О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 648 гр. София, 15.12.2017 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 2209 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Подадена е частна касационна жалба от А. Д. и К. М. в качеството им на синдици на [фирма] в несъстоятелност, против определение № 2274/11.07.2017г. по ч.гр.д. № 3183/2017г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 30.05.2017г. по т.д. № 1581/2017г. на СГС, VI-15 състав, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото. В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. С. на банката в несъстоятелност считат, че изводите на САС относно характера на иска по чл.60а, ал.1 З., а именно, че целта му е имуществото да се счита за част от имуществото на длъжника, спрямо което да се насочи принудително изпълнение за погасяване на вземания на банката към нейния длъжник, са незаконосъобразни. Изразява се становище, че с иска по чл.60а, ал.1 З. се цели пряко връщане в масата на несъстоятелността на имущество с произход от банката, придобито от трети лица, а не обявяването на прехвърлителните сделки за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Поддържа се, че не е налице соченото от въззивния съд несъответствие между обстоятелствена част и петитум на иска. В исковата молба са наведени твърдения за осъществени факти, които според ищеца представляват хипотеза на придобито от трети лица имущество с произход от банката, като на тях съответства и искането за връщане в масата на несъстоятелността на това имущество. Липсата на твърдени от страна на ищеца или на ответника факти, както и тяхното доказване, има отношение към основателността на иска, а не към редовността на исковата молба. По въпроса за основателността на иска съдът дължи произнасяне с решението си. Претендира се отмяна на обжалваното определение на САС и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение, намира следното: Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е бил сезиран от синдиците на [фирма] /в несъстоятелност/ с първоначална искова молба, с която срещу [фирма], [фирма] и [фирма] са предявени искове по чл. 60а, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност, както следва: 1) срещу тримата ответници – за връщане /прехвърляне/ в масата на несъстоятелността на [фирма] на недвижими имоти, представляващи 147 бензиностанции /подробно описани/, 2) при условията на евентуалност – за осъждане на ответника [фирма] да върне същите имоти в масата на несъстоятелността и 3)при условията на евентуалност – за осъждане на ответника [фирма] да прехвърли собствеността на същите имоти на [фирма] – в несъстоятелност. С уточнителна молба ищецът е посочил, че петитум за осъждане да върне в масата на несъстоятелността на банката на процесното имущество поддържа само спрямо третия ответник. Апелативният съд е обсъдил наведените с исковата молба фактически твърдения : придобиване от четири дружества /за което действие са били кредитирани пряко или опосредено от банката и които кредити са обявени за предсрочно изискуеми и не са погасени/ на акции от капитала на [фирма]; придобитите акции към този момент са били оценени въз основа на имущество, притежавано от учредените от [фирма] чрез непарична вноска дъщерни дружества [фирма] и [фирма], основна част от която вноска са процесните 147 бензиностанции / апорт през 2010 г. в [фирма]/; впоследствие същите са прехвърлени на трети лица. По отношение на последващите действия на разпореждане въззивната инстанция е приела, че се твърди, че на 20.01.2015г. дъщерното дружество [фирма] е апортирало 150 от притежаваните от него бензиностанции в новоучредено дружество - [фирма], което с договор за особен залог от 23.03.2015 г. ги е заложило /като част от търговското му предприятие/ в полза на [фирма]. Заложният кредитор е пристъпил към изпълнение на обезпеченото вземане, в резултат на което по реда на ЗОЗ са били продадени на ответника [фирма] процесните 147 бензиностанции чрез поредица от прехвърлителни сделки в периода 09.06.2015 г. – 21.07.2015 г., които продажби ищецът твърди, че са били извършени на силно занижени цени и вероятно без реално плащане. В уточнителна молба ищецът е изложил, че тъй като стойността на акциите на [фирма], към момента на придобиването им от длъжниците на банката, се определя от стойността на всички притежавани от дружеството активи, то процесните бензиностанции представляват „имущество с произход от банката” по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на З., поради което извършените последващи апорт на бензиностанциите и продажби по реда на ЗОЗ попадат в обхвата на чл. 60а, ал.1 З.. Апелативният съд е приел, че с разпоредбата на чл.60а, ал.1 З. законодателят е предвидил възникването на специално притезателно право в полза на обявената в несъстоятелност банка – да се иска връщане на имущество с произход от банката, което имущество е придобито от трето лице /не от длъжника на банката/ и намиращо се в негово държане, в случай че са налице предпоставките по т. 1 или т. 2. Крайната цел е имуществото да се счита за част от имуществото на длъжника на банката, върху което да се насочи принудително изпълнение за погасяване на вземанията на банката към нейния длъжник. Категорично решаващият състав е намерил, че искът по чл. 60а, ал. 1 ТЗ не е иск за собственост /установителен или ревандикационен/, поради което и е заключил, че са били дадени неправилни указания от СГС с определението от 27.04.2017 г. в частта им относно привеждане на петитума на исковата молба в съответствие с диспозитива на иска по чл. 108 ЗС според разясненията в т. 2А от ТР № 4/14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС. Според САС правото по чл. 60а, ал. 1 З. по естеството си е облигационно, основано на прогласена имплицитно в закона относителна недействителност на последиците от прехвърлителните способи, чрез които визираното имущество е преминало в патримониума на третото лице. Чрез иска по чл. 60а, ал. 1 З. по същество се претендират последиците на настъпила ex lege относителна недействителност, като се иска фактическо връщане на имуществото, намиращо се в държане на третото лице. Предмет на правото по чл. 60а, ал. 1 З. е „имущество с произход от банката“, което според разясненията на § 1, т. 7 от ДР на З. означава – всяко първоначално предоставяне от банката на парични средства и/или имуществени права на неин длъжник, включително и предоставените обезпечения, които в същия или в променен вид са станали част от патримониума на всяко трето лице, независимо от броя на междинните прехвърляния и правната им форма. Допустим предмет на иска по чл. 60а, ал. 1 З. може да бъде само пряко придобитото чрез финансиране от банката имущество, респ. трансформирано от него, независимо чия собственост е понастоящем, но не и имущество, което нито е било пряко придобито чрез подобно финансиране, нито е било трансформирано. В настоящия случай САС е намерил, че исковата молба няма такъв предмет, тъй като в нея се твърди, че придобитото чрез банков кредит имущество се състои от акции от капитала на дружество извън участниците в процеса, но искът не е насочен за връщането на въпросните акции, а на друго имущество – процесните 147 бензиностанции, които не представляват последваща трансформация на придобитите чрез кредита акции. Обстоятелството, че стойността на акциите икономически се формирала от цялата стойност на активите на [фирма], включващи и стойността на акциите му в дъщерното [фирма], чиято стойност съответно зависи от притежаваните активи /бензиностанциите/, според въззивната инстанция е правно ирелевантно в хипотезата на чл. 60а, ал. 1 З.. САС е заключил, че изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, поддържани и в уточнителната молба след оставяне от СГС на производството без движение и указания за отстраняване на несъответствие между обстоятелствена част и предявен петитум, не съответстват на искането за връщане на получено имущество с произход от банката. Процесното имущество е извън обхват на допустимия съгласно чл.60а, ал.1, т.1 З. предмет на защита, поради което и производството по тях подлежи на прекратяване. На основание чл.274, ал.3 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС се произнася дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. В настоящия случай частният касатор формулира следните правни въпроси: 1/Какъв е характерът на иска по чл.60а З. – дали с него се иска установяване на относителна недействителност на извършеното от длъжника на несъстоятелната банка прехвърляне на имущество, придобито с пари от кредит, в резултат на което имуществото, чието връщане се иска, да се счита за част от имуществото на длъжника на несъстоятелната банка, така че върху него да се насочи принудително изпълнение за погасяване на вземанията на банката към нейния длъжник, или с иска по чл.60а З. се търси пряко осъждане на лицата, в чиито патримониум се намира имуществото, придобито със средства с произход от банката и срещу което те не са извършили никаква престация или са извършили неравностойна такава, да върнат това имущество директно в масата на несъстоятелността на банката?; 2/Имущество, което не е придобито със средства с произход от несъстоятелната банка, но е било оценено при придобиване на друго имущество, последното придобито със средства с произход от банката и чиято стойност е определена и на база стойността на първото, но което първо имущество в последствие е прехвърлено на трети лица, без същите да са извършвали престация или са извършили неравностойна такава, следва ли да бъде обхванато от приложното поле на § 1, т.7 от ДР на З., както и приравнява ли се първото имущество на имущество, придобито със средства с произход от банката? Въпросите са въведени при позоваване на селективен критерий за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК - въпросите са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. Настоящият състав на ВКС намира, че въведеният от частния касатор първи въпрос попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като произнасянето относно характера на иска по чл.60а, ал.1 З. е обусловило правната воля на въззивния съд. Осъществено е и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК : разпоредбата на чл.60а, ал.1 З. е нова, по нея не е създадена задължителна практика с оглед на поставения въпрос и тълкуването й ще допринесе за изясняване на установеното от закона правило, което ще има и приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие. Втори въпрос касае приложението на материалноправна норма на §1,т.7 от ДР на З. към конкретно наведена фактическа обстановка. Следователно отговорът му ще представлява произнасяне по същество по предмета на спора по иск с правно осн. 60а, ал.1 З. и не попада в обхвата на проверката на селективните основания за допускане на частната жалба до касационно обжалване. Настоящият състав намира следното по правния въпрос относно характера на иска по чл.60а, ал.1 З., по който е допуснато касационно обжалване : По силата на разпоредбата на чл. 60а, ал.1 З. синдикът, временният синдик или фондът могат да предявяват искове пред съда по несъстоятелността за връщане на получено имущество с произход от банката срещу всяко трето лице в случаите, когато: третото лице не е изпълнило насрещна престация или същата е на значително по-ниска стойност от полученото, или полученото от третото лице е под формата на парична и/или непарична вноска в капитала му. Регламентираното в чл.60а, ал.1 вр. §1, т.7 от ДР на З. право е облигационно и има за предмет връщане в масата на несъстоятелността на банката на имущество, което чрез междинни прехвърляния, независимо от тяхната правна форма и вида му /същия или променен/, е преминало в патримониума на трето лице, като първоначално това имущество е представлявало предоставени от банката парични средства или имуществени права, вкл. и предоставени обезпечения, на неин длъжник. Титуляр на материалноправното вземане е банката в несъстоятелност, явяваща се кредитор на прекия длъжник. Това право се упражнява от посочените в чл.60а, ал.1 и чл.62, ал.1 З. лица в полза на банката чрез осъдителен иск по чл.60а, ал.1 З., който с включването му в раздел III от З. е предвиден именно като иск за попълване на масата на несъстоятелността с цел последващо осребряване и разпределяне на върнатото имущество. По същество на частната жалба : В съответствие с дадения отговор на правния въпрос са изводите на въззивния съд, че не се касае до иск за собственост и указанията на СГС в тази връзка с определението за оставяне без движение на производството по исковата молба за привеждане на петитума на иска в съответствие с диспозитива на иск по чл.108 ЗС са неправилни. Не могат да бъдат споделени доводите по частната жалба, че САС е приел, че искът е конститутивен за обявяване на относителна недействителност спрямо кредиторите на несъстоятелността на прехвърлителните сделки с имущество с произход от банката. Правилно въззивната инстанция е посочила, че искът по чл.60а, ал.1 З. е осъдителен за защита на облигационно право, което е последица на предвидена в закона и настъпваща по силата на същия при осъществяване на елементите от специалния фактическия състав на цитираната правна норма относителна недействителност спрямо банката в несъстоятелност на междинни прехвърляния с имущество с произход от банката. Правилно решаващият състав е счел, че по реда на чл.60а, ал.1 З. се иска фактическо връщане на имуществото, намиращо се в държане на третото лице. Незаконосъобразни са единствено изводите на въззивната инстанция, че в резултат на уважаване на иска по чл.60а, ал.1 З. имуществото ще се счита спрямо банката за върнато на прекия й длъжник и върху това имущество тя може да насочи принудителното изпълнение за удовлетворяване на вземанията си. Видно от исковата молба и уточнителната към нея ищецът е навел обстоятелства, които според него налагат правен извод, че са осъществени правни действия с имущество с произход от банката и в резултат на междинни прехвърляния това имущество в променен вид – процесните 147 бензиностанции, се намира в патримониума на ответника [фирма]. Преценката дали са осъществени елементите от фактическия състав на чл.60а, ал.1 вр. §1, т.7 от ДР на З. е въпрос по основателността на предявения иск. Поради което дадените указания на ищеца от СГС, споделени и от въззивния съд, за отстраняване противоречие между обстоятелствена част и петитум на иска, а оттук и изводи, че те не са изпълнени, са неправилни. Предвид изложеното по-горе относно характера на иска по чл.60а, ал.1 З. и с оглед поддържаните от ищеца твърдения, че претендираното имущество е част от патримониума на третото лице [фирма], което и го държи, и съответен петитум за осъждане само на този ответник да върне в масата на несъстоятелността на банката процесните имоти, определението на САС в посочената част следва да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Относно надлежния ответник по иск с правно осн. чл.60а , ал.1 З. настоящият състав съобрази и постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК Определение №454/27.09.2017г. по ч.т.д. № 1807/2017г. на ВКС, I т.о., според което, законът ясно посочва, че ответник по иска по чл.60а З. е трето лице, в чийто патримониум чрез междинни прехвърляния са първоначално предоставени от банката на неин длъжник парични средства или имуществени права. В останалата част : по осъдителния иск по чл.60а, ал.1 З. за връщане на имуществото от ответниците [фирма] и [фирма], за които няма твърдения, че имуществото понастоящем е част от патримониума им и че то се държи от тях, както и по иска за осъждане на [фирма] да прехвърли собствеността на процесните имоти, производството е недопустимо и обжалваното определение на САС като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, състав на ВКС, ТК, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 2274/11.07.2017г. по ч.гр.д. № 3183/2017г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение от 30.05.2017г. по т.д. № 1581/2017г. на СГС, VI-15 състав в частта за връщане на исковата молба на синдиците на [фирма] / в несъстоятелност/ и за прекратяване на производството по иска с правно осн.чл.60а, ал.1 З. срещу [фирма]. ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2274/11.07.2017г. по ч.гр.д. № 3183/2017г. на Софийски апелативен съд в останалата част. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: