Р Е Ш Е Н И Е №.6 гр. София, 30.01.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 21 януари , две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2008/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощниците на Д. Н. С. и на Г. Н. К. срещу решение №115 от 17.01.2013 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №4325/2011 г., В ЧАСТТА, с която е отменено частично първоинстанционното решение от 15.07.2011 г. по гр.д. № 7136/2009 г. на СГС, ГК, 7 с-в в осъдителната част и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени исковете на двете касаторки срещу ЗК [фирма]-София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на баща им Н. Г. К. за разликата между по 25 000 лева до 40 000 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност -нарушени са чл.52 ЗЗД и чл.51 ал.2 ЗЗД и необоснованост на въззивното решение в обжалваната част. Твърди се, че въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди: претърпени от ищците страдания от смъртта на техния баща. Навежда се и оплакване за необоснованост на изводът за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на самия пострадал, изразяващо се в съгласие да се вози в МПС управлявано от водач употребил голямо количество алкохол преди това. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Счита, че при произнасяне на обжалваното решение , съдът се е съобразил с ППВС № 4 /1968 .т.8 . С определение от 08.10.2013 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1от ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 ЗЗД и за задължителното излагане от страна на съда на съображенията за определяне на същия който въпрос е решен в противоречие с отговора в ППВС № 4 /1968,. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: Относно правният въпрос от значение за изхода по спора е налице задължителна тълкувателна практика на ВКС-ППВС№4/68 , т.8 , която изисква при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, рещшаващият спора съд да обсъди всички конкретни обстоятелства имащи значение за конкретния спор и да изложи своите мотиви по тях. По основателността на касационната жалба : За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при ПТП на 02.09.2006 г., предизвикано от виновно нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на л.а. „Опел Вектра” с рег.№ С 10 69 е причинена смъртта на бащата на двете ищци Н. Г. К. като пътник в същото МПС. Гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована в ответното дружество по задължителна ЗГО на водача на МПС. При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществените вреди от смъртта на техния баща/ на 46 г./ , съдът е взел в предвид, че двете ищци като дъщери на загиналия са поддържали контакт с баща си въпреки, че са живеели отделно от него, доколкото последният се е бил заселен в друго населено място през последните 10 г., където фактически е създал друго свое семейство. От изложеното е преценил за достатъчен размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди-душевни страдания от смъртта на баща им в размер на 30 000 лева на всяка от тях, като е редуцирал обезщетението с 1/6 т.е. до размера а по 25 000 лева, с оглед приетото до този размер съпричиняване на резултата , изразяващо се в констатирана употреба на алкохол от водача и съгласието на пострадалия да се вози в автомобил управляван от лице употребило алкохол преди това. Касационната жалба е основателна. По делото е установено, че загиналото лице е баща на двете ищци, който макар и живеещ в друго населено място е поддържал лични отношения с тях като същите са го посещавали редовно по време на неговите имени и рождени дни. Става въпрос за случай на внезапна загуба на изключително близък човек-роден баща с последица душевна травма и за двете ищци-негови дъщери , поради което и настоящият състав на ВКС,ТК,Второ т.о. счита, че следва да се определи обезщетение в максимално общопретендирания размер от по 40 000 лева на всеки. От друга страна не е доказано по категоричен начин и съпричиняването на вредоносния резултат от самия пострадал. Съпричинявянето винаги представлява лично поведение на пострадалото лице, което обективно допринася за вредоносния резултат. Ето защо при липса на такова поведение и недоказване на факта, че наследодателят на двете ищци Н. К. починал вследствие на процесното ПТП е възприел, че водачът на същото е употребил алкохол преди инцидента и въпреки това се е съгласил да пътува в управляваното от него МПС няма как да се приеме,че пострадалият е допринесъл за настъпването на самото ПТП и своята смърт от това. Върху обезщетението се дължи и законната лихва от датата на увреждането, съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, доколкото деликвентът е в забава спрямо увредения от датата на самото увреждане, а отговорността на застрахователя срещу риска „ГО” е във функционална зависимост от отговорността на деликвента. По отношение на разноските : Ищците са освободени от внасяне на държавна такса на основание чл.83 ал.2 от ГПК. Ответникът следва да заплати дължимата държавна такса върху уважената от ВКС част от исковете в размер на 630 лева, както и разноски в размер на разликата между реално заплатените 7200 лева-общо за двете ищци и присъдените с решението на първата инстанция 4500 лева, т.е. 1700 лева. С оглед изложеното обжалваното решение следва да се отмени в обжалваната част като материално незаконосъобразно и необосновано и вместо него да се постанови друго, с което исковете на всяка една от ищците да се уважат за разликата от присъдените по 25 000 лева до 40 000 лева, ведно със законната лихва от датата на настъпване на ПТП до окончателното плащане и в тяхна полза се присъди и съответният размер на разноските. В хода на производството на мястото на починалата ищца-касатор Г. Н. К. е конституирана като неин единстен наследник по закон нейната майка В. Г. И.. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №115 от 17.01.2013 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №4325/2011 г., В ЧАСТТА, с която е отменено частично първоинстанционното решение от 15.07.2011 г. по гр.д. № 7136/2009 г. на СГС, ГК, 7 с-в в осъдителната част и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени исковете на двете касаторки срещу ЗК [фирма]-София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на баща им Н. Г. К. за разликата между по 25 000 лева до 40 000 лева и в съответата част за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗК [фирма]-София да заплати на Д. Н. С. и на В. Г. И., като конституиран в хода на процеса във ВКС правоприемник на починалата Г. Н. К., застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на Н. Г. К. в размер на още по 15 000 лева на всяка от тях , ведно със законната лихва от датата на настъпване на ПТП -02.09.2006 г. до окончателното плащане , както и разноски в инстанциите по същество в допълнителен размер на 1700 лева-общо за двете ищци. ОСЪЖДА ЗК [фирма]-София да заплати по сметка на ВКС 630 лева съобразно уважената от ВКС част от исковете. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.