Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нови писмени доказателства

Р Е Ш Е Н И Е

№ 99

София, 06.07.2015 година


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при участието на секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.дело № 1310 по описа за 2015 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.303 и сл. от ГПК.
Образувано е по молба на вх. № 1244 от 17.11.2014 г. на ПК”Д. Й.”, [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 373 от 18.08.2014 г., постановено по гр.д. № 644 по описа за 2013 г. на Софийски окръжен съд, ІІ въззивен състав, с което е потвърдено решене от 16.05.2013 г. по гр.д. № 477/2012 г. на Районен съд Елин Пелин за отхвърляне на предявения от П. к. „Д. Й.”, [населено място] против С. Г. А. иск с правно основание чл.108 ЗС по отношение на недвижим имот в [населено място], [община] – УПИ І за магазин от кв.13 по действащия план на селото с площ от 400 кв.м. заедно с построената в имота масивна сграда – магазин с площ от 60 кв.м.
В молбата се поддържа основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
С. Г. А. оспорва молбата за отмяна на влязлото в сила решение чрез пълномощника си адвокат С. И. и претендира възстановяване на направените разноски.
С молбата за отмяна е представен протокол № 6/7 от 3.04.1978 г. за утвърждаване предложението на ОКС София за уедряване на потребителните кооперации в условията на утвърдените селищни системи с МПС № 77 от 1977 г., за който документ се подържа, че преценен в съвкупност с представените по делото молба от УС на ПК”Д. Й.”, [населено място] до Софийски окръжен съд, ФО, книга на основни средства за периода 1.03.1977 г. – 30.04.1988 г., платежно нареждане от 22.11.1984 г. за изграждане на „Плод и зеленчук” [населено място] и удостоверение № 13/61 от 23.12.1963 г. на Елин Пелинския народен съд установява правоприемството между ПК”А.-К.” [населено място] и ПК „Д. Й.”-с.Г. М..
Постановявайки решението, чиято отмяна се претендира, Софийски окръжен съд е приел, че ищцовата по делото ПК”Д. Й.” [населено място] не е доказала правоприемство с ПК”А.-К.” [населено място], тъй като за установяване на твърдяното обстоятелство е необходимо да е налице взето решение на фирмения съд и вписване във фирмения регистър. Въз основа на извършена служебна справка в Търговския регистър и Фирмено деловодство по ф.д.№148/1989 г. съдът е установил, че едва през 2004 г /28.01.2004 г./ е депозирана молба с искане за вписване на вливане на ПК „А.-К.”-с.С. към ПК „Д. Й.” –с.Г. М., като с Решение от 11.04.2006 г, постановено по ф.д.№ 147/1989г ., е отказано вписване на вливането и вписване на приемане на активите и пасивите на първата кооперация от втората. Липсата на доказателства за вписване на вливането на ПК „А.-К.”-с.С. в ПК „Д. Й.” –с.Г. М. е обосновало извода на съда, че ищцовата кооперация не е правоприемник на ПК”А.-К.” [населено място] и не се легитимира на това основание като собственик на имота.
Представеното към молбата за отмяна писмено доказателство не е относимо към изводите на съда, че при твърденията на ищцовата кооперация, правоприемство между нея и ПК”А.-К.” [населено място] чрез вливането на последната в ПК”Д. Й.” [населено място], може да се установи само с доказателства за вписване в регистъра на кооперативните организации, поради което не би могло да обоснове различни от направените във влязлото в сила решение изводи и не е от съществено значение при решаване на спора.
Доводите, че по действалата към 1978 г. нормативна уредба осъщественото правоприемство по силата на нормативен акт, не изисква отражение в съдебната регистрация по партидата на приемащата кооперация касаят правилността на изводите на въззивния съд и могат да се релевират само по пътя на инстанционния контрол, но не и в производството по отмяна на влязло в сила решение.
С оглед горните съображения молбата за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Молителят следва да възстанови на С. Г. А. направените в настоящото производство разноски в размер на 300.00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на вх. № 1244 от 17.11.2014 г. на П. к. ”Д. Й.”, [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 373 от 18.08.2014 г., постановено по гр.д. № 644 по описа за 2013 г. на Софийски окръжен съд, ІІ въззивен състав.
ОСЪЖДА П. к. „Д. Й.”, [населено място], [община], област София, ЕИК[ЕИК] да заплати на С. Г. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], област София разноски за настоящото производство в размер на 300.00 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: