Р Е Ш Е Н И Е № 35 гр. София, 17 април 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари през 2018 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев разгледа докладваното от съдия Панева касационно наказателно дело № 20 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Р. Б. срещу решение № 436 от 23.10.2017 г. на Софийския апелативен съд-Наказателно отделение, 4-ти състав, постановено по ВНОХД № 848/2017 г. В жалбата са изложени доводи за допуснати при съдебното разглеждане на делото съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и на потвърдената с него първоинстанционна присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Направено е и алтернативно искане – за изменяване на оспореното решение и за намаляване на размера на наложеното на подсъдимия наказание от четири на три месеца лишаване от свобода. В съдебното заседание пред настоящата инстанция подсъдимият и неговия защитник поддържат жалбата, изложените в нея доводи и направените искания. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за оставяне на жалбата без уважение. Счита, че фактите са установени правилно и въз основа на валидни доказателства, а материалният закон е приложен точно. Настоящият състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл. 347 НПК, установи следното: С присъда № 244 от 05.10.2015 г., постановена по НОХД № 2022/2015 г. Софийският градски съд-Наказателно отделение, 13-ти състав е признал подсъдимия Р. В. Б. за виновен в това, че на 20.09.2014 г., около 20:17 часа в [населено място], в района на кръстовището между [улица]и [улица]при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил „марка“, модел „модел“ с рег. [рег.номер на МПС] нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Е. С. Р., като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия, поради което и на осн. чл. 343а, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и чл. 54 НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, като на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на наказанието за срок от три години. На осн. чл. 343г НК е постановил и лишаване на подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца. С тази присъда подсъдимият е бил осъден да плати обезщетение за неимуществени вреди от престъплението в полза на конституираните като граждански ищци сестри на пострадалия и на осн чл. 189, ал. 3 НПК в негова тежест е било възложено и плащането на направените по воденето на делото разноски, както и държавна такса върху уважената част от предявените искови претенции. В рамките на инициирания с жалба на защитника въззивен контрол, с решение № 23 от 25.01.2016 г. по ВНОХД № 1117/2015 г. Софийският апелативен съд-Наказателно отделение, 6-ти състав е отменил така постановената присъда и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд за отстраняване на съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с неправилно конституиране на двете сестри на пострадалия Р. като страна – граждански ищци и частни обвинители в процеса. При повторното разглеждане на делото от Софийския градски съд и с присъда № 97 от 11.04.2017 г., постановена по НОХД № 354/2016 г. подсъдимият отново е признат за виновен в извършването на горепосоченото престъпление и на осн. чл. 343а, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и чл. 54 НК му е наложено наказание от четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. На осн. чл. 343г НК съдът е постановил и лишаване на подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година и четири месеца, считано от влизането на присъдата в сила. С оглед изхода на делото и на осн. чл. 189, ал. 3 НПК заплащането на направените по воденето на делото разноски е възложено в тежест на Б.. С понастоящем оспореното по касационен ред въззивно съдебно решение присъдата е потвърдена изцяло. Касационната жалба е основателна, макар и не по всички, изложени в нея съображения. Едно от възраженията, предназначени да обосноват претенцията за наличие на съществени процесуални нарушения е срещу ползваната от изготвилите комплексната медико-автотехническа експертиза вещи лица методика за експертен анализ. Като се отмине фактът на употребената при това оспорване от касатора твърде неуместна словесност, възражението не насочва към основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Методиките за провеждане на експертните изследвания нямат процесуален характер, като не са, а и не биха могли да бъдат регламентирани в НПК. Поради това при назначаване на експертиза съответният орган не би могъл да укаже на вещите лица по каква методика да проведат възложеното им изследване. Изборът на метода, както и на средствата, с които ще бъде извършена експертизата, принадлежи на самите вещи лица. Важно е ползваният метод да е признат от науката и практиката, както е в случая с метода