О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 185   гр.София,  27.04.2009 година   Върховният касационен съд на Република България,  Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори април  две хиляди и девета година в  състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕЛСА ТАШЕВА                                               ЧЛЕНОВЕ:    ЗЛАТКА РУСЕВА                                                                       КАМЕЛИЯ МАРИНОВА                                                                                                                                                           изслуша   докладваното  от    председателя       (съдията)   ЕЛСА ТАШЕВА ч.пр.гражданско  дело № 173/2009 година   Производството е по чл.274, ал.1, във връзка с ал.3 ГПК, образувано по частната жалба на областния у. на област Б. срещу определение № 58/02.02.2009 год. по ч.гр.дело № 647/2008 год. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърден отказа на съдия по вписванията при С. по вписванията при БРС за вписването на акт за частна държавна собственост №/24.11.2008 год., поради невнасяне на държавна такса, съгласно определение № 637/12.12.2008 год. на съдия по вписванията. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, затова се настоява за отмяната му. Жалбоподателят се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване, регламентирани в чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, свързан с преграждане развитието на охранителното производство, който съществен процесуалноправен въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. Освен това с допускане на касационно обжалване на въззивното определение касационният съд ще има възможност да се произнесе и да изостави неправилната практика по приложението на закона и по-конкретно разпоредбите на чл.84 и чл.540 ГПК, свързани с въпроса за дължимостта на държавна такса в охранителните производства и вменяване на задължението за нейното заплащане от държавните учреждения. Касационният съд счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.1, т.2 ГПК, защото по същественият процесуалноправен въпрос, а именно дали държавните учреждения дължат държавна такса в охранителните производства е решаван противоречиво от съдилищата, в подкрепа на която противоречива практика жалбоподателят цитира многобройни определения на Бургаския окръжен съд и на ВКС на РБ. Въззивното определение, с което е потвърден отказа на съдията по вписванията за вписване на акт за частна държавна собственост, поради невнасяне на държавна така е правилно, по следните съображения: жалбоподателят О. у. на област Б. е отправил молба до съдията по вписванията, на основание чл.112, б.”а” ЗС и чл.4, б.”а” ПВ да бъде вписан в съответните книги акт за частна държавна собственост №/24.11.2008 год. на недвижим имот, подробно индивидуализиран в акта. Съдията по вписванията е издал задължителни указания до молителя да внесе държавна такса, което задължение не е изпълнено в определения за молителя срок, поради което е постановено определение за отказ на исканото вписване. Отказът на съдията по вписванията е потвърден от въззивния съд, като правилен по съображения, че общите разпоредби на ГПК се прилагат и за охранителните производства. Касационният съд споделя изводите на въззивния съд. В Ч. първа на ГПК О. правила, Р. ІІ се регламентира задълженията за държавни такси и разноски. Освободени от това задължение са държавата и държавните учреждения, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи-частна държавна собственост – чл.84, т.1 ГПК. Тъй като се касае за охранително производство в чиито общи правила не са предвидени задължения за държавни такси и разноски, различни от тези, посочени в О. правила на ГПК, то правилата на исковото производство, които ги регламентират са приложими и за охранителното производство, съгласно чл.540 ГПК, в какъвто смисъл се е произнесъл въззивния съд, като приел, за основателен отказа на съдията по вписванията да впише акта за частна държавна собственост, поради невнасяне на изискуемата се за това държавна такса, дължима се съгласно изключението на чл.84, т.1 ГПК. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.намира за неоснователна частната жалба срещу въззивното определение, затова О П Р Е Д Е Л И:   ПОТВЪРЖДАВА определение № 58/02.02.2009 год. по ч.гр.дело № 647/2008 год. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърден отказа на съдията по вписванията при С. по вписванията при БРС за вписването на акт за частна държавна собственост №/24.11.2008 год., поради невнасяне на държавна такса, съгласно определение № 637/12.12.2008 год.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: