Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * недопустимост на иск * преминаване от осъдителен към установителен иск * произнасяне по непредявен иск * реституция * земеделски земи * индивидуализация на недвижим имот


2
Р Е Ш Е Н И Е

N 122


София 18.04.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на седми март през две хиляди и дванадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕ НОВЕ.: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 345 / 2011 г. по описа на първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
М. А. Т. и Х. А. Т. са обжалвали въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1271 от 02.11.2010г. по гр.д.№ 676/2010г.
Ответницата Л. В. К. изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли да се остави без уважение като й се присъдят и разноските по делото.
Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл.288 ГПК № 1058 от 11.11.2011г. на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпросите допустимо ли е изменение на ревандикационен иск в отрицателен установителен иск по реда на чл.116 ГПК/отм./ и представлява ли нарушение на процесуалните правила произнасянето от въззивния съд по иск на непредявено основание в случаите на разглеждане на първоначално предявения ревандикационен иск при неуважено, но допустимо искане за изменението му в отрицателен установителен иск.
По въпросите, по които е допуснато касационното обжалване на основание чл.291 ГПК Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:
Изменение на иска съгласно чл. 116 ал.1 ГПК /отм./ при действието на който е разгледано делото от инстанциите по същество е налице, когато се променят или добавят нови факти, от които ищецът извежда своето право /основанието/ на иска или се променя петитумът. Изменение както на основанието, така и на петитума е недопустимо, защото се променя предмета на делото т.е. предявява се изцяло нов иск.
Законът изрично допуска да се премине от установителен към осъдителен иск и обратно, което предполага запазване на основанието на иска – при същите факти ищецът променя вида на търсената защита. У. искове обаче могат да бъдат както положителни, така и отрицателни в зависимост от това дали се твърди съществуването на едно право или се отрича твърдяно от ответника право или правоотношение.
Основанието на ревандикационния иск включва твърдения за собственост на ищеца на конкретно правно основание, както и за нарушение на правомощието му да владее имота от ответника. При отрицателния установителен иск освен твърдение за собственост на ищеца, основанието съдържа отричане на правото на собственост на ответника , а искането е да се установи, че то не съществува. Следователно предметът на двата иска е различен, защото се променя както основанието, така и петитумът. Освен това доказателствената тежест при ревандикационния /както и при положителния установителен иск за собственост/ е на ищеца – той трябва да докаже, че е придобил собствеността по посочения в исковата молба способ. Ответникът може да не заявява свои вещни права или друго основание, на което владее имота, а да се защитава като само отрича правото на собственост на ищеца , докато при отрицателния утановителен иск той трябва да докаже , че притежава право на собственост върху имота.
С оглед на изложеното поради промяна на предмета на спора преминаването от ревандикационен към отрицателен установителен иск за собственост не е допустимо. Обратното становище изразено в решение № 1241от 04.11.2008г. по гр.д.№ 5720/2007г. на ВКС, ІV г.о. не се споделя от настоящия състав.
По основателността на жалбата
Варненският окръжен съд е оставил в сила решение № 210 от 20.01.2010 година на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.108 ЗС.
В. съд е приел, че ищците не са доказали твърдението за придобиване собствеността на имота на посоченото в исковата молба основание – реституция по ЗСПЗЗ. Решението на Поземлената комисия, с което е възстановена собствеността е постановено преди изменението на чл.14, ал.1, т.З от ЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр.68/99г. в сила от 30.07.1999г. и би следвало да има конститутивно действие ако то има изискуемото по ЗСПЗЗ съдържание относно индивидуализацията на възстановения имот - размер и категорията на имота, местоположение (граници, съседи) и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това с оглед на което конститутивно действие е породила последващата заповед от 01.09.2006г. на кмета на район А., [община], издадена по реда на параграф 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно тази заповед правото на собственост е възстановено върху новообразуван имот № 1374 в кадастрален район 549 по Плана на новообразуваните имоти на местността „Прибой“ , землището на[жк], който е съседен според заключението на вещото лице на спорния имот пл.№ 1368, а не се припокрива с него.
С оглед изложението по чл.291 ГПК е неоснователен доводът на касаторите, че въззивното решение е недопустимо. Правилно първоинстанционният съд е приел за недопустимо изменението на иска от ревандикационен в отрицателен установителен иск за собственост поради промяна на предмета на делото, и неуместно с оглед защитата на ответниците, които след събиране на всички поискани от ищците доказателства в седем съдебни заседания, трябва да организират различна защита на правата си. А щом като изменението на иска не е прието от районния съд при спазване на процесуалните правила, въззивният съд не се е произнесъл по непредявен иск, като се поддържа от касаторите. Н. на конкретно наведените доводи във въззивната жалба за неоснователния отказ на районния съд да допусне изменението на иска не е съществено нарушение и не обуславя отменително основание по чл.281 ГПК.
Не е основателен и доводът на касаторите, че са доказали активната си материално правна легитимация, тъй като индивидуализацията на имота била белег на имота, а не качество на административния акт, възстановяващ собствеността. Законосъобразно е становището на съда, че след като в решението на ОСЗ имотът не е индивидуализиран нито с граници, нито със заснемане по стар план, няма как да се установят неговите граници, затова реституционният ефект е настъпил с издаването на заповедта по § 4к ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ за новообразувания имот 1374 кадастрален район 549 м.“Прибой“,[жк]. Според това заснемане, имотите на ищците и на ответницага не се припокриват, а са съседни, следователно ответницата не нарушава правата на ищците, защото нито има титул за собственост, нито владее техния имот.
С оглед на изложеното не са налице релевираните основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответницата следва да бъдат присъдени поисканите разноски за тази инстанция в размер на 600 лв., представляващи платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 20.02.2011г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1271 от 02.11.2010г. по гр.д.№ 676/2010г.
ОСЪЖДА М. А. Т. и Х. А. Т. да заплатят на Л. В. К. сумата 600 лв. /шесттотин лева/ разноски за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: