Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3 Р Е Ш Е Н И Е № 197 София, 17.10. 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 3537 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303,ал.1,т.1 и т.5 ГПК. Образувано е по молба на В. Т. В. за отмяна на влязло в сила решение от 21.02.2013 г. по възз. гр.д. № 17077 /2012 г. на Софийски градски съд, а.о., ІІІ-б с-в., действащ като въззивен, с което е оставено в сила решение от 27.07.2012 г. по гр.д. № 8992 /2008 г. на Софийски районен съд, 34 с-в., с което е отхвърлен иск на В. Т. В. срещу К. А. В. с правно основание чл.108 ЗС. Решението, чието отмяна се иска, е влязло в сила с постановяването на определение № 809 /11.12.2013 г. по гр.д. № 7098 /2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е постановено, че касационното му обжалване е недопустимо; Иска се отмяна на основание чл.303,ал.1,т.1 и т.5 ГПК. Молителят сочи като основание за отмяна обстоятелството, че представен от него във въззивната инстанция крепостен акт № 918 /1909 г, е приет от съда като доказателство по делото в съдебно заседание на 19.02.2013 г. с отбелязване в протокола, че е нечетлив и въззивният съд не му е дал възможност да извърши правни действия, с които да изясни четливостта на акта. В протокола от съдебно заседание на 19.02.2013 г. е отбелязано, че молителят е бил редовно призован за съдебното заседание, но нито той, нито процесуалният му представител са се явили, независимо, че за разглеждането на делото не е имало второ повикване и молителят и доведеният от него свидетел и процесуалният представител са били в съда. Молителят представя като ново доказателство удостоверение № 194 Г-34 /02.04.1981 г., което твърди, че получил на 21.01.2014 г. и твърди, че то е от значение за спора, т.к. установява идентичността на процесния имот. Представя и ново копие от посочения по-горе крепостен акт, за който също твърди, че следва да се счита за ново доказателство, т.к. ясният и заверен препис е получил след влизане в сила на решението, чиято отмяна иска. Насрещната страна К. А. В. в писмен отговор оспорва основателността на молбата за отмяна с доводи, че представените документи не са нови доказателства, т.к. крепостният акт е приет като доказателство по делото и е обсъждан от техническата експертиза в СРС и че този крепостен акт е неотносим към спора, т.к. не се отнася до процесния имот. Удостоверението за идентичност от 1981 г. не е ново доказателство и молителят би могъл да го представи по делото, ако беше положил дължимата грижа за добро водене на делото. Настоящият състав е приел молбата за отмяна за допустима с определение № 210 от 12.06.2014 г. Първото наведено основание за отмяна на влязло в сила решение е лишаване на страната от възможност да участва в делото, като извършва процесуални действия до постановяването на решението чиято отмяна иска, тъй като твърди, че е неправилно. Правната квалификация е чл.303,ал.1,т.5 ГПК. Настоящият състав намира, че това основание не е осъществено. Молителят не твърди, че е бил нередовно призован за съдебно заседание на 19.02.2013 г.., поради което следва да се приеме, че е бил редовно призован, а и това се установява от приложената по делото призовка (л.19), в която е отразено, че е призован на 04.02.2013 г. чрез процесуалния си представител адв. М.. По делото молителят е имал процесуален представител, който е адвокат по занятие се явява по съдебни дела. Молителят не твърди, че протоколът не отразява вярно провеждането на съдебното заседание. Молителят не е поискал поправяне на протокола в установения срок за това. В настоящото производство молителят не оспорва истинността на съдебния протокол и не представя доказателства за това, че е неверен. Протоколът, който е официален свидетелстващ документ, до доказване на противното съставлява доказателство за извършените от съда действия (чл.143 ГПК от 1952 г. (отм.), по който се е развило производството по делото, чието решение се иска да бъде отменено, съотв. чл.179 ГПК) - отразява вярно провеждането на съдебното заседание. То е било насрочено в 13.30 часа, започнало е в 13.46 часа след поименно повикване на страните и е приключило в 13.50 часа. На заседанието са присъствали ответникът и процесуалният и представител. Молителят твърди, че е бил в сградата на съда (Съдебната палата в С.), но не твърди и не доказва, че е бил в или пред съдебната зала, в която е проведено съдебното заседание в часа, за който е насрочено откритото съдебно заседание - 13.30 часа. Молителят не подкрепя твърденията си с доказателства. От обвързващата доказателствена сила на съдебния протокол следва да се приеме, че молителят и процесуалният му представител не са се явили в съдебната зала, в която е провеждано съдебното заседание по делото и след поименно повикване 16 минути след насрочения час на съдебното заседание, нито до края на провеждането му. Следва да се приеме и че съдът не е допуснал процесуално нарушение при провеждане на откритото съдебно заседание на 19.02.2013 г. в отсъствието на молителя и процесуалния му представител, което да е довело до лишаване от възможност молителят или процесуалният му представител да участват в делото, което също разколебава твърденията в настоящата молба. За пълнота следва да се отбележи, че в касационната си жалба (приета за недопустима) между множеството сочени пороци на въззивното решение молителят (там касационен жалбоподател) не сочи процесуално нарушение, което да е довело до лишаването му от възможност да участва във въззивното дело. Настоящият състав намира, че не е осъществено и другото наведено основание за отмяна – представяне на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на молителя при решаването му и с които молителят не е могъл да се снабди своевременно. Правната квалификация на това основание е чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Удостоверение № 194 Г-34 е издадено от РНС Б. на 02.04.1981 г., за да послужи пред съда. Дори и молителят да е получил препис от него за пръв път на 21.01.2014 г., е основателен доводът на насрещната страна, че той би могъл да се снабди с удостоверението и при висящността на спора, ако беше положил дължимата грижа за добро водене на делото. Същото се отнася и до четливите копия (преписи) на представен по делото крепостен акт, с които молителят се е снабдил от Държавен архив, [населено място]. Документите са били налични при висящността на делото. Поради изложеното молбата за отмяна на посочените основания е неоснователна и не следва да бъде уважена. С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски, не е доказала, че е направила такива, поради което разноски не следва да и с присъждат. Воден от изложеното и на основание чл.307 ГПК съдът Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Т. В. за отмяна на влязло в сила решение от 21.02.2013 г. по възз. гр.д. № 17077 /2012 г. на Софийски градски съд, а.о., ІІІ-б с-в.,на основание чл.303,ал.1,т.1 и т.5 ГПК. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.