на К., приложен при решаването на част от задачите пред КМАТЕ. Това не означава разбира се, че съдът (както и органите на досъдебното производство) е длъжен да се отнася с безрезервно доверие към експертните изводи. Преценката му дали ще ги възприеме или не обаче зависи изцяло от обективни критерии, като обосноваността на тези изводи, от тяхната пълнота и яснотата им, от логическата им същност, от това дали са направени в рамките на професионалната компетентност на съответното вещо лице, дали са категорични или са с вероятностен характер, дали обхващат всички, поставени въпроси, дали има противоречия между отделните изводи или между тях и обективни данни по делото и пр. Но нито съдът, нито органите на досъдебното производство, биха могли, влизайки сами в ролята на експерти, да опровергават научната стойност на експертното заключение, още повече с неаргументативните средства, ползвани в случая от касационния жалбоподател, които сами по себе си са лишени от способност рационално да убедят в правотата на поддържаната теза. Преценката за съответствие на приетата по делото КМАТЕ с горепосочените критерии показва, че от тази гледна точка съдилищата не са имали основания да отрекат възможността за приемането и за ползването на експертизата. Липсва и превратно възприемане на изводите на КМАТЕ относно предотвратимостта на удара при движение на процесния автомобил с 50 км/ч., както се твърди в касационната жалба. Констатация, като твърдяната от адв. М. – за непредотвратимост на удара при движение с разрешената скорост от 50 км/ч., не се съдържа в приетата по делото КМАТЕ. Напротив, ясно, категорично и същевременно неколкократно вещите лица са посочили, че при движение на управлявания от подсъдимия автомобил с 50 км/ч. ударът би бил предотвратим, при това при всички варианти на придвижване на пострадалия пешеходец – със спокоен ход, с бърз ход и със спокоен бяг (стр. 11 - 14 и стр. 17 - 18 от експертизата). Цитираните в жалбата параметри на отстоянието на лекия автомобил от мястото на удара са изчислени спрямо момента, в който подсъдимият, според вещите лица е възприел пресичащият пешеходец, съотв. е реагирал за предотвратяване на удара. Отстоянието на автомобила от мястото на удара в момента, когато водачът обективно е могъл да възприеме стъпването на пешеходеца на платното за движение, според експертите, е друго и то е значително по-голямо от опасната зона за спиране на автомобила при движение с разрешена скорост (стр. 12-13 от експертизата). С основание обаче се възразява от касатора срещу годността на изходните данни, ползвани за изводите на КМАТЕ относно мястото на удара по дължина и по широчина на пътното платно, относно отстоянието на процесния автомобил от това място в момента на възникване на опасността, респ. относно предотвратимостта на удара при движение с избраната от подсъдимия скорост и при движение с разрешена скорост. Водещият довод в касационната жалба е за това, че вътрешното убеждение на съдилищата по отношение на тези данни, е формирано на негодна доказателствена основа, доколкото като доказателствен източник е ползвана скицата към огледния протокол, по отношение на който протокол съдилищата са се съгласили, че е лишен от процесуална стойност. Действително, след като при проведения от състава на СГС разпит на Б. Д. и В. Г. (вписани в протокола за оглед на местопроизшествие като поемни лица) е било установено, че и двамата не са присъствали при изследването на местопроизшествието, съответно при установяването и фиксирането на обстановката, в т.ч. и на следите от злополуката, както първоинстанционният, така и въззивният съд без колебания са приели, че приложеният към делото документ, назован „протокол за оглед на местопроизшествие“, съставен от инспектора при ОПП-СДВР Р. К., е негоден за ползване като доказателствено средство. Тази констатация обаче са отказали да отнесат и към скицата на местопроизшествието, съпътстваща този протокол, като са приели, че „скицата е писмено доказателство, а не процесуално-следствено действие и по аргумент от чл. 137 НПК при изготвянето й не е необходимо да присъстват поемни лица“. Този аргумент е лишен от нормативна, от логическа и от практически приемлива обоснованост. Доказателствата са определени в чл. 104 НПК като фактически данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в НПК. Касае се за конкретни факти, обективно проявили се и съществуващи в действителността вън и независимо от съзнанието и действията на органите на наказателното производство, предприети при провеждането му. Фактите с характера на доказателства са обективно свързани със събитието на престъплението и обосновават неговото съществуване или несъществуване, респ. наличието или отсъствието на връзка на обвиненото лице с извършването му, а не са създадени по повод на разследването. За да получат качеството на доказателства, тези факти трябва да са установени чрез системата и способите на наказателно-процесуалното доказване. Никое от тези условия не е възможно да се отнесе към скицата, съпътстваща приложения документ, назован „протокол за оглед на местопроизшествие“. Тя е изготвена като част от първото действие по разследването, предприето от полицейски орган в МВР за събиране и за запазване на доказателства, съответно отразява данни от извършеното от този орган непосредствено възприемане на обстановката на мястото на произшествието. От друга страна, немислимо е да се признае самостоятелно съществуване на скицата извън протокола, който тя съпътства, както практически са приели съдилищата от предходните инстанции. Скицата на местопроизшествието представлява част от комплексното фиксиране на резултатите от огледа, наред със самия протокол за оглед и изготвените към него фотоснимки, видеозаписи и пр., като възпроизвежда в графичен вид и онагледява тези резултати. Неуместно съдилищата са се позовали на чл. 137 НПК, за да изведат аргумент за възможно самостоятелно ползване на скицата на местопроизшествието при установяването на релевантните факти. С присъствието на поемни лица НПК е свързал законосъобразното провеждане на самите процесуално-следствени действия, посочени в чл. 137, ал. 1 НПК, а не съставянето на протоколите за тези действия. Съставянето на протокола е част от процедурния ред, по който е предвидено да протича извършването на действията по разследването и съдебните следствени действия, съгл. чл. 128 НПК. А доколкото този ред предвижда поемните лица, присъствали при извършването на съответното процесуално-следствено действие да подпишат съставения за него протокол, да искат поправки, изменения и допълнения в него, това е аспект на самата същност на процесуалната функция, която те имат - да удостоверят коректното отразяване в протокола на извършените действия по оглед, претърсване, изземване и пр. Поради това отсъствието на поемни лица при извършването на съответното действие по разследването, което е предвидено да се осъществява в присъствието на такива лица, опорочава самото действие, съответно прави невъзможно ползването на констатациите при извършването му и събраните чрез него данни. В конкретния случай е несъмнено, че изготвеният от инсп. Р. К. протокол за оглед на местопроизшествие не може да изпълни ролята на доказателствено средство, след като вписаните в съдържанието му като поемни лица граждани са били лишени от възможност да изпълнят ролята си по осигуряване и удостоверяване на законосъобразността и достоверността на документираните в този протокол действия и констатации. Допуснато е нарушение на процесуалния регламент по чл. 156, ал. 1 НПК, което превръща действията по оглед в обикновено извънпроцесуално наблюдение и изучаване на мястото на произшествието от страна на съставилия протокола полицейски орган. Съответно, констатациите при това извънпроцесуално наблюдение, вкл. възпроизведените в графичен вид в приложената към този протокол скица на местопроизшествието, не е възможно да се ползват при решаването на фактическите въпроси по делото. Това налага събиране на доказателства за релевантните обстоятелства и факти относно обстановката на местопроизшествието чрез допустими от закона доказателствени способи и средства. Източник на такива доказателства се явяват обясненията на подсъдимия, показанията на очевидеца П. В., данните от огледа на лекия автомобил на подсъдимия, изводите на съдебно-медицинската експертиза на трупа на постр. Р., справката относно режима на работа на светофарната уредба на кръстовището на [улица]с приложенията към нея. Възможен източник на ценни сведения биха могли да бъдат евентуално показанията на участвалите в екипа на Спешна медицинска помощ, отзовал се на сигнала за произшествието и транспортирал тялото на Р. до болнично заведение, както и евентуално показанията на участвалите в състава на АП-122 при 03 РУП – СДВР, запазили местопроизшествието до пристигането на дежурната огледна група. На базата на събраните по този начин доказателства, евентуално и чрез други по преценка на съда, би било възможно по законосъобразен начин да бъдат установени релевантни факти, като видимост в района на злополуката при нейното възникване; атмосферните условия; състоянието на пътната настилка; пътна маркировка и сигнализация на мястото; интензивност на движението в двете полуплатна на булеварда към момента на злополуката; поведението на участниците в произшествието непосредствено преди и в момента на произшествието; мястото, на което са се установили тялото на пострадалия и автомобила на подсъдимия след произшествието, както и взаимното им разположение; наличието на следи от произшествието върху платното за движение в района на злополуката, като разпилени вещи, кръв, спирачни следи и др., тяхното разположение и т.н. Въз основа на информацията, събрана по този начин би следвало да се назначи повторна автотехническа или комплексна медико-автотехническа експертиза, която да отговори на интересуващите процеса въпроси относно скоростта на движение на процесния автомобил при възникването на опасната ситуация и към момента на удара; мястото на удара; предотвратимостта на произшествието при движение с избраната от подсъдимия скорост и евентуално при движение с разрешена скорост; механизъм на произшествието и пр. Упражнявайки правомощието си по чл. 124 КРБ за осъществяване на върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите, настоящият състав констатира, че наред с коментираното до тук нарушение на процесуалните правила, е налице и друг особено съществен процесуален порок, сериозно накърняващ правата на подсъдимия, допуснат при първоинстанционното решаване на делото. Нарушен е чл. 287, ал. 1 НПК. Това нарушение не е изведено в касационната жалба, но то е в тясна връзка с нарушението, допуснато при извършеното от съдилищата фактическо установяване, защото изискването за спазване на процесуалния регламент при установяването на фактите не съществува самоцелно, а като предпоставка за решаване на задачите пред наказателното производство, определени в чл. 1, ал. 1 и ал. 2 НПК. Реализирането на тези задачи, сред които са и разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона, предполага не само разкриване на извършено престъпление, респ. правилно установяване на фактите за извършено престъпление, но и наличие на обвинение за тези факти. В случая според внесения обвинителния акт ПТП е възникнало при предприето от пострадалия пресичане на платното на [улица]в посока отляво надясно „спрямо посоката на извършения оглед на местопроизшествието, а именно от [улица]към [улица]“. Тази констатация е съпътствана от извода на прокурора, че към момента на възникване на злополуката управлявания от подсъдимия автомобил се е движел по [улица]в посока от [улица]към [улица]. Т.е. обвинението е приело, че пътно-транспортно произшествие е възникнало при осъществявано от пострадалия пешеходец пресичане на платното на булеварда отляво надясно спрямо посоката на движение на ударилия го автомобил. Описвайки приетата от него за установена фактология по случая, съставът на СГС е посочил, че произшествието е възникнало при извършено от пострадалия пресичане на платното на [улица]в посока отдясно наляво спрямо избраната от подсъдимия посока на движение от [улица]към [улица]. По този начин е променен съществен компонент от фактическата обстановка, при която според обвинителния акт е извършено инкриминираното деяние. Така по недопустим начин съдът практически е приложил закон за същото престъпление при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението относно механизма на злополуката, измествайки прокурора при осъществяването на конституционното му правомощие да повдига и да предявява обвинения. Ясно указано е в ТР № 57 от 4.12.1984 г. на ОСНК на ВС (т. 2), че „Когато на съдебното следствие се установят обстоятелства, които имат значение за определяне фактическия състав на престъплението, но не са посочени в обвинителния акт и по тях подсъдимият не се е защищавал, защото не са му били предявени по надлежния процесуален ред, налице е изменение на обвинението … Изменението е съществено, когато установените на съдебното следствие нови обстоятелства изменят фактическия състав на описаното в обвинителния акт деяние, за което подсъдимият е бил предаден на съд, и сочат на основание за прилагане на закон за същото, еднакво, по-леко или по-тежко наказуемо престъпление, по което той не се е защищавал.“ Осъждането на подсъдимия при други факти всякога води до злепоставяне на интереса му вината му да се преценява от гледище единствено на обвинението, което е повдигнал и е предявил срещу него прокурора. Макар да не е бил сезиран изрично с възражение за това нарушение, съставът на САС е бил длъжен, съобразно със задължението си по чл. 314, ал. 1 НПК за цялостна проверка на присъдата, да го констатира и да предприеме необходимото в рамките на правомощията си за неговото преодоляване. Посочените нарушения, опорочили първоинстанционната присъда, обуславят неправилност и незаконосъобразност и на потвърждаващото тази присъда въззивно решение, като предопределят отмяната му. Делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане, при което следва да се съобразят дадените в настоящото решение указания. Водим от изложеното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 5 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 436 от 23.10.2017 г. на Софийския апелативен съд-Наказателно отделение, 4-ти състав, постановено по ВНОХД № 848/2017 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.