Р Е Ш Е Н И Е № 424 гр. София, 05.11.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 18 октомври, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Бисер Троянов при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1353/2013 година. Производството по чл. 419 и следващите НПК, е образувано по искане на осъдения С. Д. Ж. от гр.Д., за възобновяване на наказателно дело № 2385/2011 г., на Районен съд гр.Добрич. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание – явно несправедливо. Направеното искане е за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита искането за неоснователно. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 4/02.04.2012 г., постановена по нохд № 2385/2011 г., Районен съд гр. Добрич е признал подс. С. Д. Ж. от гр.Д., за виновен в извършени престъпления: през периода 01.09.2006 г. – 14.09.2006 г. в гр. Д., престъпление по чл. 309, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК, го е осъдил на една година лишаване от свобода; през същия инкриминиран период и престъпление по чл. 308, ал. 1 НК с наложено наказание по реда на чл. 54 НК от девет месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК му е определил за изтърпяване едно общо наказание от една година лишаване от свобода в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип при първоначален „строг” режим. По реда на чл. 68, ал. 1 НК е постановил да изтърпи наказанието наложено му по нохд № 1476/2001 г. на Районен съд Русе, от три години лишаване от свобода, при „строг” първоначален режим в затворническо общежитие от „закрит” тип. Присъдил е направените разноски. Подс. Ж. е бил оправдан по обвинението, по чл. 209, ал. 1 НК. С решение № 161/18.12.2012 г., постановено по внохд № 218І2012 г., Окръжен съд Добрич, наказателно отделение, е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Възраженията по това основание за възобновяване, по същество се свеждат до твърдения в искането, че съдът е ограничил процесуалните права на подсъдимия, като страна в процеса, поради недопускане на доказателства и неразясняване на процесуалните му права. Настоящата инстанция по реда на посоченото производство, счита направения довод за неоснователен. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс. С. Ж., така както се твърди в искането. За да са налице такива е необходимо съдилищата да са нарушили специалните правила за провеждане на съдебното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Въззивната инстанция от своя страна, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверила изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Вътрешното убеждение на инстанциите е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, участие на защитник за осъдения пред въззивната инстанция, възможност за искания и устно изложение по направените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права. Съдебните актове не страдат от пороците, визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основание за тяхното отменяване по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане. Съдилищата са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършени ли са или не престъпления от подс. Ж., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, включително обясненията му, приложените писмени доказателства и експертните заключения и чрез които е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е било установено по несъмнен начин, че този подсъдим е осъществил от обективна и субективна страна съставите на посочените престъпления, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Въззивната инстанция е приела за установена фактическа обстановка такава, каквато е изложена в мотивите на районния съд. При това положение, след като не приема нова такава, на базата на същите доказателства, въззивният съд не е длъжен подробно да обсъжда това, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда. Не е задължение на този съд отново да анализира доказателствата събрани при съдебното следствие от първата инстанция, след като на тяхна основа, не се правят различни фактически констатации. Неоснователни са и конкретно направените оплаквания по този довод. Няма нарушение на процесуалния закон в смисъла изложен във възраженията. Видно от приложените по делото протоколи на Добричкия районен съд от 04.01.2012 г. – л. 22, подсъдимият в съдебно заседание изрично е заявил, че желае да се даде ход на делото, че сам ще се защитава и не желае адвокатска защита, че не желае събиране на нови доказателства, като това становище е поддържал и при следващите съдебни заседания. Видно от цитирания протокол – стр. 2, на основание чл. 274, ал. 1 НПК са му били разяснени всички права по НПК, включително и правото му за сключване на споразумение и провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371 НПК, от последните от които се е отказал – изразено и записано негово волеизявление. Пред второинстанционният съд по негово искане му е бил назначен служебен защитник, който го е представлявал в съдебното заседание, като отново не е искано допускане на нови доказателства. Съгласно чл. 131 НПК, протоколите съставени при условията и по реда предвидени в този кодекс, са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда по който са извършени и за събраните доказателства. Поради това и направените възражения са неоснователни. По довода за нарушение на закона: Посоченото основание за възобновяване – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, също не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по него се отнасят единствено за извършено престъпление по чл. 209 НК. Настоящата инстанция счита, че не следва да се обсъждат тези възражения, тъй като видно от постановената присъда, подс. Ж. е бил оправдан по обвинението му по чл. 209, ал. 1 НК, което е било потвърдено от въззивната инстанция. И според настоящата инстанция, направените изводи при приетата фактическа обстановка, която не подлежи на контрол по реда и на това производство, че подс. Ж. е осъществил състава на престъпленията по чл. 308, ал. 1 и чл. 309 ал. 1 НК, са напълно законосъобразни. Те се подкрепят от събраните по делото данни от доказателствените средства и експертни заключения и от приложените писмени доказателства. Установеното от тях, правилно оценено и от двете съдебни инстанции, при спазване на процесуалните изисквания по чл. 303 НПК, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че са осъществени съставите на посочените престъпления. При така установените факти и обстоятелства, които не се оспорват и от подсъдимия, относими към предмета на доказване, изводът, че се касае за извършени престъпления е напълно законосъобразен. Съдилищата в мотивите си са изложили подробни и убедителни съображения, за утвърждаване на извода по приетите за установени фактически положения. Правната квалификация на посочените деяния, съответства на приложимия в случая материален закон. Точно е посочено въз основа на кои доказателства са направени изводите за виновността на подсъдимия. В мотивите на съдилищата внимателно е обсъдено наличието на обективната и субективна страна на деянията, извършените инкриминирани действия, поради което и направените изводи са законосъобразни. Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите на съдилищата, относно постановяването на осъдителната присъда. Счита, че изложените мотиви в тяхна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани данни и същевременно излагащи ясни правни съображения, по всеки от инкриминираните факти. В съответствие с установената и приета фактическа обстановка, въз основата на събраните доказателства, е безспорен извода за виновността на подс. Ж. в осъществяване на инкриминираните деяния. Същите са правилно квалифицирани както бе посочено по - горе и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. С оглед на изложеното, доводът за допуснато нарушение на материалния закон и искането за отмяна на съдебния акт по реда на възобновяването, също следва да бъдат отхвърлени. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Лишени от основание са възраженията в искането и по този направен довод. При определяне на размерите им са били подложени на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона са от значение за отговорността на дееца. Точно са приложени разпоредбите на чл. 54 НК за индивидуализацията му с оглед данните за деянието и личността на дееца, на чл. 23, ал. 1 НК. Правилен е извода и за приложение разпоредбите на чл. 68, ал. 1 НК, тъй като са налице законоустановените предпоставки за това. И настоящата инстанция счита, че по - нататъшно снизхождение, няма да способства за осъществяване целите на наказанието посочени в чл. 36 НК, задачите на индивидуалната и генерална превенции. Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд по реда на посоченото производство счита, че искането се явява изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, състав на 2-ро наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Д. Ж. от гр.Д., за възобновяване на наказателно дело № 2385/2011 г., на Районен съд гр. Добрич . Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: