О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 386 София, 15.10.2020 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 13 октомври две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело № 1830 /2020 година Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Н. М. против решение № 111 от 05.02.2020 г. по гр.д.№ 406/2019 г. на Видински окръжен съд, с което е отменено частично решение №394/15.07.19г. по гр.д.№1143/18г. на Видински РС относно начина, по който са разпределени процесните имоти по чл. 353 ГПК и вместо това е извършено ново разпределение, като на основание чл.353 от ГПК, на М. Б. И. е поставен в дял имот с проектен идентификатор №.... представляващ нива от 3 дек. в местността „А.“, съставляваща част от сегашен имот № .... по плана за земеразделяне в землището на [населено място], общ. Видин на стойност 2 400 лв., а на касаторката М. Н. М. е разпределена останалата част от този имот с площ 3,303 дка с проектен идентификатор №.... на стойност 2 642 лв. и имот - нива от 2,567дка., четвърта категория, находяща се в местността „Ч. връх“, съставляваща имот № .... по плана за земеразделяне на същото село на стойност 1797лв., заедно с другите допуснати до делба имоти. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл.39 ЗС и чл. 69, ал.2 ЗН и допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че съдът е съобразил само минималното парично уравнение, но не е съобразил изискването за запазване целостта на имотите, ако могат да бъдат разпределени между съделителите без да се раздробяват. Касаторката извежда това от правилото на чл. 39 ЗС, че разделянето не трябва да е на значителна стойност и да не създава неудобства, по-големи от обикновено. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навежда основанието по чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК. като се твърди противоречие с Решение № 171/27.10.2017 г. по гр.д.№ 661/2017 г. на ВКС, І гр.о. Ответникът по касация М. Б. И. не взема становище. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: С влязло в сила решение е допусната съдебна делба между М. Н. М. с квота 20/24 ид.ч. и М. Б. И. с квота 4/24 ид.ч. на четири имота: - нива от 2,567дка., четвърта категория, находяща се в местността „Ч. връх“, съставляваща имот № .... по плана за земеразделяне на [населено място], общ. Видин - нива от 6,303 дек. в местността „А.“, съставляваща имот № .... по плана за земеразделяне в землището на [населено място], общ. Видин - нива от 5,529 дка., шеста категория м. „Л.”, съставляваща имот № .... по плана за земеразделяне на [населено място], общ. Видин - нива от 5,400 дка., шеста категория м. „Л.”, съставляваща имот № .... по плана за земеразделяне на [населено място], общ. Видин. Съобразно квотата на М. И. – 4/24 ид.ч., полагащата му се площ е 3,3 дка. на стойност 2233 лв., а на М. М., полагащата й се площ е 16499 лв. на стойност 11163 лв. СТЕ е изготвила два варианта за разпределение на делбените имоти. Първият вариант предвижда разделяне на нивата от 6,303 дек. в местността „А.“, съставляваща имот № .... на две части: нива от 3,00 дка с проектен идентификатор №.... оценена за 2400 лв. и нива от 3,303 дка с проектен идентификатор №.... с цена 2642 лв. Вторият вариант не предвижда разделяне на допуснат до делба имот, а в дял на М. И. е предвидено да се разпределен най-малкия имот - нива от 2,567дка., четвърта категория, находяща се в местността „Ч. връх“, съставляваща имот № .... на стойност 1797 лв. Останалите имоти са разпределени на М. М., като тя е осъдена да му плати за уравнение на дула му 436 лв. По въззивна жалба, подадена от М., съдът е отменил решението само в частта, с която са разпределени имот № .... и имот ...., като вместо това е приел, че по-удачен е вариант първи от заключението на СТЕ, който предвижда разделяне на имот № .... на две части: нива от 3,00 дка с проектен идентификатор №.... оценена за 2400 лв. и нива от 3,303 дка с проектен идентификатор №.... с цена 2642 лв. С решението е разпределен на М. И. частта от 3 дка., а на М. М. – частта от 3,303 дка. и нивата от 2,567дка., четвърта категория, находяща се в местността „Ч. връх“, съставляваща имот № .... Като е съобразил, че останалите имоти с решението на РС са предоставени в дял на М. М. и стойността на дяловете на двамата съделители, въззивният съд е осъдил М. М. да заплати на М. И. за уравнение на дела му от делбените имоти сумата 167 лв. Съдът се е мотивирал с това, че така се предвижда по-малка сума за уравнение на дяловете на двамата съделители, но като резултат се разделя най-големият допуснат до делба имот на два нови имота. Касаторката се позовава на Решение № 171/27.10.2017 г. по гр.д.№ 661/2017 г. на ВКС, І гр.о. С него е даден отговор на въпроса: за извършване на съдебна делба при способа на чл.353 ГПК относно незастроени имоти извън регулация, длъжен ли е съдът да съобрази, дали образуването на нови самостоятелни обекти е свързано с неудобства на съделителите, по-големи от обикновените или е достатъчна преценката, че при спазване на нормативните изисквания е възможно образуване на нови самостоятелни обекти, които подлежат на разпределяне между съделителите. В отговор на този въпрос, съдът е изложил съображения в следния смисъл: „При наличие на имоти, които като стойност съответстват на делбените права на съделителите и които се намират в една и съща територия, и са от една и съща категория, разделянето им на по-малки части не съответства на принципа установен в чл.69, ал.2 ЗН. Целта на делбата е всеки съделител да получи реален дял от допуснатите до делба имоти. Само по изключение ако това не е възможно или би накърнило правата на съделителите съдът пристъпва към обособяването на нови обекти от сега съществуващите.”. Въззивното решение противоречи на тази съдебна практика, която дава приоритет на разпределението на допуснатите до делба имоти между съделителите без разделянето им на нови имоти ако това е възможно. Поради това следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 111 от 05.02.2020 г. по гр.д.№ 406/2019 г. на Видински окръжен съд по касационна жалба, подадена от М. Н. М.. Указва на касаторката да внесе в едноседмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 50 лв за разглеждане на касационната жалба по същество. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната. След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: