Ключови фрази
Заличаване на вписване на ипотека * залог на търговско предприятие * продажба на заложено имущество


5
Решение по т.д. № 1044/2014 год. на ВКС-ТК, І т.о.
Р Е Ш Е Н И Е

№ 203

София, 24.10.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1044 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на “БП Индъстрис”ЕООД срещу Решение № 228 от 23.12.2014 год. по т.д.№ 532/2014 год. на Варненски апелативен съд с което е отменено Решение № 95 от 13.08.2014 год. т.д.№ 278/2013 год. на Силистренския окръжен съд с което е отхвърлен предявеният от “Обединена българска банка”АД иск с правно основание чл.537 ал.2 вр.чл.88 ЗКИР вр. 179 ЗЗД. Като е счел, че искът на банката за установяване спрямо „БП Индъстрис”ЕООД нищожността на вписванията (отбелязванията) на заличаването на ипотеки, учредени от “Бросс Холдинг”АД в нейна полза за обезпечаване на изпълнението на парични задължения е основателен, съставът на ВнАС на основание чл.88 ЗКИР е постановил заличаването им.
Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК за произнасяне по въпроса - Дали правните последици при продажбата на недвижим имот – част от заложено търговско предприятие при изпълнение по реда на ЗОЗ са като при публична продан и по-конкретно, дали за заварените ипотеки се прилага чл.175 ал.1 ЗЗД.
В касационната жалба се подържа основанието по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивния акт, а при условията на евентуалност, основанието по чл.281 т.2 ГПК – недопустимост на решението. Основанието за неправилност се свързва с неправилното прилагане на материалния закон, а недопустимостта – с постановяването от страна на ВнАС на заличаване на вписаните ипотеки.
Ответникът по касация “ОББ”АД, чрез представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор и чрез процесуалния си представител в о.с.з. изразява становище, че въззивното решение е законосъобразно и следва да остане в сила. Няма искане за присъждане на разноски.
Като взе предвид становищата на страните и на основание чл.290 ал.2 ГПК извърши проверка на заявените основания за касиране на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:
Жалбата е неоснователна.
Предявени са при твърдение за алтернативност установителни искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр.чл.179 ЗЗД и с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр.чл.537 ал.2 ГПК и чл.179 ЗЗД.
Твърдението на ищеца „Обединена българска банка”АД (ОББ) е че по депозирана на 17.03.2013 год. молба на „БП Индъстрис”ЕООД до Службата по вписванията – Имотен регистър [населено място] е било постановено заличаване на вписани ипотеки в полза на ОББ. Ипотеките са били вписани за обезпечаване на вземания на ОББ срещу „Бросс Холдинг”АД, комуто са принадлежали имотите върху които са били учредени.
Искането за заличаване на учредените в полза на банката ипотеки е било инициирано от “БП Индъстрис”АД, поради обстоятелството, че по реда на ЗОЗ е било предприето изпълнение срещу търговското предприятие на “Бросс Холдинг”АД. В резултат на проведената процедура, “БП Индъстрис”АД е придобил ипотекираните имоти, като активи на заложеното предприятие. За да поиска прогласяване нищожността на това вписване/отбелязване в имотния регистър, ищецът “ОББ”АД се е позовал на нарушение на чл.179 ал.1 ЗЗД и чл.19 ал.1 от Правилника за вписванията. В исковата молба е посочил алтернативно основанията по чл.604 вр.чл.124 ГПК и чл.537 ал.2 вр.чл.88 и чл.90 ЗКИР.
Ответникът по иска “БП Индъстрис”АД е противопоставил възражението, че придобиването на имотите по реда на ЗОЗ следва да бъде приравнено на придобиването им при публична продан, поради което намира приложение хипотезата на чл.175 ал.1 ЗЗД.
За да отхвърли иска и в двете алтернативно посочени хипотези, първоинстанционният съд се е позовал на неприложимост на реда по чл.604 ГПК, и на неоснователност на иска по чл.537 ал.2 вр.чл.88 вр.чл.90 ЗКИР поради това, че приобретателят по реда на чл.37 ЗОЗ “БП Индъстрис”АД е придобил имота необременени от вещни тежести, приравнявайки продажбата по този ред на публична продан. Сезиран с въззивната жалба на “ОББ”АД, съставът на ВнАС е счел, че предявеният иск е единен и е с правно основание чл.537 ал.2 вр.чл.88 вр.чл.90 ЗКИР и той е основателен, поради липсата на законова аналогия между последиците при продажба по реда на ЗОЗ и публичната продан. Счел е, че правата на ипотечния кредитор ОББ не са отпаднали, поради което и заличаването е недействително.
След допускане по реда на чл.288 ГПК на касационно обжалване, производството по делото е било спряно до приключване на тълкувателното производство по тълк.д.№ 1/2015 год. и след обявяването му на 18.07.2018 год. е възобновено.
Становището на настоящия съдебен състав по правния въпрос за произнасяне по който е допуснат касационен контрол е следното:
Решенията на ВКС по тълкувателни дела съставляват задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. С т.2 на ТР № 1/2015 год., ОСГТК на ВКС прие, че продажбата на недвижим имот, като част (елемент) от заложено по реда на ЗОЗ (в редакцията му преди изменението ДВ бр.105/2016 год.) търговско предприятие е деривативен придобивен способ. Вписаните възбрани и ипотеки се запазват. Погасяват се само залозите, учредени по реда на ЗОЗ. Решението на ОСГТК обуславя произнасянето и по правния въпрос по настоящето дело, отговорът по който следва да бъде, че правните последици при продажбата по реда на ЗОЗ на недвижим имот, който е част от заложено търговско предприятие, не са като при публична продан и за заварените ипотеки не се прилага чл.175 ал.1 ЗЗД.
Предвид отговора на посочения правен въпрос, становището на съдебния състав по основателността на жалбата е следното:
Договорните ипотеки, заличаването на които е предмет на спора са обективирани в нот.акт № 155, т.ІІ, peг.№ 1777, д.№ 138/2011 год. и нот.акт № 37, т.VІІ, peг.№ 7687, д.№ 921/2006 год. на нотариус с рег.№ 307. Учредени са в полза на ОББ за обезпечаване на негово вземане към третото неучастващо лице „Бросс холдинг” АД, произтичащо от сключен на 18.08.2006 год. договор.
През 2013 год. върху търговското предприятие на „Бросс Холдинг"АД, е бил учреден особен залог за обезпечаване на негово задължение към „Диси & К. къмпани". Заложният кредитор е пристъпил към изпълнение по реда на ЗОЗ насочено срещу търговското предприятие на залогодателя „Бросс Холдинг" АД. Приобретател в процедурата по ЗОЗ на недвижимите имоти върху които са били учредени спорните ипотеки е ответникът-касатор по настоящето дело „БП Индъстрис"ЕООД.
Няма спор, че същият изцяло е заплатил цената на недвижимите имоти, след което на 17.10.2013 год. с две последователни молби е сезирал службата по вписванията в [населено място] с искане за заличаване на вписаните върху тях тежести. Съдията по вписванията е счел исканията за основателни, поради което е постановил заличаването. Това е обусловило правния интерес на ОББ да предяви настоящия иск.
С оглед отговора на посочения правен въпрос, следва да се приеме за законосъобразна преценката на състава на ВнАС, че процесните договорни ипотеки неправилно са били заличени от съдията по вписванията, тъй като не е аналогията между правните последици на чл.37 ЗОЗ и чл.175 ал.1 предл.1 ЗЗД и имущество, което е придобито от принудително изпълнение по реда на ЗОЗ не е освободено от вещни тежести.
Неоснователно е и искането на касатора за прогласяване нищожността, респ. недопустимостта на въззивния акт в частта с която е постановил, че следва „да се извърши заличаване на горните вписвания на основание чл.88 ЗКИР вр. чл.537 ал.2 и 3 ГПК”. Диспозитивът на решението не сочи извършване на охранителна/ регистърна дейност от страна на исковия съд, а съдържа посочване на последицата по чл.90 вр.чл.88 ЗКИР от уважаването на иска. Предвид на гореизложените съображения, съдебният състав счита, че въззивното решение ще следва да бъде оставено в сила. Както бе посочено по-горе, разноски от ответната страна не са претендирани, доказателства за сторени такива не са представени и не се присъждат.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в сила Решение № 228 от 23.12.2014 год. по т.д.№ 532/2014 год. на Варненски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.