1 Р Е Ш Е Н И Е № 253 гр. София, 02 юли 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Дърмонски ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Румен Петров при участието на секретар Мира Недева и на прокурора Искра Чобанова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 443 / 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Великотърновската апелативна прокуратура и по жалба на частните обвинители Л. Х. М., Б. Х. М., последната лично и като майка и законен представител на М. М. А., М. М. А. и М. М. А., всички чрез повереника си адвокат Г. Н. от АК – [населено място], а също и по жалба на частните обвинители К. Д. Х., А. Е. Х., Н. А. Д., С. С. К., А. С. К. и С. С. К., всички чрез повереника си адвокат С. Ч. от АК – [населено място], срещу решение № 12 от 28 януари 2015 година на Великотърновския апелативен съд, по внохд № 310 / 2014 година, с което е изменена в наказателно-осъдителната и в санкционната й части и потвърдена в останалата част присъда № 36 от 01 октомври 2014 / година на Русенския окръжен съд, постановена по нохд № 471 / 2014 година по описа на този съд. В касационния протест са релевирани всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за правилно приложение на закона и за увеличаване на наложените на подсъдимия Д. Н. П. наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС. Жалбите на частните обвинители съдържат идентични възражения за явна несправедливост на наложените на подсъдимия П. наказания, намалени от въззивния съд, както и сходни искания – за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на съда с оглед увеличаване на наказанията на подсъдимия. В съдебното заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа подадения касационен протест при заявените в него възражения и отправено искане и изразява становище за основателност на жалбите на частните обвинители. В същото заседание жалбоподателите – частни обвинители Б. М. и М. А. (със законния си представител М.) участват лично и с повереника си адвокат Н., който поддържа касационната жалба при направеното в нея оплакване за явна несправедливост на наложените наказания и искането за налагане на по-тежко наказание на подсъдимия, което предпоставя връщане на делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий. Частните обвинители М. А. и М. А. не участват лично пред ВКС, редовно призовани чрез законния си представител Б. М., като не участва лично и Л. М., също редовно призована. Последните трима се представляват от повереника си адвокат Н., който поддържа касационната жалба и от тяхно име. Жалбоподателите – частни обвинители К. Х., А. Х., Н. Д., С. К. и А. К. участват лично в съдебното заседание, заедно с повереника си адвокат К. С. от АК – [населено място], редовно преупълномощен от адвокат Ч.. Жалбоподателката С. К. не се явява, редовно призована, като се представлява също от адвокат С.. Последният поддържа общата им касационна жалба при направеното в нея възражение за явна несправедливост на наложените на подсъдимия наказания, заедно с искането за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд с оглед увеличаване на размера на тези наказания. От всички явили се жалбоподатели-частни обвинители, единствено Н. Д. е заявила желанието си и за лично участие в процеса, в рамките на което е подкрепила заявеното от повереника й адвокат С.. Подсъдимият Д. Н. П. и защитниците му адвокати А. К. и А. С., двамата от АК – [населено място], не участват лично в заседанието пред ВКС, редовно призовани. Депозирали са писмена молба от 26. 05. 2015 година, в която заявяват съгласието си делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие и изразяват становище за неоснователност на касационния протест и касационните жалби на частните обвинители. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: След проведено съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от същия, първоинстанционният съд е постановил присъдата си, с която е признал подсъдимия Д. Н. П. за виновен в това, че на 13. 07. 2013 година, в [населено място], Р. област, при управление на моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил „Пежо 405”, [рег.номер на МПС] , в нарушение на правилата за движение – чл. 21, ал. 1, чл. 42, ал. 2, т. 2 и чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДП, по непредпазливост е причинил смъртта на М. М. А. и С. К. Д. и средни телесни повреди на Б. Х. М. и на Н. А. Д., като деянието е извършено в пияно състояние, при концентрация на алкохол в кръвта 0.78 промили и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 343, ал. 4 във вр. ал. 3, предл. 1 и предл. 3, б. „б”, предл. 2 във вр. ал. 1, б. „в” във вр. чл. 342, ал. 1 от НК и при условията на чл. 58а, ал. 1 и ал. 5 от НК, е осъдил подсъдимия П. на шест години лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим на изтърпяване в затворническо заведение от открит тип и на девет години лишаване от право да управлява МПС. Съдът се е разпоредил надлежно с веществените доказателства по делото и е присъдил направените разноски в полза на държавата, като ги е възложил в тежест на подсъдимия П.. В производство, инициирано по жалби на подсъдимия П. и на всички частни обвинители, с оплакване за явна несправедливост на наложените на подсъдимия наказания, е постановен атакуваният сега по касационен ред съдебен акт, с който присъдата е изменена, като: - деянието е преквалифицирано в престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 1 и предл. 3, б. „б”, предл. 1 във вр. ал. 4 във вр. ал. 1, б. „в” във вр. чл. 342, ал. 1 от НК, - подсъдимият е оправдан по обвинението деянието да е „особено тежък случай” и за допуснати от него нарушения на правилата за движение по чл. 21, ал. 1 и по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДП, - размерът на наложеното наказание лишаване от свобода е намален на четири години, а този на наказанието лишаване от право да управлява МПС – на седем години. Присъдата е потвърдена в останалата й част. По касационния протест: Касационният протест е допустим, макар обвинителната власт да не е упражнила правото си на въззивен протест, защото в изменителните си части въззивното решения засяга права и законни интереси на обвинението. Протестът е подаден в законния срок, срещу съдебен акт, който подлежи на касационна проверка. Разгледан по същество, протестът е частично основателен. Съдържащите се в него възражения касаят изменяването на първоинстанционната присъда във всичките части от постановеното решение, а именно: относно преквалифицирането на деянието, относно оправдаването на подсъдимия П. за допуснато нарушение по чл. 21, ал. 1 от НК, в резултат на игнориране на констатациите и изводите на Автотехническата експертиза (АТЕ) по делото и относно намаляването на наложените на подсъдимия наказания. Внимателният прочит на въззивното решение дава основание за извода, че изложените в него съображения за преквалифициране на деянието са дотолкова оскъдни, че би могло да се приеме, че на практика липсват. Те следват и логически са обвързани с подробните правни доводи относно квалифициращия признак на деянието като „особено тежък случай” по смисъла на чл. 93, т. 8 от НК, на какъвто не сочат данните по делото, както е приел това въззивният съд (л. 5-7 от решението). Същевременно, възприетата от съда правна квалификация по чл. 343, ал. 3 от НК, формално е обвързана с разпоредбата на ал. 4 от същата норма, изрично посочена в мотивите и диспозитива на решението. При това положение, доколкото се касае за правилно приложение на закона при установени и неоспорени от страните по делото факти, ВКС намира за необходимо да уточни и допълни следното: Логическата последователност на изводите относно закона, който следва да бъде приложен към установените по делото факти, предпоставя преди всичко отговор на възраженията относно допуснатите от подсъдимия П. нарушения на правилата за движение, като съдържание на бланкетната правна норма на чл. 343 от НК, наличието/липсата на характеристиките на конкретното деяние като „особено тежък случай” и едва след това – посочване на приложимия материален закон. 1. За да оправдае подсъдимия П. по повдигнатото му обвинение да е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДП и това нарушение да е в пряка причинна връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие (ПТП), въззивният съд е изложил конкретни фактически и правни съображения, които настоящата инстанция поначало споделя (с. 4 от решението). Безспорно е, че към момента на настъпване на ПТП подсъдимият е управлявал автомобила в населено място със скорост 76. 9 км. / ч., при максимално разрешена скорост от 50 км. / ч., съгл. разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДП, както и че ударът е настъпил челно, изцяло в пътното платно за движение на пострадалите А., Д., М. и Д.. Несъмнено е, че причината за ПТП е неправомерно предприетата от подсъдимия маневра „изпреварване”, извършена без същият да се е уверил, че навлизането му в лентата на насрещно движение не създава опасност за движещите се в нея ППС, както изисква разпоредбата на чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДП. При конкретните параметри на скорост и отстояние на двата автомобила, ударът е бил непредотвратим чрез спиране от страна на двамата водачи (в този смисъл заключението на АТЕ – експерти Г., Д. и М., л. 60, т. 2 от ДП). Началото на причинно-следствения процес, довел до ПТП и до вредоносния резултат, е поставено именно от извършената от подсъдимия маневра, чиято неправомерност е била съзнавана, но игнорирана от подсъдимия П.. Поради това, ВКС намира за правилни констатациите на въззивния съд за липса на пряка причинна връзка на допуснатото от подсъдимия нарушение на режима на скоростта и настъпилото ПТП. Такава не е установена и по експертен път, което да даде основание за съответни правни изводи в тази насока, доколкото този въпрос е правен, а не експертен. На следващо място, ВКС намира за законосъобразно оправдаването на подсъдимия П. по обвинението за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДП. Нормата на чл. 5 от ЗДП съдържа общи правила за движение по пътищата, изразяващи се в конкретния случай в предписание участникът в движението да не управлява ППС след употреба на алкохол, наркотици или други упойващи вещества (чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона). Доколкото причиняването на съставомерни последици по чл. 343, ал. 1 от НК от водач на МПС в пияно състояние, е предвидено като квалифициращ признак на престъплението в чл. 343, ал. 3, предл. 1 от НК, инкриминирането на тази разпоредба от ЗДП като част от съдържанието на повдигнатото срещу подсъдимия П. обвинение е било ненужно, след като фактическото и правно обвинение за извършване на престъплението в пияно състояние е ясно формулирано както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в неговия диспозитив. 2. Протестът съдържа и недоволството на представителя на обвинителната власт от оправдаването на подсъдимия П. по обвинението за наличие на квалифициращия признак „особено тежък случай”. Наведени са доводи в подкрепа на възражението, свързани със степента на обществена опасност на подсъдимия, която обвинението определя като висока, с оглед неговото субективно отношение при извършване на деянието – безотговорно и в условията на висок риск е нарушил няколко правила за движение в населено място, създавайки сам непредотвратима ситуация, довела до засягане на човешкия живот и здраве (с. 4 от протеста). Съгласно чл. 93, т. 8 от НК „особено тежък случай” е този, при който извършеното престъпление, с оглед настъпилите вредни последици и други отегчаващи обстоятелства, разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, т. е. транспортното престъпление представлява особено тежък случай при едновременното наличие на изключително висока степен на обществена опасност на деянието и на извършителя. В тази връзка е постановеното от Пленума на ВС в Постановление № 1 / 1983 година, т. 4, б. „к”, където е указано, че от една страна е необходимо общественоопасните последици да са по-тежки от тези за обикновения квалифициран състав, като например да са увредени или да е причинена смърт на повече от двама души или да е налице и пияно състояние или бягство от местопроизшествието, както и допуснати много груби нарушения на правилата за движение, броят на жертвите, отрицателни данни за личността на дееца, предишни осъждания, административни наказания и други обстоятелства, които да сочат на тежка укоримост на неговото поведение. Преценката за наличие на посочените обстоятелства се извършва във всеки отделен случай и на базата на установените по делото конкретни факти и обстоятелства. В случая, въззивният съд е оправдал подсъдимия по обвинението за наличие на квалифициращия признак „особено тежък случай”, като е приел, че не е налице изключително висока степен на обществена опасност на дееца, но е утвърдил извода на първоинстанционния съд за това, че конкретното деяние се отличава с изключително висока степен на обществена опасност, което обстоятелство очевидно е безспорно. Съдът правилно е отразил, че степента на обществена опасност на дееца подлежи на самостоятелна и отделна оценка от тази на извършеното деяние, каквото изискване е приел законодателят. Изложените от въззивния съд съображения, че фактите, свързани с употребата на алкохол от подсъдимия, с избраната от него скорост на движение, с механизма на ПТП и пр., са относими към преценката за степента на обществена опасност на конкретното деяние, поради което и с оглед изложените по-горе принципни съображения, няма как да бъдат отчитани отново при преценката за степента на обществена опасност на дееца, няма причини да не бъдат споделени, защото кореспондират със закона и съдебната практика (с. 6-7 от решението). 3. Възражението в касационния протест за неправилно приложение на материалния закон настоящата инстанция намира за основателно. Преквалифицирането на деянието по чл. 343, ал. 3 от НК, макар с оскъдни и не много ясни съображения, вероятно произтича от неправилния прочит на нормата на ал. 4 и от несъобразяване на задължителната съдебна практика, каквато несъмнено е даденото тълкуване с ППВС № 1/1983 година, т. 4, б. „е” (нормата на тогава действащата ал. 3 е идентична със сегашната ал. 4). Разпоредбите на ал. 3 и ал. 4 на чл. 343 от НК са корелативно свързани не само в санкционната им част, но и относно всички квалифициращи признаци, посочени в ал. 3 или иначе казано, в ал. 4 на нормата законодателят е приел квалификация по ал. 3, б. „б” и когато при произшествието е причинена смърт и телесни повреди на повече от едно лице, какъвто е настоящият казус. Така че, правилната правна квалификация на деянието е по чл. 343, ал. 4 във вр. ал. 3, предл. 1 и предл. 3, б. „б” във вр. ал. 1, б. „в” от НК, доколкото деянието съдържа признаците на разпоредбата на чл. 343, ал. 4 (причинена с деянието смърт на повече от едно лице и кумулативно – телесни повреди на повече от едно лице), във вр. ал. 3, предл. 1 (извършено в пияно състояние), б. „б” (към която препраща относно наказанието) във вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” във вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК. В този смисъл касационният протест е основателен, а възможностите за неговото уважаване в тази му част следва да се преценят в рамките на правомощията на касационната инстанция по чл. 354, ал. 2 и ал. 3 от НПК, както това ще бъде обсъдено по-долу в решението. 4. В подкрепа на оспореното с протеста намаляване от въззивния съд на размера на наложените на подсъдимия П. наказания, са изложени подробни съображения, свързани със степента на обществена опасност на деянието и дееца, на плоскостта на изпълнение целите на наказанието по чл. 36 от НК. ВКС намира касационният протест в тази му част за неоснователен. За да измени присъдата в санкционната й част, като определи наказанията на подсъдимия при незначителен превес на смекчаващи отговорността му обстоятелства и намали наложените му наказания лишаване от свобода на четири години и лишаване от право да управлява МПС на седем години, въззивният съд е изложил подробни фактически и законосъобразни правни съображения на с. 8-9 от решението, резултат на извършена от него адекватна оценка на относимите и установени по делото обстоятелства, отговорил е на доводите във въззивните жалби на частните обвинители за необходимост от завишаване на определените от първоинстанционния съд наказания и с основание ги е отхвърлил. Въззивният съд надлежно е отчел наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства и обективно ги е оценил. Извън тези, които обуславят правната квалификация на деянието и не могат да бъдат ценени на плоскостта на индивидуализацията на наказанието, съдът е съобразил нарушението на режима на скоростта, което е съществено, несъмнено укоримото като цяло, самонадеяно и рисково поведение на подсъдимия на пътя като водач, при това при недостатъчен стаж и опит като такъв. Предприемането на необмислена и рискована маневра, с превишена скорост, при съзнанието, че е употребил алкохол, с единствената цел да настигне автомобила на приятелите си, без да съобрази обстановката в населено място и наличието на участници в движението и на хора встрани от пътя, е довело до много тежък резултат и тежко засягане на човешки живот и човешки съдби. Всичко това надлежно е съобразено от съда, наред и със значителния обем смекчаващи отговорността му обстоятелства (с. 8 от решението), като е определил наказание на подсъдимия в размер на шест години лишаване от свобода, редуцирани при условията на чл. 58а от НК на четири години лишаване от свобода и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от седем години. Така определени, наказанията удовлетворяват критериите по чл. 54 от НК и ще изпълнят целите на наказанието по чл. 36 от НК. ВКС не установява основания за намеса за увеличаване наказанията на подсъдимия П., защото така определени, те не разкриват характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. По жалбите на частните обвинители: Както вече бе отразено, жалбите съдържат идентично оспорване на конкретната тежест на ангажираната наказателна отговорност на подсъдимия П., при сходни доводи в тяхна подкрепа, а това позволява общото им обсъждане. ВКС намира жалбите на частните обвинители, с които се претендира увеличаване на наложените наказания, за неоснователни. Основният повод за недоволство на частните обвинители от постановеното въззивно решение, е намаляването на наказанията на подсъдимия П.. В жалбата на повереника на частните обвинители – адвокат Н., се възразява и преквалифицирането на деянието по чл. 343, ал. 3 от НК. Въпросите във връзка с приложимия материален закон и със справедливостта на наказанието вече бяха подробно обсъдени по-горе по повод подадения касационен протест. В касационните жалби и във връзка с тези оплаквания са изложени идентични с тези в протеста доводи. Поради това, направените в жалбите възражения няма как да получат различен отговор от вече дадените такива по-горе. Изложените вече съображения дават основание на ВКС да приеме, че подсъдимият П. не се характеризира с висока степен на обществена опасност. Несъмнено тежкият престъпен резултат е обективен признак от състава на престъплението, а причиняването му изцяло поради неправомерното поведение на подсъдимия, е част от механизма на ПТП и затова тези факти не биха могли да бъдат ценени като отегчаващи отговорността обстоятелства и да обосноват по-тежка санкция за извършителя. Във връзка с принципните съображения, съдържащи се в подадената чрез повереника адвокат Ч. жалба на частните обвинители, за утежнената като цяло пътна ситуация поради увеличения брой на ПТП с тежък резултат, би могло само да се добави, че различните деяния от този вид се характеризират с различна степен на обществена опасност и няма как да бъдат санкционирани по идентичен начин. Допуснатите от подсъдимия конкретни нарушения на правилата за движение в достатъчна степен са съобразени при индивидуализацията на наказанията, като е определено наказание лишаване от свобода в размер, малко под средния (редуцирано при условията на чл. 58а от НК) и при ефективното му изтърпяване. Наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от седем години е необходимо и същевременно достатъчно за мотивиране на подсъдимия към спазване на правилата за движение и възпирането му в бъдеще от тяхното нарушаване. ВКС счита, че така определените по размер наказания на подсъдимия П. са съответни на степента на обществена опасност на извършеното деяние и на дееца. Те биха постигнали съответните положителни промени в съзнанието му и превъзпитаването му към спазване на законите и добрите нрави и затова са справедливи. При тези изводи относно справедливостта на наказанието и при изложените по-горе съображения, ВКС намира, че следва да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 2, т. 4 от НПК, като преквалифицира деянието по чл. 343, ал. 4 във вр. ал. ал. 3, предл. 1 и предл. 3, б. „б” във вр. ал. 1, б. „в” от НК, като по този начин, към надлежно установените по делото факти, приложи закона, който трябва да бъде приложен и установи законосъобразност на съдебния акт. Тази норма на закона е за по-тежко наказуемо престъпление, доколкото съдържа повече квалифициращи обстоятелства, свързани с престъпния резултат, но при същите параметри на наказанието и без промяната да изисква увеличаване на неговия размер. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 12 от 28 януари 2015 година на Великотърновския апелативен съд, по внохд № 310 / 2014 година, като преквалифицира деянието по чл. 343, ал. 4 във вр. ал. 3, предл. 1 и предл. 3, б. „б” във вр. ал. 1, б. „в” във вр. чл. 342, ал. 1 от НК. ОСТАВЯ в сила решението в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.