което ищецът черпи качеството си на кредитор - подлежи ли това качество на пълно и главно доказване в процеса, и това обуславя ли връзка на преюдициалност на висящия процес по осъдителен иск за вземането и исковете по чл. 26, ал.4 и по чл. 135 ЗЗД. Поддържа, че изводите на въззивния съд относно значението на образуваното друго дело, което има за предмет спор относно вземането, за решаването на иска с правно основание чл. 135 ЗЗД, са в противоречие с практиката на ВКС - решение № 328 от 23.04.2010 г. по гр.д. № 879/2010 г. на ІІІ г.о., решение № 422 от 20.03.2000 г. по гр.д. № 1469/99 г. на ІV г.о., решение № 552 от 15.07.2010 г. по гр.д. № 171/09 г. на ІV г.о., определение № 541 от 11.07.2011 г. по ч. т. д. № 302/ 2011 г., постановено по реда на чл. 274, ал.3 ГПК. Твърди, че по отношение на иска за нищожност по чл. 26, ал.4 ГПК по този въпрос няма съдебна практика, което обуславя наличие на основание за касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Вторият правен въпрос, по който се иска допускане на касационно обжалване е за това дали липсата на пълен идентитет по обуславящото и по обусловеното дело представлява пречка за спиране на обусловеното дело на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК. Според жалбоподателя, този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС - определение № 495 от 04.07.2012 г. по ч.гр.д. № 423/2012 г. на ІV г.о. В писмен отговор на частната жалба, подаден от А. Г. А. чрез нейния пълномощник адв. Г. И., се излага становище, че не са налице наведените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по гр.д. № 80/2012 г. по описа на Окръжен съд- Монтана е образувано по предявен от М., със седалище и адрес на управление Руска Федерация, против Д. Ц. И. и А. Г. А. иск с правно основание чл. 26, ал.4 ЗЗД за обявяване за нищожна като привидна на сключената между ответниците сделката за покупко- продажба на недвижим имот, обективирана в нотариален акт № 513, т.ІІІ, дело № 320/2011 г. на нотариус О. К., съединен при условията на евентуалност с иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на същата сделка за относително недействителна като увреждаща ищеца в качеството му на кредитор на ответника Д. И.. Пред първоинстанционния съд ответникът Д. И. е направил искане за спиране на производството, което е обосновал с наличието на висящо дело пред Софийски градски съд, образувано по предявен от М. против него иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 138 и сл. ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за заплащане от ответника в качеството му на поръчител по договор за поръчителство на сумата 100 000 евро, като част от общодължимата от [фирма] сума в размер на 1 611 155.21 евро, и 6 800 евро неустойка. При тези данни, за да постанови обжалвано определение, въззивният съд е приел, че висящият пред Софийски градски съд спор относно вземането, е преюдициален за изхода на главния и на евентуалния иск, предмет на образуваното пред Окръжен съд Монтана дело. Изводът е обоснован с това, че ищецът извежда правния си интерес от предявяване на иск за нищожност на сделка, в която не участва като страна, както и за обявяване на нейната относителна недействителност по реда на чл. 135 ЗЗД, от качеството си на кредитор на парично вземане, за което ответникът И. е задължен солидарно с главния длъжник като негов поръчител. Приел е, че в предмета на доказване по главния иск по чл. 26, ал.4 ЗЗД се включва както формалното установяване на качеството на кредитор, така и на всички възражения относно съществуването на дълга на насрещната страна, а макар в предмета на доказване на евентуалния иск по чл. 135 ЗЗД да се включва само формалното качество на кредитор, при наличието на спор относно вземането съдът, който е сезиран с претенцията по чл. 135 ЗЗД, следва да съобрази изхода по него. Първият от поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос е обусловил съдържанието на въззивното решение и е от значение в неговата цялост за точното прилагане на закона - чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, поради което касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. За да отговори на този въпрос, настоящият състав съобрази следното: Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск, какъвто по своя характер е и искът за обявяване на нищожност по чл. 26 ЗЗД. Безпротиворечива е съдебната практика, че легитимирани да предявят този иск са страните по сделката, а трети лица – когато с нея се засягат техни права и признати от закона интереси. Когато едно лице твърди, че има качеството на кредитор и атакува с иск по чл. 26 ЗЗД разпоредителна сделка, извършена с имущество на неговия длъжник, очевидно той свързва правния си интерес с възможността да насочи принудителното изпълнение върху това имущество на длъжника. В такъв случай въпросът за вземането е преюдициален, тъй като ако вземането не съществува, било защото не е възникнало или защото е погасено по давност, то намесата на ищеца в чужда правна сфера ще се окаже неоправдано, защото той не притежава материално право, което спорното правоотношение да засяга или застрашава и което да се нуждае от търсената с иска защита. Изложеното налага извод, че са налице предпоставките на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по иска по чл. 26, ал.4 ЗЗД до приключване на гр.д. № гр.д. № 14 248 /2011 г. по описа на Софийски градски съд. Различно е положението при отменителния иск по чл. 135 ЗЗД. При него въпросът за съществуването на вземането не е от такова значение, защото ако се окаже, че то не съществува, решението, с което искът се уважава, няма да може да изпълни предназначението си – ищецът да насочи изпълнението върху имуществото, предмет на сделката. Решението за обявяване на сделката за относително недействителна ползва само кредитора, предявил иска и само за вземането, което обезпечава. От него не могат да се ползват останалите кредитори на длъжника. В отношенията между страните по сделката, между тях и трети лица, тя е действителна и поражда правно действие. С оглед тази специфика на П. иск е и изразеното в решение № 552 от 15.07.2010 г. по гр.д. № 171/09 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 328 от 23.04.2010 г. по гр.д. № 879/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., становище, възприето в практиката на ВКС, че когато П. иск не е съединен с иск за вземането, правоотношението, от което това вземане произтича, не стават предмет на делото и че съдът, сезиран с иска по чл. 135 ЗЗД, не може да спира производството по делото до разрешаване на спора относно вземането с влязло в сила решение. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в противоречие с цитираната практика на ВКС, но в случая то не може да обоснове отмяна на въззивното определение, тъй като по настоящото дело П. иск е заявен като евентуален, а след като са налице предпоставките за спиране на производството по главния иск по чл. 26, ал.4 ЗЗД, по необходимост следва да се спре и производството по евентуалния иск. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса липсата на пълен идентитет по обуславящото и по обусловеното дело представлява пречка за спиране на обусловеното дело на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК. Предвид обстоятелството, че в производството по иска по чл. 26, ал.4 ЗЗД и по иска по чл. 135 ЗЗД двамата ответници като страни по атакуваната сделка имат качеството на задължителни другари, по отношение на които с оглед естеството на спорното право решението /и по двата иска/ трябва да бъде еднакво, даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с практиката на ВКС. Наличието на предпоставки по чл. 229 ГПК за спиране на производството по отношение на един от задължителните другари по необходимост води до спиране на производството и по отношение на другия. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 278 от 05.02.2013 г. по в.ч.гр.д. № 424/2013 г. на Софийски апелативен съд. ПОТВЪРЖДАВА определение № 278 от 05.02.2013 г. по в.ч.гр.д. № 424/2013 г. на Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: